Най-добрите моменти от живота ни, са само сянка на рая! Това означава ли че трябва да се отвърнем от света и да нямаме никаква връзка с неговите радости? Не е нужно.

Бог ни дава радост, която е намек за това, което ни очаква в бъдеще. Ние се наслаждаваме на радостта от брака, предвкусвайки свадбената вечеря на Агнето в небесата. Наслаждаваме се на красотата на Божиите творения, очаквайки още по-голяма красота – небесната слава.

Благодарете на Бога, за всичко добро, което ви дава, но не се увличайте от това. Библията ни напомня, че „всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините“.

Всеки дар трябва да ви напомня за бъдещата слава.

Космическите продукти, се отличават от обичайната храна, която ядем, особено по състав, производство и пакетиране. Най- добрите готвачи и учени са разработвали храните за космонавтите.
Първият човек, който е изпробвал космическа храна непосредствено на орбитата около Земята, разбира се е Юрий Гагарин.
Независимо от това, че неговият полет е траел само 108 минути, космонавта не успял да огладнее, но в плана за изстрелването фигурирало и хранене. Все пак това бил първият полет на човек в орбита около Земята.
Учените изобщо не знаели дали космонавта нормално ще може да се храни при нулева гравитация или как ще приеме организма храната.
Като опаковки за храната били използвани тубички, които успешно били изпробвани в авиацията. В тях имало месо и шоколад.
Вече Герман Титов по време на 25 часовият си полет пълноценно се е хранел три пъти. Неговото меню се е състояло от три ястия: супа, пастет и компот.
Но когато се върнал на земята се оплаквал от виене на свят от глад. Така за далечното бъдеще специалистите по космическо хранене се заели с разработването на специални продукти, които да бъдат максимално хранителни, ефективни и добре асорбиращи се от тялото.

Велосипедът безпорно е най-икономичния вид транспорт, но от постоянното въртене на педалите човек се уморява. За това новият велосипед на бъдещето Solarbike има електрически двигател, който се захранва от слънчеви батерии.
Батериите са поставени на колелата на велосипеда, а акумулаторът е вграден в рамката му. Достатъчно е да караш велосипеда няколко часа на слънце и след като батериите се заредят, можеш да изминеш 80 км само на акумулатор. Ако той се изтощи, можете да въртите педалите.
Велосипедът е разработен в столицата на Дания Копенхаген, а това съвсем не е най-слънчевия град на планетата. Ако на север слънцето е достатъчно за пълноценно каране, какво да кажем при нашите условия? Тук такъв велосипед може да стане незаменим.
Solarbike може да поддържа скорост 25 км/ч, без да се изисква допълнително въртене на педалите. Съвместно със усилията на човек велосипедът може да достигне скорост до 50 км/ч.

Малко момченце подскачаше по улицата, опитвайки да хване ръката на майка си, а от време на време ѝ задаваше един и същи въпрос:
– Мамо, къде отиваме?
Майката мълчеше, отвръщайки очи настрани.
– Глупак! – казаваха съседите, наблюдавайки двамата. – То не знае, че майка му го води в сиропиталище ….
Момчето порасна, стана самостоятелно, но посещаваше разпуснатата си майка. Той почистваше след пиянските гуляи на майка си, а когато тя заспиваше, то седеше до нея, държеше я за ръка и я целуваше по мръсната буза.
– Глупак! – възмущаваха се съседите. – Нима той няма никакво чувство за гордост, нали тя сама го захвърли …..
Майка му почина от много пиене, а момчето се превърна в красив млад мъж. Завърши университета с отличие и всички предвиждаха за него голямо бъдеще, високи постове, но той отиде в едно училище и започна да работи като учител.
– Глупак! Съсипва си живота, да учи другите за жълти стотинки! – възмущавали се съседите, но за тяхна изненада, той стана любимец на учениците.
Скоро всички узнаха, че ще се жени за едно съседско момиче.
– Какъв глупак! – отново се развикаха съседите. – Не стига, че е глухоняма, но и куца със единия крак. Той е такъв красавец, не можа ли да си намери  някое хубаво момиче?
Но двамата заживяха щастливо в любов и разбирателство. Само едно притеснение имаха, нямаха деца.
Веднъж съседите видяха младата двойка с детска количка, в която имаше близнаци, едно момченце и едно момиченце. Децата бяха на около шест месеца.
– Глупак! Можеше да се ожени за здраво момиче и да има свои деца, а не да взема чужди. Отгоре на всичкото взел и две деца! – отново го осъдиха съседите.
Времето неумолимо следва своя бяг. Децата им пораснаха и живееха вече в свои семейства. Те имаха по три деца, но не забравяха да навестяват старите си родители.
Веднъж, през една хладна пролетна вечер, минавайки по моста, той видя куче, което плаваше върху къс лед в реката. То се мяташе и скимтеше върху тънкия лед. Без да се замисля, той скочи в ледената вода и спаси кучето ….
– Глупак! – мърморели съседите, минавайки край дома му. – Да се хвърли в студената вода, това на неговите години е просто самоубийство, а сега умира …..
На погребението съседите само клатеха глава.
– Цял живот живя като глупак и умря съвсем нелепо …..
А той стоеше пред вратите на рая и един ангел го попита:
– Как се казваш?
– Вече съм забравил името си, но съседите винаги ме наричаха „Глупак“. През цялото време не правех така, както очакваха от мен.
– Твоето име е записано в книгата на спасените, влез. А твоята глупост има друго име и то е Любов.

Птиците често носят в гнездата си листа на растения, които отблъскват паразитите.
Градските птици за тази цел използват фасове.
Изследвайки градските врабци, мексиканските еколози са установили, че в гнездата с по-високо съдържание на ацетат на целулоза, един от компонентите съдържащ се в цигарите, има по-малко паразитни червеи.
Въпреки това, положителните ефекти на никотина в бъдеще може да изиграе жестока шега на птиците, тъй като те също са подложени на неговото канцерогенено въздействие.