Дядото седи на стола поглежда от време на време през прозореца и отново забожда глава във вестника. Внукът му се суети наоколо. Рови, преобръща, сумти и се ядосва.
Накрая идва при дядо си и казва:
– Дядо къде е фенера?
– За какво ти е притрябвал сега фенера? – гледа дядото над очилата своя внука.
– Трябва ми светлина, отивам на среща! – нервно отговаря момчето.
Дядото се усмихва на припряността на внука си и казва:
– Мили мой, когато бях на твоите години ходих на среща без фенер.
Момчето вдигна ръце и изсумтя:
– Е и какво? Погледни, – сочейки баба си, на един дъх казва, – какво си избрал в тъмното?

Андрей Бонар от Глазгоу бил образован и примерен християнин. Славата на безупречния му живот така бързо се разпространила, че много започнали да кръщават децата си с неговото име. Чрез него към Господа се обърнал един млад човек, за когото Бонар бил пътеводна звезда.
Случило се така, че този млад християнин прочел във вестника, че Андрей Бонар е починал. Натъжен той тръгнал към дом му и си мислел: „Какво ще правя сега без него? Сега всичко пропадна.“
Изведнъж чул:
– Не се опирай на Андрей Бонар, той е слаб и няма да може да те удържи.
Погледнал на там, от където идвал гласа и видял момиче и бавачка с две деца. Те се опирали един о друг, а били кръстени на Андрей Бонар.
„Това е един урок за мен, – казал опечаленият млад християнин. – Не разчитах ли прекалено много на Бонар, вместо да се опра на вечния и жив Господ? Ето той умря, а аз останах без опора.“
Християнската надежда е един от атрибутите на духовното въоръжение. Надеждата в Бога не допуска колебание. Господ не благоволи да помага на тези, които се надяват на човешко богатство, слава и светско могъщество, а само понякога на Бога. Напротив, човек напълно трябва да уповава на Божията помощ.
Винаги гледайте към Господа, защото той спасява надяващите се на Него. Никога не се препъват тези, чиято опора е Господ. „Надяващите се на Бога ще благоденстват“.

Милиони скакалци нахлуха в южната част на Израел рано този месец, преминаване границата от Синайския полуостров в Египет. Израелските фермерски общини в пустинята Негев в това число и Бадеш-Барнея бяха атакувани от хищните насекоми.
Чуждестраните медии измислиха всякакви библейски сравнения. Заглавие в немския вестник Die Welt гласи: „Както в библейските времена“. Канадския сайт за новини Macleans писа: „Трудно е да не се обърнеш за препратки в Библията, когато 30 милиона насекоми нападат древни градове преди пасхата.“
Също е „трудно да се обърнеш към Библита, когато става дума за възраждането на държавата Израел, но чуждите медии отказват да приемат това“.

Терминът „жълта преса“, възникнал в САЩ в края на 19 век. По това време голяма популярност имат два вестника – New York World и New York Journal, които не залагали на обичайното излагане на новините, а разчитали на сензациите и емоционално им поднасяне.
През 1895 г. в Ню Йорк Ричард Ауткалта започва да издава комикси, изпълнени със сатира и саркастични коментари за политиката. Главният герой е едно момче в жълта тениска.
След година Ауткалта бил примамен в New York Journal. Сега много вестници започнали да публикуват подобни комикси.
За това журналистите от по-сериозните издания и вестници започнали да наричат подобни вестници „жълта преса“.

Операцията за кацане на съюзнически войски в Нормандия през юни 1944 г. била изготвена в пълна тайна.
Малко преди провеждането на операцията британското разузнаване било силно озадачено от кръстословица поместена във вестник Telegraph. В нея имало някои от кодовите имена, които щели да се използват в операцията. Сред тях били Utah и Omaha, които били кодовите имена на плажовете, където щяло да стане кацането на войските. Освен това в нея фигурирали и имената Mulberry, Neptune, даже и Overlord, което било кодовото име на цялата операция.
Когато попитали редакторът, той казал, че това са най обикновени думи, техния избор не бил продиктуван от някакви особени обстоятелства.
След това се изяснило, че редакторът бил наел един учител на непълен работен ден, който правел кръстословиците във вестника. Той често питал учениците си какви думи да включи в кръатословиците си. Тези пет думи учениците са чули от разговорите на американски войници, разквартировани близко до училището.