Учени от университета в Орегон могат да направят милиарди долари в леярството с помощта на захарта. Метални отливки се използват навсякъде: водни помпи, реактивни двигатели, в железопътния и автомобилния транспорт, както и много други области.
В продължение на много години, леенето играе важна роля в развитието на човешката цивилизация и тази технология продължава да се подобрява.
Един от неотложните въпроси при леенето е създаването на формите. Днес сложните форми за леене се изготвят от пясък, скрепен от различни токсични вещества, като например фенол-формалдехидни смоли, които са опасни за здравето.
Учени от Държавния университет в Орегон са открили евтина и екологична алтернатива на опасните свързващи препарати за леярските форми. Такова вещество се оказала захарта.
Учените са открили начин, да правят яки, влагоустойчиви пясъчни форми за леене , скрепени със захар. Откритието е направено случайно. Един от изследователите направили грешка с температурата в пещта. Но благодарение на този случай, учените разбрали, че соево брашно, хидролизираното нишесте и захарта могат да свържат частиците в пясъка и да се приложат за направата на различни видове метални части. В момента около 70% от всички метални отливки от алуминий, желязо, бронз, мед, калай и стомана са направени с пясъчни форми.
Използването на захар ще има значително въздействие върху този важен отрасъл.

Пчелите имат мощно оръжие – жило. Но какво правят, когато е врага е малък, за да го ужилят?
Изследователи са намерили още едно жило в пчелите, което използват срещу много малки врагове.
Пчелите често страдат от опасни паразити като големия восъчен молец или червения акар. Първият се захранва със восък, а вторият напада какавидите им. Естествено, пчелите се опитвате да се отървете от нашествениците. Когато една пчела установи, пеперуди или червеи, тя ги хапе и по този начин вкарва в тях парализиращо вещество. Паразитът е отклонен за няколко минути, а в това време пчелата се спасява от него.
До сега се смяташе, че това парализиращо вещество служи на пчелите като обичаен феромон, че той мобилизира войниците в случай на голяма тревога и да посочи къде има нектар. С откритото му ново свойство той става потенциална местан упойка.

Томас Едисон е казал: „Всичко идва при тези, които работят и умеят да чакат“. Но откритието не винаги е съпроводено с насочване в дадена насока. Някои гениални идеи идват в глават съвсем случайно.
През 1942 г. американският физик д-р Хари Кувър се опитвал да отдели прозрачна пластмаса за оптически прицели в преносими оръжия. При експериментът той е работил с цианоакрилат, който плътно залепил тестовите материали.
Чак след 6 години доктор Кувър осъзнал потенциала на това вещество, което не се нуждаело от налягане и топлина.
Именно така било създадено суперлепилото.
Интересен е фактът, че по време на Виетнамската война, това лепило се е използвало за спиране на кръвотечения в открити рани,
Така изобретението, което трябвало да усъвършенствува оръжие, спасило живота на много хора.

Китай е един от центровете, където от всяко нещо може да се направи друго. Например от парче евтино свинско или още по-евтино пилешко правят говежди пържоли и скъпо рагу. Тези храни често допринасят за ракови заболяване.
Тайната се крие в така наречения „екстракт от говеждо месо»  Zeng Xiang Ji.“ С негова помощ свинско и пилешко се превръщат в говеждо месо.
С помощта на вещества се премахва мириса на свинското месо. За целта то се маринова във сос от определен екстракт. Полученото месо и по външност прилича на говеждото.
Въпреки това, китайските лекари твърдят, че честата употреба на екстракт от говеждо месо, не е в полза на човешкото тяло и може да предизвика рак.

Във филма „Аватар“ е показана планета с необикновени растения и животни, които имат необичайна окраска в синьо.
Скоро в градовете на Северна Америка започнаха да се появяват сини дървета. Вина за това  има художникът Константин Димопулос.
Проектът „Преди експлозията“ разтърси целия свят. Едно момиче и нейните последователи със собствените си ръце украсили града, в който живеят, правейки го по-ярък, по-красив, по-необичаен и колоритен, само с ръкоделията си.
Подобен по замисъл е и проектът на Димопулос. Той не е облякъл дърветата в прежда, а ги е разкрасил със син цвят.
Разбира се, той го прави с чисти бои на водна основа, които се отмиват от първия дъжд или вода от маркуч и се преработват в природата за няколко дни без да оставят след себе си вредни вещества.
Първата такава инсталация със сини дървета е създадена в рамките на Биенале 2011 г. във Ванкувър. След това, художникът успява да украси дървета пред правителствени сгради в различни американски градове, включително Сиатъл и Вашингтон.
Смисълът на проекта „Сини дървета“ се заключава в акцентиране на вниманието върху изсичането на гористи масиви по Земята.
Константин Димопулос със своето творчество иска да покаже колко са важни дърветата за нас, че те са свещени за цялата ни планета.