Животът ни не се ограничава до един месец или една година. Затова и най-малкия компромис със сърцето води до рана за цял живот белег, който с всяка следваща година става все по-голям, а болката не стихва.
Вие можете да я гоните и затрупвате на дълбоко, за да не я усещате. Можете да се напивате и да убивате мозъка си. Може да я използвате като храна и да натрупвате броня от мазнини. Можете да правите с нея каквото си искате, но все едно тя никъде няма да отиде.
И викът на душата ви ще става все по-силен и по-силен. А Вашият живот ще се превръща в кошмар.
За това най-важното за нас, което е трябвало да ни научат родителите и учебните заведения, е какъв е моят потенциал и как трябва той да се изразява.
Всики други тайни и секрети, с които са препълнени Интернет и книжните лавици, са безполезни, ако не а свързани с вашия уникален потенциал.
Всеки има свой набор от уникалности. Това не е стока, която се продава в универсалния магазин зад ъгъла. Всеки човек е особен и неповторим.
Вие не трябва да се страхувате да дадете свобода на вродения си набор от способности. Ако разберете това, вие никога не бихте продължили да живеете така, както сте живели до сега.

Какво ви тревожи и не ви дава спокойствие? Навярно ще кажете: „Нищо“.
Но всеки от нас има нещо, което го тревожи, не му дава мира. Обикновено това са мислите за настоящето и най-вече за миналото, в което се осъждаме и не можем да си простим.
Единственото, от което трябва да се боим е Бог. Нужно е да осъзнаем Неговото присъствие.
Майката винаги присъства в съзнанието на детето си, дори и когато то не мисли специално за нея. Така трябва и ние да живеем, да се движим и да съществуваме в Бога.
Ако Бог е винаги с нас навсякъде, в нас не може да проникне нищо, нито безпокойство, нито мъка, нито вълнения…. Осъзнавайки това разбираме, защо Нащият Баща толкова сериозно говори за греха на безпокойството и опасенията.
Как може да не Му се доверяваме, когато Той ни е оградил отвсякъде? Ако Бог е навсякъде с нас, ние имаме надеждна броня срещу всички атаки на врага.
В скръб, в недоразумение, при клевета, във всяко подобно нещо, ако нашият живот е скрит с Христос в Бога, Той ще ни пази. Ние сами се лишаваме от това чудно откровение, а трябва непрестанно да общуваме с Бога.
„Бог е нам прибежище“  и нищо не може да проникне през тези стени, ако ние сами не позволим това.

Не малко абсурдна и трагична история е станала с жител на Лос Анджелис, който искал да направи ремонт на покрива на къщата си. Той бил благоразумен човек и за да се застрахова се вързал с въже, вторият край, на който завързал за бронята на колата. Но забравил да предупреди за това жена си. А тя по това време решила да отиде до магазина, за да напазарува. Седнала зад волана и потеглила. Бедният човек смъкнат от покрива, бил влачен на въже до първият магазин, където спряла жена му.
Хирурзите успели да спасят живота на пострадалия. Но нещастната история не свършил само с това. В чест на завръщането на съпруга си от болницата, жената решила да направи малко парти. До идването на гостите, които били предимно пушачи, тя решила да напълни бензиновите запалки. Това направила  в тоалетната, където се разлял доста бензин.
След стопанката влязъл съпругът й със запалена цигара, седнал удобно и разтворил списание. По навик хвърлил фаса си около тоалетната чиния.
Чул се взрив. В резултат на това нещастният съпруг получил множество изгаряния,  както казват лекарите, несъвместими с живота.

Изглежда калмарите не са само вкусен деликатес. Учени от Калифорнийския университет са намерили начин да превърнат хлъзгавия морски обитател в съставна част от маскировъчна тъкан.
Използвайки структурен протеин наречен рефлектин, открит в калмарите, на изследователите им се е отдало да оформят уникално светлоотражателно покритие, което ще помогне на човек напълно да се слее с околната среда. Това е първата стъпка при създаване на ефективна невидима броня.
В природата рефлектинът е незаменим за съществуването на калмарите, тъй като протеинът помага на калмара да променя цвета си и да отразява светлината, за да избегне нападението на хищниците.
Когато протеинът се изолира и се отгледа в бактериална култура, той създава тънък слой, който имитира кожата на калмара. Той може да променя цвета си и да отразява светлината.
Това помага на материала да изчезва и да се появява във зрителното поле при използване на инфрачервена камера.
Това откритие мотивира учените да открият други естествени материали за създаване на невидими покрития. Основната идея е сега да се създадат дрехи, които да променят шарките и цвета си в зависимост от околната среда.

На дъното на много бистри ручеи и обрасли езера, могат да се открият удивителни създания, които живеят в тръбовидни домове, които са направени от различни малки частици, които се намират на дъното на водоема.

В зависимост от това какво има на дъното и вида на насекомото домовете му могат да бъдат построени от различни материали. Едни от тях са построени от големи зърна пясък, други от камъчета или черупки на малки мекотели. Тръбата често се състои от малки начупени клонки или мъртви части на водни растения. „Строителните материали“ здраво са закрепени един с друг.

Най-простата форма на дома им обикновено е тръстикова тръба. По сложна структура се получава, когато тръбната обвивка е съставена от отделни късчета листа, които личинката е изгризала и разположила по спираловидна линия.

Появила се е нова форма на изкуство. Ларвите се поставят в аквариум, а на дъното му се изсипват цветни камъчета и мъниста. Ларвите правят от тях „бижута“.

В природата за построяване на своя дом ручейника използва мъх, трева, парчета от мъртво дърво, свежи клонки, хвощ. Смесва ги с други растителни остатъци. Към жилището си прикрепват и малки раковини и люспи от слънчоглед.

В случай на опасност личинките се скриват в дома си и затварят отвора на входа с броня от хитин.