Трудни дни, всички ги имаме. Някои са по-лоши от други.

Когато Камен стигна до сградата, откри, че силният вятър бе съборил няколко тухли отгоре.

Затова той монтира греда с макара на върха на сградата и вдигна няколко варела пълни с тухли.

Поправи повреденото място, но останаха много тухли.

Той ги наслага в един от варелите и го спусна надолу.

За съжаление, варелът бе станал много по-тежък от него и преди да разбера какво се случва, варелът започна да пада, издърпвайки го нагоре.

– Ще се задържа, тъй като съм далече от земята, – реши Камен.

Но не успя.

По средата срещна варела с тухлите, който бързо се спускаше. Получи силен удар по рамото.

Изкачи се на върха, удари главата си в гредата. Пръстите му се защипаха и заклещиха в макарата.

Когато бъчвата удари силно земята, дъното ѝ се спука, а тухлите се разсипаха.

Камен стана по-тежък от варела и тръгна надолу с голяма скорост.

По средата на пътя срещна варела, който се издигаше бързо, и получих тежки наранявания на пищялите си.

Когато Камен удари земята, се приземи върху купчината разсипани тухли. Получи няколко болезнени порязвания и дълбоки синини.

Шокиран той пусна въжето.

Варелът се стовари бързо върху него и му нанесе удар по главата.

Откараха го в болницата.

В някои дни се чудим защо изобщо сме изпълзели изпод завивките сутринта и дали вечерта ще се върнем в леглото си.

Повечето от нас не изпитват трудности да се справят с няколко проблема през деня, но когато започнат да се изсипват като градушка, без облекчение и причина, ставаме нервни.

В повечето случаи започваме да мърморим.

Има хора, които ни обичат и наистина искат да помогнат, но колкото и да искат, трудните дни обикновено са самостоятелни полети.

Но Бог и в най-трудните ситуации ни придружава.

Минаха през втората врата, която не пропускаше вода и влязоха в помещение, където някога са били резервоарите с въздух на подводницата.

Самите резервоари бяха извадени. На тяхно място беше поставено ново оборудване, две табла с шайби и ключове, и бюро с компютър.

По-нататък се намираше помещение с уред за телепортиране, поне така предполагаха тримата приятели, които бяха нахлули в тази тайна „обител“.

Хари се засмя, когато видя варел със синкава течност, която много приличаше на маслото, което се появяваше тайнствено в чантата,  на определени интервали от време.

Варелът беше свързан с часовник и тръби, които завършваха в кръгъл съд на пода.

– Е сега вече знаем от къде идва загадъчното маслото, което пълни кожената чанта, която намерихме в изоставената сграда, – каза Станислав.

– Как ли работи това нещо? – попита Светослава, като внимателно разглеждаше всички прибори, тръби и инструменти.

– Не съм достатъчно умен, за да мога да ти обясня това, – засмя се Хари.

– Учудващо е, че такова нещо изобщо работи, – продължаваше да оглежда целият механизъм Светослав.

– Това е научно постижение, което ще промени бъдещето на транспорта като цяло, – подхвърли Станислав.

Хари пристъпи към часовника и го пренастрои, така че загадъчното масло да се появява два часа по-рано.

– Ей, какво правиш? – развика се Станислав.

– Изпращам съобщение на Венци, Мира и Наско, че сме открили източника на тайнственото масло, – засмя се Светослав.

Венци, Мира и Наско бяха другите трима ентусиасти, който се бяха заели да разгадаят тайната на появяващото се масло в чантата.

Тримата приятели Хари, Станислав и Светослав бяха открили тайнствения източник, но не знаеха още как работи. Техническите умения и знания, които притежаваха, не бяха достатъчни, за да разгадаят, как работи това чудо.

Лопатата, брадвата, куките, сандъкът с пясък и невероятния вид на кофата, напомнящо железен калпак са части от традиционното снаряжение на пожарникарите.
Тази кофа никъде другаде не се използва. Не може да се постави на пода, затова и не трябва да се оцветява.
Въпреки това тя има голямо значение за пожарникарите.
Смята се, че конусообразни кофите по-лесно загребват пясъка. С едната ръка се държи ръба на кофата, а с другата върха на конуса ѝ, което дава възможност за по-бързо запълване на една кофа с пясък. През зимата в пожарният варел водата може да е замръзнала, так с върха на конуса на кофата той можел да се разбие.
Тази форма е удобна за вадене на вода. Леко се пуска кофата и след това се вдига пълна, без да се губи време за загребване. Друго нейно предимство е, че може да се поставя върху неравна повърхност, забучвайки я в земята, не се разплисква вода от нея.
Някои се шегуват, че фермерите имат такава кофа, за да не им я откраднат. На кого ще му дойде на ум, да вземе такава „неудобна“ кофа?
Този вид кофа е измислена още при Петър I.
Тя съществува от създаването на пожарната охрана през 1722 г.

Сервантес 11 години писал единственото си голямо произведени за театър. Накрая пиесата била завършена.
В определения ден Сервантес се отправил към театъра. Той отишъл зад кулисите и се объркал. Служителите влачели декорите. Директорът се карал с касиера.
А в ъгъла седнал на един варел, някакъв човек тресково пишел върху куп листа, след което избягал.
– Кой е този? – попитал Сервантес. – Какво изобщо прави?
– А това е Лопе пише нова пиеса за вечерното представление, – отговорил запитаният.
Авторът на „Дон Кихот“, се завъртял на пети и дълбоко замислен напуснал театъра.
Неговият съвременник, Лопе де Вега  е написал в своя живот около 1500 пиеси, много от които все още не са слезли от сцената.