Властите на Норвегия решили да снабдят местните елени със специални светлоотразителни маншети, закрепени на рогата им.
Тези отразители животните ще получат, за да станат по забележими по пътищата. По този начин управлението отговарящо за  пътища в Норвегия се надява да се намалят броят на произшествията с копитни животни.
Опити да се въведе това нововъведение е имало още през 2010 г. Сега е решено това да стане навсякъде в страната.
Маншетите са направени от царевична суровина, биоразграждащи и следователно безопасна за животните и околната среда.
Общо ще бъдат маркирани около десет хиляди елени. Всичко на всичко, Норвегия има около 200 000 копитни диви животни. Но с това не е решен въпросът напълно, защото тези копитни животни, както и много други от техни роднини, живеят на стада, така че в групата е достатъчно да се изберат няколко екземпляра, за да станат видими.
По-рано са опитвали на елени да прикрепят светлоотразителен скоч, но използваното лепило за прикрепването ставало неефективно при студ. След това напръсквали животните със светлоотразителен спрей, но това намалявало качеството на еленовите кожи и те лошо отоплявали животните.
Копитните, като лосът или елен често стават  причина за пътно транспортно произшествие. Те прибягват през пътя и попада под колелата на автомобили, загиват и се превръщат в причина за смъртта на автомобилисти и пътниците.

В Китай все може още да се вижда,…. докато……
В Китай е установен полувековен рекорд по брой на дните със смог в годината. Според метеорологичното управление в Китай, от началото на годината средният брой на дните със смог е 4.7, което е 2,3 дни по-дълго в сравнение с предходните години.
През октомври, в продължение на 10-15 дни бяха покрити със смог Шанси, Хенан, Анхой, Хунан, Хубей, Чжецзян, Цзянсу, Чунцин и Тянцзин. В югоизточната провинция Шанси, както и в повечето части на провинциите Хънан и Цзянсу  смогът е царял 15-20 дни, а на места повече от 20 дни.
Очаква се, че през първите десет дни на ноември в ръцете на смога да бъде Северен Китай, реките Хуанхъ и Хуайх, районите в средното и долното течение на реката Яндзъ и Съчуанската котловина.

Това, което човек възприема с помощта на вкуса, зрението и слуха ние отдавна сме се научили да измерваме, но с обонянието доскоро  нямахме успех в тази насока.
Накрая с помощта на математически методи изследователи са успели да съставят класификация на миризмите, които се вписват в 10 основни категории: благоуханен, смолисто-дървесен, плодов – не цитрусов, химически, джоджен / мента, сладък, пуканки, лимон, остър и гниещ.
Въпросът за броя на основните видове миризми все още е отворен. Но трябва да отбележим разликата между възможностите на обонянието и вкуса, който има пет основни качества.
Учени при съставяне на своята класификация са взели за основа данните от известния „Атлас на миризмите“ на Андрю Дравнека, съставен през 1985 г. Той съдържа дълъг списък от 144 различни миризми с съответни характеристики от рода на „сладък“, „като на цвете“, „силен“ и т.н.
Използвайки статистическия метод, учените определили „ключовите“ комбинации и така са получили 10-те основни групи на миризмите.
Сега тази група от специалисти, прилагайки същите методи, иска да определи, каква миризма трябва да има определен химичен елемент. До сега никой не е бил в състояние правилно да предскаже, каква ще е миризмата като се изхожда от химическия състава на веществото.
Навярно тази разработка ще заинтересува парфюмерийните компании.

Френският хумористичен вестник „La Bougie du Sapeur“ – „Свещта на сапьора“ излизал един път на четири години на 29 февруари.
До сега са излезли 9 броя на вестника.
Наред с другите неща в него се отпечатва кръстословица отговорите, на която могат да бъдат намерени в следващия бреой след четири години.
През 2004 г. е излязъл специален неделен брой, защото 29 февруари се падало в недела. Второто неделно издание е насрочено за 2032 г.
За „La Bougie du Sapeur“ можеш да се абонираш за 100 долара за цял век.

Независимо от създадените схеми за социален паразитизъм, на мравките робовладелци често се налага да имат работа с мравките роби, които престават да се грижат за господстващото потомство и убиват ларвите на господарите.
Привикнали сме да мислим за мравките, като неуморими труженици, работещи за доброто на колонията си. Въпреки това, необичайното развитие на способностите за самоорганизация, довели до това, че много видове мравки преминали на своеобразен социален паразитизъм. Така северноамериканските  Protomognathus americanus нападали гнездата на Temnothorax longispinosus.
Възрастните потомци убивали, а потомците взимали със себе си, като роби. В чуждото гнездо поробените мравки се грижели за яйцата и личинките. Те ги чистели и хранели. Този начин на живот води до катастрофи.
Преди няколко години, изследователи от университета „Йоханес Гутенберг“ в Майнц открили, че поробените видове атакували яйцата и ларвите, за които те трябвало да се грижат.  „Въстаналите роби“ не са изолиран случай в лабораторията, а често срещана ситуация.
Учените са установили, какъв процент от поколението мравки оцеляват. Броят на оцелелите ларви варира от 27% до 58% и горната цифра е още по-висока, когато ларвите се възпитават без робите и достига 85%. Робите мравки разбирали, че се грижат за чужди ларви от издадените непознати феромони на обектите и спирали да се грижат за тях и ги унищожавали.
Мравките роби не постигат никакво облекчение на живота си при бунт, но в замяна на това намаляват растежа на чуждата колония. Това означава, че хищническите набези ще бъдат по-малко. Мравките роби ще помогнат и на други колонии, които трябва да се справят с нашественика.
Ако робите не се бунтуват охотно, това означава, че няма наблизо техни близки и те не намират особен смисъл да се стараят.