Мракът пълзеше в ледената нощ и обричаше всичко на тъмнина. Тодор беше обзет от безпокойство. За първи път изпитваше съмнения.

Доктор Савов почука на вратата. Той често посещаваше приятеля си от детските години. Вратата бавно се отвори, но от нея лъхаше мраз и отчаяние. Тодор стоеше на прага, но явно присъстваше там само тялом. Очите му бяха хлътнали, а вечната му ведра усмивка се бе стопила.

Докторът имаше рижава коса, която покриваше с  изгубилия си цвета каскет. Дългото палто с жълти копчета, с което приличаше на адмирал, покриваше леко приведения му гръб. Той се опита да прогони ужасното настроение на приятеля си, когато бяха вече седнали край масата пред традиционната бутилка червено вино и съпътстващите я две чаши.

–  Тодоре, това е времето на съмненията за всички мъже. В телата настъпва промяна, която се отразява на ума. Мъжете вече не вярват в способностите си. За тях парите и престижът нямат вече същата стойност.

– И какво да правя тогава? – тъжно го погледна Тодор.

– Преживей по-спокойно този период, – успокояващо каза докторът. –  Ще дойдат и по-добри времена.

– Има ли лек за мен? – попита Тодор с тъжна усмивка.

– Да, – прозвуча бодро гласът на Савов. – Нарича се смелост, защото много трудно е човек да оцелее без нея в този безсмислен свят.

Много от нас добре помня един епизод от романа на Жул Верн, когато морските пътешественици случайно откриват в стомаха на акула, бутилка с бележка, която бил хвърлил в морето капитан Грант. Дори 150 години по-късно, така постъпвали моряците, изпаднали в беда. Но такава „морска поща“ не е много надеждна.
На бутилката на капитан Грант много ѝ е провървяло. Но останалите бутилки трябвало да плуват в продължение на много години в моретата и океаните.
През 1784, в Тихия океан, потънал японския кораб. 44 моряк намерил убежище на необитаем коралов остров. Един от моряците написал зов за помощ, сложил я в бутилка и я хвърлил в морето.
Станало така, че вълните изхвърлили бутилката на японския бряг и дори близо до родния град на моряка, станал жертва на корабокрушението. Но това се е случило чак през 1934 г., т.е. 150 години по-късно!
През първата половина на XIX век са създадени международни сигнали за бедствие. Корабите стреляли с оръдия и трябвало да размахват определен флаг. А през нощта, било необходимо да се дават сигнални светлини и ракети.
Това е вече една голяма крачка напред, но ако по морските линии край бреговете тези сигнали могат да се видят. Ефективността на техните действия в безкрайните простори на океаните, в новите, малко известни пътища, е практически нула.
През 1986 г. се появило ново ефективно средство за комуникация – радиото. И две години след откриването му великият руски учен Александър Попов обуорудвал с безжичен телеграф първия кораб. Той бил английски плаващ фар. Една година по-късно, когато фарът се сблъскал с парахода „Матюс“, за първи път в историята на корабоплаването е бил изпратен сигнал за бедствие по радиото.
Въпреки това, ясен сигнал на призива за спасение не съществува все още.
На 3 ноември 1906 е била подписана Берлинската радиотелеграфна конвеннция, приела за международен сигнал за бедствие «SOS». SOS – това са през първите три букви от английската фраза „Спасете нашите души“ – Save Our Souls.
От тогава този сигнал е използван от хиляди бедстващи кораби. И всички кораби намиращи се наблизо, заедно бърза да им помогнат.

В Китай са открили момче, който е само на две години, но е страстен алкохолик.
Чен Чег е опитал вино на 10 месеца, а своята първа бутилка той изпил, когато бил на 1 година.
Сега хлапето живее в източната китайска провинция Анхуей и постоянно изисква алкохол, докато родителите му се опитват да му дават вода и безалкохолни напитки.
Това предизвикало недоволство сред местните представители на медиите и лекарите, които призовавали родителите му да вземат незабавни мерки за предотвратяване даването на алкохол, което води до животозастрашаващо увреждане на органите на детето. Ако не се промени ситуацията, социалните служби, ще вземат детето в рехабилитационен център, където ще му дават отвара от корени на женшен.
Може да изглежда невероятно, но родителите на детето се шегуват с факта, че синът им е станал алкохолик. Всичко започнало с това, че бащата дал малко вино на детето, надявайки се да спре да плаче. Според очевидци, двегодишното момче може да изпие цяла бутилка бира без никакви забележими ефекти.
– Сега цялото ни семейство няма никакво съмнение, че когато детето порасне, той ще бъде в състояние да пие много, – казала леля му Цай Дън.
Всеки път, когато родителите вземат бутилката алкохол от ръцете на Чен, той иска да му налеят още. Бащата и майката на момчето, се опасяват от правните последици на съмнителното възпитание, което провеждат, дори се опитват да накарт сина си да замени алкохола с мляко, сок или други напитки, но всеки такъв опит се проваля.
Пристрастеното момче предизвиква сериозни опасения у медиците, тъй като тялото и органите на детето, в тази възраст, се развиват зле. Даже малко количество алкохол може да нанесе непоправима вреда в здравето на дете.

Може да се твори и рисува не само с молив и четка.
Не вярвате ли?
Погледнете, това е нещо изумително и същевременно прекрасно!
Тези красиви рисунки в бутилките, са направени с дим.
Художникът Джим Динджилиан създава невероятни шедьоври по много оригинален начин.
Вместо да използва молив или бои, той твори чрез необичаен материал – дим.
Динджилиан напълва бутилка с дим, а след това с помощта на специална пръчица, го разпределя така, че да се получи рисунка.

Динята от гледна точка на ботаниката се явява плод с дебела кора и мека вътрешност.
Сега ние обичаме да ядем диня в горещите летни дни. Въпреки това, тя се е отглеждала предимно за практически цели. Едно от първите споменавания за отглеждането на диня, може да се намери в египетските йероглифи, датиращи преди повече от 5000 години. Тя е спомената и в културата на Азия, Индия и Средиземноморието.
Известният шотландски изследовател Дейвид Ливингстън е открил поле с дини в Африка. Динята расте в сухи райони и тя не е просто храна. Тъй като 90% от динята е вода, в много сухите региони на Африка, се използва като източник на вода. Изследователите я носели като естествена бутилки за вода.
Друго предимство на динята е фактът, че от нея не остава отпадък и всичките ѝ  части са годни за консумация.
Освен яденето на сочната сърцевина, семената се пържат, а от кората се прави конфитюр или или се осоляват.