Ако няма черно, няма да има и бяло. Лошото винаги се придружава от доброто.

Ако нямаше хора, които да ни вредят, ние никога не бихме се научили да  ценим и да се грижим, за това, което имаме. Не бихме държали на истинска дружба, предаността и искреността.

Нямаше да можем да оценим помощта и поддръжката.

Ако всички се отнасят към нас добре, как ще отличим рибешко око от перла?

Разговаряли двама атеисти. Единият казал:
– Аз съвсем не оченям православните! Как можеш да очерниш тези, които ходят в тъмни, мрачни и черни дрехи? Какво по-черно да им противопоставя? Съвсем не ги очерням, а съм даже и на тяхна страна!
– Кажете ми нещо хубаво, уморих се да ви слушам …
– Ако нямаше черното, никой нямаше да види бялото.
Другият удивени го изгледал:
– А кое е бялото?
– Ето тази светлина!

Двама спорили:
– …. Но ако те не са съвършенни?
– И това е добре, защото ще има към какво да се стремят.
– Но ако са осъдени на смърт?!
– И това е добре. Така те имат шанс да се научат да ценят дадения им дар – живота.
– Но ако те не различават доброто от злото?
– Това означава, че сами трабва да се научат какво означава това.
– Почакай! Ами ако те не се стремят към съвършенство, не ценят живота като предоставен им дар, нариат бялото черно, а черното бяло?
– Ето това ще бъде тяхната …. свобода да избират.
– Но това не е ли опасно?
– Да. Това е така. И опасността е голяма. Но нима те иначе ще започнат да възпиемат живота …. истинския?