Имало някога земя управлявана от зъл принц.Той дошъл от друга страна и поробил всички хора в земята, като им наложил тежък труд в мините. Построил здрав, охраняем мост за влаковете, които всеки ден превозвали работниците от отвъд каньона до мините.

В неговото царство били свободни само двама мъже. Единият бил възрастен, а другият по-млад. Те живеели на недостъпна скала издигаща се над моста.  Мразели моста Накрая решили да го взривят заедно, за да разрушат робията на принца. Те планирали и решили да действат.

Настъпила нощта, когато делото трябвало да бъде извършено.

Планът бил труден. Можели да се съобразят с движението на пазачите, да пренесат експлозивите до най-слабото място. Но нямало да има време за този, който залага експлозива да се върне бързо.. Било сигурно, че ще го видят ако се опита да се върне и плана щял да бъде осуетен.

За да е сигурно, че мостът ще бъде взривен, се разбрали по-младият да го взриви на моста ръчно, той щял да се взриви с него.

Но те обичали хората и тази жертва карала сърцата им да ликуват от радост.

Настъпил часът. Станали от масата и се прегърнали. Младежът отворил вратата. Обърнал се с експлозивите вързани на гърба му, погледнал старецът и казал:

– Обичам те, татко!

Старецът поел дълбоко въздух и с радост казал:

– И аз те обичам, сине!

Представете си, че окото каже на тялото:

– Да вървим по тези релси. Пътят е чист, а и влакове не се виждат.

Тялото тръгнало по релсите, но ухото се обадило:

– Долавям свирка. Май идва някъде отзад.

Окото започнало да спори:

– Доколкото виждам релсите са чисти и в двете посоки. Да вървим напред.

Тялото се вслушало в окото и продължило пътя си.

Ухото отново се обадило:

– Все по-осезаемо долавям приближаването на влака.

– А ние усещаме как релсите вибрират, – обадили се краката. – Най-добре е да се махнем от релсите.

Бог е дал на тялото ни много и различни части. Когато всяка от тях си върши работата и се съобразява с останалите, цялото тяло действа добре и в синхрон.

Сара Коган живеела в малък град. Една събота при нея дошла тъмнокожата й съседка и казала:
– Госпожо Коган, аз отивам до Ню Йорк да видя дъщеря си. Искате ли да ви донеса от там нещо?
Сара поблагодарила и казала:
– Между другото, имам билет за влака. Вземете го, а вечерта се върнете.
Съседката взела билета и тръгнала. Контрольорът забелязал, че на билета е изписано името „Сара Коган“.
– Извинете, госпожо, вие наистина ли сте Сара Коган, както е написано на билета?
Жената се усмихнала и кимнала с глава.
Контрольорът казал:
– Бих искал да сравня вашият подпис с този на билета. Бихте ли се подписали на този лист хартия?
Тъмнокожата дама възкликнала възмутено:
– Млади човече, да не сте си изгубили ума? Да пиша в събота?!

Веднъж, когато нещо във влака се развалило, той за дълго останал насред полето.
Именно тогава се е случила странна история с Джоана Роулинг. Тя надникнала през прозореца на спрелия влак, без да има някаква надежда, че ще види нещо интересно…..
Но във въображението й се появило чернокосо момче с кръгли очила и голям белег на челото.
Тя не знаеше от къде това момче има този белег, но разбираше, че е магьосник. Скоро той ще бъде повикан в училище за магии, а после ще започне неговата необикновена история …..

Седи момченце във влака. Гледа през прозорец и нещо си тананика. После говори за краката си и досажда на майка си.
Тя е не много едра жена, зареяла неподвижен поглед нанякъде. Изглежда разстроена и притеснена.
– Ти ще престанеш ли най-после? – гневно казва тя на детето.
Момчето спира за малко. Но влакът върви, как може да не пее и да не говори?!
– Погледни се, глупак такъв, пак си се омазал.
„Глупакът“ се усмихва виновно. Очите му радостно заблестяват, но това не подейства успокояващо на жената.
След известно време пак:
– Нетърпим бърборко. Само шум вдигаш. Не можеш ли да застанеш мирно?
Все пак тя е негова майка. Детето повдига устни, готово всеки момент да заплаче.
Как мога да му помогна? Съчувствам му, поглеждам го в очите, а там съзирам ….. мъдрец.
Момчето наведе глава, изслуша оскърбленията, въздъхна дълбоко и застана мирно.
Колко са по-умни от нас?!