Тя мразеше асансьора и никога не се качваше на него. Изкачваше се по стълбището и ходеше дори до деветия и единадесетия етаж пеша. На отделните площадки си почиваше, за да възстанови дишането си и продължаваше напред.
– Стълбата е като живота, – казваше често тя.
В метрото не се качваше на ескалатора.
– Търпение и малко усилие, – повтаряше тя. – Всичко трябва да постигнеш сам. Започни, а после то само ще се получи. Дай и ще ти се върне десетократно повече…..
Нейните приятели смятаха, че тя ще живее над сто години, но тя само се усмихваше на приказките им и казваше:
– Страхувам се, че тази тризначна цифра не е за хората. Навярно ако живея толкова дълго ще приличам на вещица.
Тя имаше невероятен глас изпълнен с различни нюанси. Топли, доброжелателни за приятели. С хората беше официално учтива, но се е случвало и до ледени и студени нотки.
По особен начин тя разговаряше с животните, които обичаше.. Често можеше да се чуе как казва „душичко“ или „Вие“, когато се обръщаше към някое бездомно куче с тъжни очи или разплакана в двора котка.
По много особен начин тя четеше стихове. С ясен, дълбок, мелодичен, напомнящ на виолончело глас.
Внезапно се разболя. Упорито се противопоставяше на болката и страданието си…
Няколко дена преди да напусне този свят казваше, че вижда врата, на която е написано нейното име. Тясмяташе, че там се е освободило място за нея….
Почина малко преди да навърши 99 години….

Има такъв атракцион използван по публични и частни забави. Той представлява цистерна с вода, над която е закрепена седалка. Отстрани има лост с мишена, която като се уцели с топка, се задейства. Механизмът освобождава седалката, която заедно с човека на нея се потапя във водата.
Така е в днешни дни, но в средновековието под същото име е бил използван уред за наказание, предимно за жени скандалджийки,  които злословят или имат други нарушения на благоприличието. Това е било стол с някакво приспособление, за да може да се потапя в местния вир, на който връзвали провинилата се и я потапяли във водата. В този атракцион имало особена пикантност.
Съществувало е поверие, че с този уред можело да се разпознае дали една жена е вещица. Смятало се е, че тялото на една вещица нямало да приеме да бъде „кръстено“ с потапяне и нямало да може да бъде натопено.

Оговорете ми: Къде бихте искали да се лекувате в здравница или болница? Много често се замислям над въпроса, защо голяма част от лечебните заведения са наречени болници? Логичният отговор е, че в тях се намират болни хора. Ако продължаваме тази логика, то хората в тези заведения ще си остават болни.
Съществува такава шега, в която има известна истина, за съвремената здравна система: „Здрави хора няма, има недоизследвани“.
Нека си спомним смисъла на такива думи като знахар, лечител, вещица, а сега лекар. Ето какво се получава. Знахар идва от думата знание, лечител от лекувам, а вещица от вещ по дадени въпроси, а лекар….? Спомнете си поговорката: „Както кръстиш корабът си, така и ще плуваш“. Може би това е защо нашата съвременната медицина, с болници и лекари, не може да се справи със заплахите на съвременния живот, като например сърдечно-съдовите заболявания и рака.
Именно благодарение на официалната медицина през последните десетилетия се е появил термина „нетрадиционна медицина“. Коя медицина се явява нетрадиционна? Тази, която се основава на премахване на симптомите на болестите или тази, която работи върху причините предизвикващи заболяванията?
Вероятно в бъдеще унилите и тъжни болници ще се заменят с здравници, в които самата обстановка ще допринася за по-бързото оздравяване на хората. Но главното е, че лечението ще се основава на премахване на причините предизвикали заболяването. Лекарите ще бъдат заменени от здравник, хора познаващи законите на природата и психологията на човека.
Основната задача на здравниците ще бъде, от тях да излизат здрави и уверени в силите си хора.