В края на първата среща, млад мъж придружава любимото си момиче. Окуражен от нощта, той се решава на първата целувка.
В атмосфера на доверие, той опира ръка на стената, усмихва се и ѝ казва:
– Скъпа, какво ще кажеш на прощална целувка?
В ужас тя отговаря:
– Да не си луд родителите ми ще ни видят?!
– Е, хайде! Кой ще ни види в такова време?
– Не, моля те. Представете си, ако ни хванат?
– Не ставай смешна, няма никого наоколо, всички спят.
– В никакъв случай! Това е твърде рисковано!
– Моля те! Толкова много искам да те целуна.
– Не, не, не. И аз те обичам, но аз просто не мога!
– О, да можеш. Моля те!
– Не, не. Не мога.
– Моля те! …
Изведнъж светва лампата на терасата и се появява сестрата на момичето по пижама и с разрошени коси. Със сънен глас сестрата казва:
– Татко каза, да се пребираш и да му изпратиш въздушна целувка. Ако искаш и аз мога да направя това. И му кажи, да не е полудял, нека си махне ръката от бутона на домофона!

Органът е най-големият по размери музикален инструмент. И въпреки, че има клавиши, той е духов инструмент.
Интересно е, че той води началото си от флейта. В Антична Гърция била на мода така наречената флейта на Пан. Тя представлява съединяването на няколко флейти с различна големина. Да се свири на нея било много трудно, защото не достигал въздух от белите дробове. И хората измислили да качват въздух в инструмента чрез мехове.
По-късно за това почнали да прилагат водна помпа. Новият инструмент започнал да се нарича хидровлос или воден орган.
В 1 век до н. е. били изобретени клавишите за органа. Първоначални те били огромни и тежки. Музикантът трябвало да ги удря с юмруци в кожени ръкавици.
Няма два еднакви органа. Всички те са направени по индивидуален проект. Вътре в органа, като в дом има стаи, стълбища и тавани. Преди столетия по време на свиренето вътре в „дома“ работници ръчно са задвижвали огромни мехове, сега това правят електромоторите.
В органа им голямо количество тръби, в някои дори повече от хиляди. Те се различават и по размер. Височината им варира от 10 мм до 10 метра.
Да се свири на този инструмент е доста трудно, защото той има няколко клавиатури, бутони, превключватели, лостове и даже педал за крака. Ето защо до изпълнителят почти винаги седи помощник.

С нея можете да създадете триизмерни пластмасови модели, художествени изделия и много други. Пластмасата се втвърдява практически мигновено, което ни дава възможност да рисуваме пространствени фигури в реално време. Цветовата палитра на пластмасата реализира най-ярките творчески фантазии.
Тази писалка се използва много просто. В устройството е поставен специален нит от АВS-пластмаса, която се нагрява, когато се натисне бутон и през дюзата се екструдира сместа. Пластмасата се втвърдява мигновено и образува желаните пространствени форми.
Външно устройството прилича на дебел флумастер. Има малко тегло и ергономичен корпус. С негова помощ много лесно се създават шедьоври. За да го използваш не ти трябва специално обучение. Просто вземи писалката и твори! Нужни са ти само желание и пластмасата за 3D-моделиране.
Вие ще създавате обекти, като рисувате в пространството. За полета на вашата фантазия няма да има ограничения. Ако умеете да рисувате, можете да започнете по-сложни композиции, а ако не умеете, писалката ще ви научи на това.
Чрез 3D-писалката можете да изкарате пари, като моделирате забавни фигурки, авторски украшения, различни пластмасови детайли, макети, различни прототипи или всичко, за което хората са склони да платят. Важно е да има талант, художествени умения и търговски усет.
3D-писалката е отличен подарък дори за дете. Тя ще му достави много радост. С нейна помощ то ще „рисува“ реални вещи, които ще може да докосва с ръка.

Джеймс Томсън бил британски философ. Той е живял през 20 век. Неговият най-забележителен принос е парадоксът, известен като свръх загадката „лампата на Томсън“.
Под свръх загадака разбираме безкрайни последователности, които се случват в определен ред в ограничено време.
Ето и самата задача. Има лампа с бутон. При натискането на бутона се включва или изклюва светлината. Ако всяко следващо натискане на бутона става за два пъти по-малко време, отколкото предишното, ще бъде ли включена или изключена светлината, след зададения промеждутък от време?
Благодарение на природата на безкрайността, не е невъзможно да се знае дали светлината е включена или изключена, тъй като последно натискане на един бутон, просто няма. За всяко време, най-малко за две или десет минути, ще трябва да кликнете безкраен брой пъти.
Свръх задачата била предложена за първи път от Зенон Елейски, а Томсън довел тази задача до парадокс.
Някои философи като Пол Бенасерав твърдят, че машини от рода на лампата на Томсън като минимум логически е възможна.

В мрежата се е появило приложение за мобилни устройства, което чрез натискане на бутон, изпраща сигнал за опасност на роднини и служби отговарящи за спасяване на пострадалите. На устройството се показва местонахождението на човекът изпратил сигнала за помощ.
Приложението е изтеглено вече от 100 хиляди изралтяни.
При натискане на бутона, съобщението автоматически отива в полицията и на предварително по-рано зададени телефонни номера на роднините.
Местонахождението на собственикът на мобилното устройство се определя с помощта на GPS. То се изпраща на „Асоцияцията за спасение“.
Такава процедура може надежно да филтрира фалшивите повиквания от съобщенията за реална опасност.