Шест годишно момиченце и изведнъж му расте втори зъб  до другия. Зъболекарят казва на майката:
– Млечният зъб трябва да се извади, а вторият с времето ще заеме мястото си.
До сега на това дете не е ваден зъб, освен това млечният стои здраво и не се клати. Майката е притеснена, от мисълта: „Колко много ще я боли! Как ли ще го понесе моето малко момиченце?“
За да утеши дъщеря си след ваденето на зъба, майката купи много хубава плюшена катеричка, която реши да даде на момиченцето си щом излезе от зъболекарския кабинет.
Най-накрая настъпи и този ужасен ден. Нищо неподозиращото момиченце влезе в кабинета при зъболекаря. След минута от там се чу пронизителен вик. Сърцето на майката се обля в кръв….
И ето, от кабинета извеждат нейното разплакано момиченце.
Детето погледна майка си, обвинявайки я, само с очи, за предател. Без да отрони нито думичка седна до нея.  Майката припряно извади от чантата си катеричката, подаде я на детето и започна да го утешава тихичко.
– Всичко ще се оправи. Ще ти се появи ново зъбче. То точно ще застане на мястото на изваденото……
Момиченцето взе играчката, дълго я гледа и въртя в ръцете си. Изглежда и допадна. Зарови нос в пухкавата катеричката и със стиснати зъби изсъска:
– Колко играчки ще ми купиш, ако си извадя всичките зъби?

Един стар моряк решил да не вземе под внимание предупреждението на капитана: „Никой да не се къпе в морето“. Района бил пълен с акули, но той се надявал, че ще му се размине.
Скочил във водата и започнал да плува. Изведнъж видял как една огромна акула с отворена паст идвала към него. След отчаяния му вик, пуснали лодка и той по чудо се спасил.
Едва успял да се облече и все още треперейки от случилото се, бил извикан при капитана. Морякът очаквал строго мъмрене, но вместо това капитанът му казал:
– Беше толкова близо до смъртта, готов ли си да се представиш пред Бога? По-добре се покай и приеми Исус Христос за свой Господ!
Това направило силно впечатление на моряка. След няколко дена на вътрешна борба той предал живота си на Господа и получил своето истинско спасение.
Вечното спасение е нужно толкова много на всеки, че без него всичко останало е нищо. То дава на човека безопасност независимо от външните обстоятелства, предпазва го от разлагащия се свят, освобождава го от зависимостта на порока и греха.
Без спасението чрез Христос, човек е осъден завинаги. Вие приели ли сте това спасение?

В парка дотича Таня, четиригодишно момиченцв с палави плитки на главата. С нея се запознахме преди два дена, Личицето й бе грейноло, а устата й не спираха да говорят.
Спря до мен, хитро ме погледна и каза някак тържествено:
– Вчера ми купиха красива рокля. Познай в какъв цвят е!
Започнах да изброявам всички възможни цветове, но малката палавница постояно поклащаше глава, давайки ми да разбера, че не съм уцелила правилния цвят.
– Е, подскажи ми поне първата буква, – примолих се отчаяно.
Малката хитруша ме погледна загадъчно, ококори очи и тържествено каза:
– Започва с буквата „ф“, – наслаждавайки се на моето недоумение.
– Фиолетов, – нерешително попитах.
– Не, -в това отрицание съ съдържаше тържество и победен вик.
Въздъхнах печално, наведох глава и казах:
– Предавам се! Какъв цвят има новата ти рокля?
– Фкутийков, – радостно извика Таня.
Навярно роклята и бе от някакъв кариран плат, но аз така и не успях да отгатна цвета.

Независимо, че моя съсед беше по-възрастен, ние бяхме приятели. Той беше майстор, дограмата си направи съвсем сам. Ако трябваше нещо да се изпили или да се пробие отвор, аз отивах при него. А ако нещо трябваше да се поправи в електрическата част той идваше при мен.
След банята в събота често сядахме и си приказвахме. Освен мен в цялото село идваха ту за помощ, ту за инструмент.
Веднъж отидох при него. А той замислен…и от време на време поглажда плешивото си теме.
Накрая каза:
– Знаеш ли, съвсем започнах да остарявам. Изглежда склероза ме е налегнала. Преди една седмица, някой взе брадвата на заем и обеща на следващия ден да я върне, но кой беше не помня. А брадвата я няма! Ако не ми я върне в скоро време, аз отивам на кино.
– Не се тревожи, – опитах се да го успокоя, – разпитай, ще я върнат.
– Ти какво, – замаха с ръце той, – нима не познаваш нашите хора? Ако призная, че съм забравил на кого съм дал брадвата, направо я отпиши. Ако беше някой друг инструмент, можех да взема от някой друг, но брадвата е нужна на всеки. Опитвах се да си спомня, прехвърлях минали събития в главата си, но не се сетих. Голям склеротик съм станал. Убий ме не помня! Не, да ходя и да питам, това ще влоши нещата. Тук трябва да се приложи друга стратегия психологическа. Ти за брадвата на никого не казвай, аз до довечера ще измисля нещо.
Дойде вечерта. Топла и спокойна лятна вечер. Всичко е толкова тихо, че се чува как котките мяукат и патките крякат от близката ферма. Изведнъж тишината се наруши от силния вик на съседа:
– Ей,,….ах ти! Ще даваш ли брадвата или не? Две седмици минаха, а за ден я взе! Аз всичко помня! Утре да я донесеш!
На сутринта му се извинили и му върнали брадвата.
Ето на това се казва психологическа стратегия!

Много случки от онези ранни години са се запечатали в паметта ми, ярко и отчетливо, придавайки на този живот далеч по-дълбок смисъл.
Един ден намокрих престилката си и я прострях да съхне пред огъня, който едва мъждукаше.
Тя съхнеше по-бавно, отколкото ми се искаше, затова се приближих и я хвърлих наблизо до горещите въглени.
Огънят лумна изведнъж, пламъците ме заобиколиха и само след миг всичките ми дрехи горяха. Издадох някакъв страшен вик, който доведе майка на помощ.
Тя метна едно одеяло отгоре ми и едва не ме задуши, но изгаси огъня. Като изключим косата и дланите, почти нямах обгаряния.