Марк Твен често получавал анонимни писма.
Естествено, че ще са аномнимни щом съдържат хули,подигравки и оскърбления.
Веднъж писателят получил анонимно писмо, което съдържало само една дума – „свиня“.
На следващия ден Марк Твен пуснал във вестник следното съобщение:
„Често ми изпращат анонимни писма, но вчера получих писмо само с подпис“.

Един израелски вестник задал въпрос: Каква е разликата между политиците и крадците?
Един от отговорите привлякъл вниманието на редакцията:
„Уважаема редакция, много мислих по вашия въпрос и стигнах до извода, че разликата между политиците и крадците се състои в това, че първите ги избираме ние, а вторите избират нас.
С уважение: Дов Берман“
Редакцията отговорила:
„Уважаеми г-н Берман, решихме да ви наградим с годишен абонамент за вестника, заради вашият блестящ отговор! Защото вие бяхте единствения, който намери разлика между политиците и крадците“.

Папа Франциск I счупи всички рекорди по „юдофилия“, проявени от предишните негови предшественици.
Той се е съгласил, че „във всеки християнин седи евреин“, и заявил, че „не може да бъде човек истински християнин, ако не признава еврейските си корени“ – „не в расов, а в религиозен смисъл“, пояснил е понтификът.
Подчертал е съхраняващото се присъствие на юдеизма в християнството. Франциск е отишъл още по-далеч и от Йоан Павел II, като нарекал евреите „по-големите братя“ на християните.
Папа Франсис I е казал, че всеки ден се моли с псалмите на Давид, като евреин, а след това изпълнява обреда на Евхаристията като християнин.
В обширно интервю за испанския вестник La Vanguardia понтификът е изразил мнение, че диалогът между юдаизма и християнството трябва да включва проучването на еврейските корени в християнството и „разцвета на юдаизма от християнството“. Папата е признал, че тази тема е много трудна и взривоопасна, но „могат да живеят като братя“.
Понтификът се е изказал срещу всеки религиозен фундаментализъм, твърдейки, че той се основава винаги на насилие, а насилието в наши дни „в името на Бог“ е абсурдно.
На въпроса: Какво го е накарало да отиде в „окото на урагана“ – Близкия изток, той казал, че го е поканил призидента Перес. И знаейки, че неговия президенски мандат привършва побързал да посети Светите места.
Папата казал, че всеки християнин трябва да посети Светите земи, тъй като там „всичко е започнало“, там „небесата са се спуснали над земята“ и „може да се усети, какво ни очаква в бъдещия живот, в небесния Йерусалим“.

Стиг Кърнел от Транас, Швеция предварително приготвил текста за собствения си некролог.
Мъжът искал съобщението да е много кратко, така се спрял само на две думи.
След като лаконичния Кърнел починал на 6 април 2014 г., най- краткия некролог бил публикуван в местния вестник. Той гласял : „Аз умрях“.
Впрочем, на оригиналния шведски език са три думи. По-долу били отпечатани времето и мястото на погребението.
Покойният не обичал да бъде център на внимание.
Синът на 92 годишният Стиг казал, че баща му бил жизнерадостен човек с малко необичайно чувство за хумор.
Освен това, той се занимавал с историята на авиацията и е попаднал в книгата на рекордите на Гинес, събирайки най- голямата колекция книги за самолети.
Ще станели Стиг Кърнел официален рекордьор още един път, за написване на най-краткия некролог, за сега не се знае.

Един ден по време на пътуване от Глазгоу до Единбург, Санки забелязал във вестника непознато стихотворение за деветдесет и девет овце. Той го прочел на Муди и го изрязал от вестника, като го прикрепил към книжата си.
На другия ден Муди проповядвал на тема „За добрия пастир“. В края на проповедта помолил Санки  да изпее песента „За пастира и овцете“. Санки не знаел такава песен. Какво трябвало да прави тогава?
Изведнъж му се счуло:
– Изпей песента, която ти изряза от вестника във влака.
„Това е невъзможно, тя няма мелодия“ – помислил си той.
Но гласът повторил:
– Изпей песента, която ти изряза от вестника във влака.
С вълнение поставил вестникарската изрезката пред себе си на органа и помоли Бог да му помогне.
Той докоснал с ръце клавишите. Прозвучал първият акорд и …. запял. Нота след нота, започнала да се излива чудна мелодия. Вълната от молитва и благословение преминала през редиците на тези, които присъстват на службата. Муди се просълзил. Той пристъпил към органа, видял изрезката от вестник и след края на песента попитал:
– Санки, от къде взе тази песен? До сега нито веднъж не съм я чувал.
Санки му казал:
– Това са думите, които четохме във влака, когато пътувахме.
Така се родила нова християнска песен.
Християнското хваление е цвета на молитвата. Това е молитва на тържествуващата  църква. Славословието излизащо от благодатно сърце е като тамян, който отива пред Божия престол.