В Алпите се намира прохода Св. Бернар, който е много опасен за минаване. Снежни бури там има и през лятото, а през зимата се появяват съвсем неочаквано. Пътешествениците минали от там, объркват пътя и намират смъртта си в снега.
Над проход на самия връх се издига известния манастир Санбернар, чиито обитатели след всяка снежна буря се отправят с добре обучени кучета в помощ на застигнатите от бурята. Много от хората биват спасени, а други отравяни само, за да бъдат погребани.
Веднъж монасите намерили жена, почти гола, държаща вързоп от дрехи, от който се подавала малка главичка на дете. Изгубила пътя, чувствайки се обречена на смърт, жената свалила всичките си дрехи и увила детето, надявайки се, че то може да се спаси. Благородните санбернари я намерили, но детето също било мъртво.
Майчината любов е голяма и жертвена. Майката с цената на своя живот е готова да запази живота на детето си, но любовта на Бога към човека е още по-голяма.
Всяка човешка любов, колкото и голяма да е има мярка и граница. Само Божествената любов няма предел. Неговата любов е подарък и всеки Негов дар е любов. Това е толкова велико, че дори не можем да си го представим. Бог ни е възлюбил не заради някаква необходимост, но само поради естествената си Благодат. Обикнал ни е извън всякаква зависимост от каквото и да било, Сам по Себе Си. Любовта Му е толкова безмерна, колкото и непостижима.
Размислете, тази любов е чиста, без смесица от очакване на каквото и да е от наша страна, тя е безкористна и пълна. Какво друго можем да му дадем в замяна освен сърцата си?!

На един кораб веднъж избухнал пожар. Той плувал по канадските езера. Сред пътниците настанала паника. Един златотърсач от Калифорния се връщал с този кораб у дома си. Той вързал съкровищата си на кръста, сложил спасителния пояс и така се надявал да доплува до брега.
Когато се готвел да скочи във водата към него притичало момиченце и отчаяно завикало:
– Спасете ме! Нямам баща, който да ми помогне. Аз съм сама и не мога да плувам. Моля ви, спасете ме!
Прекрасното детско лице било обляно в сълзи. Две уплашени очи гледали умолително златотърсача. Той погледнал товара си и нежната детска ръка, която се протягала към него. В главата му засвяткали, като светкавици в буря, противоречиви мисли:
„И двете не мога да спася! Трябва да оставя златото или детето!“
Решително хвърлил товара си в езерото и хванал момичето за ръка.
Скок. Неимоверни усилия и отчаяна борба. Накрая доплувал до брега. Излязъл на брега и изпаднал в безсъзнание.
Когато дошъл на себе си, момиченцето стояло до него и му разтривала гърдите. Сълзи се стичали по нежното му личице. Колко скъпо му било сега това дете. Той го бе спасил с цената на съкровищата си,  които изгуби, а те са събирани с тежък труд, в течение на много години.
В света се чуват милиони гласове, вопли на наранени сърца, гинещи в греха и множество пороци. Чувате ли ги? Те молят!
– Помогнете ни! Спасете ни!
Изхвърлете вашите временни съкровища, човешките души са много по-скъпи! Покорете се на Господа и Той ще ви направи оръдие за спасение на хората.

Мерилин Хики, преподавател от Денвър разказва за човек, който два пъти е спасяван от един и същ ангел в две различни страни.

За първи път Люис срещнал ангел, когато бил затворен в собствената си страна. През това време е имало усърдна молитва за него.

Веднъж през нощта при Люис дошъл човек облечен като полицай и му отворил вратата на килията. Той само му казал:

– Върви след мен!Люис забелязал нещо странно. Този човек изобщо не отварял вратите, те просто сами се разтваряли пред него. Когато излезли от затвора, човекът казал:

– Иди си в къщи!

И изчезнал. Тогава Люис разбрал, че е видял ангел.

По- късно той напуснал страната си и отишъл в Америка. Веднъж през нощта в Колорадо, когато трябвало да пресече планината, всички го предупреждавали, че ще ма снежна буря. Пътищата били непроходими. Но Люис знаел, че ако тази нощ не пресече планината, няма да може да отиде на предвиденото богослужение.

Няколко минути след като започнал прехода през планината, той видял на пътя човек. Спрял колата и го взел със себе си. По пътя беседвали за Божието царство. Когато минавали през един по-добре осветен участък, Люис забелязал, че „човека“ до него е същия, който го бил извел от затвора. Когато преминали планината, спътникът му се „изпарил“ от колата.

Ангелите са служебни духове, които се намесват във всяка трудна минута за нас и запазват живота ни, за да можем усърдно да служим на нашия Господ.

Един овчар изкарал козите си на пасбището. Виждайки, че те пасат заедно с дивите си посестрими, вечерта всичките ги подгонил към кошарата си.

На другия ден се развихрила буря. Овчарят не могъл да изкара стадото, за това го хранил в кошарата си. На своите кози давал по-малко, колкото да не умрат от глад, а на новодошлите много повече, за да ги привърже към себе си.

Когато бурята утихнала овчарят изкарал козите на паша. Дивите кози веднага хукнали към гората и избягали. Овчарят започнал да ги укорява за неблагодарността им:

– Грижих се за вас много повече, а вие ме напускате.

Козите се обърнали и му казали:

– Ние едва вчера дойдохме, а ти се грижеше за нас по-добре, отколкото за старите си кози. Ако дойдат нови в стадото ти ще предпочетеш тях пред нас.

Не се сприятелявайте с човек, който дава предимство на новите си приятели, а старите загърбва, защото ако придобие нови приятели, вас ще зареже.

Един млад човек отишъл при Сократ, за да учи красноречие. В разговора с великия философ той говорил толкова много, че Сократ му поискал двойна цена.
– Защо трябва да платя двойно по-скъпо? – попитал младия човек.
– Защото, – казал Сократ, – трябва да ви уча на две неща: първо да въздържате езика си и второ как да говорите.
Не само този млад човек, но и много други си вредят чрез езика. Много да говориш и много да кажеш, не са едно и също нещо. Понякога две три думи казват повече от хиляди други.
Човек се учи да говори две или три години, но цял живот не може да се научи да мълчи. Многословието е загуба на ценно време и енергия. То не принася никакъв положителен плод.
Внимателните към себе си хора са като чувствителни прозорци на душата. Ако ги отворите, ще усетите как от тях излиза любов и вътрешна топлота.
Най-големият отвор – вратата изобилно пропуска цялата топлина.Така е и с език, който говори колкото и каквото си иска. Многословието запушва ушите, затваря очите и чувствителността на душата.
С него е свързано високомерието, арогантността и тиранията. Те са като буря, която разрушава и помита всичко, а след нея остават гордост и заслепение.
Обичай повече да мълчиш, отколкото да говориш. При тишина умът се съсредоточава, а при многословие се разсейва.
Дайте повече отдих на езика си, отколкото на ръцете си!