Даниел Тамет е учен, които страда от аутизъм, но той може да изпълнява зашеметяващи математически операции и да изучава чужд език само за няколко дни. Говори на десетки различни езици, включително румънски, келтски, уелски и исландски, и дори е създал собствен език.
Даниел е роден на 31 януари 1979 г. в Източен Лондон. Като дете той си ударил главата в стената и постоянно плачел. Никой не знаел какво се е случило с него, а лекарите не могли да разберат какво го притеснява.
Един ден, докато си играел с брат си получил епилептичен припадък. Бил прегледан от лекари, които му предписали лекарства. Всеки месец трябвало да ходи в болницата и да дава кръв за анализ.
Родителите му били разтревожени, защото имали дядо, който страдал от епилепсия и от това умрял. Те се страхували, че синът им може да го постигне същата участ. За щастие, лекарствата помогнали и момчето се справило с болестта.
По това време родителите на Даниел открили, че мозъка му не действа, както при другите хора. Един ден брат му решил да се пошегува с него и го накарал да умножи дълга редица от цифри. Момчето закрило очи и след пет секунди казало верният отговор. Братът експериментирал с още няколко редици от цифри, Даниел давал винаги правилния отговор. Родителите му били свидетели на това, но никога не го принуждавали да демонстрира собствените си способности в присъствието на други хора. Те знаели, че той е различен, но искали да има нормален живот.
Мозъкът на Даниел не работи в обичаен режим. Докато другите момчета на неговата възраст тичали да играят, той обичал да седи и да изчислявал броя на листата на някое дърво. В света на числата Даниел винаги се чувствал уютно.
Когато пораснал, открили, че мозъкът му може да прави сложни изчисления, с каквито се справял компютър. Той можел да изчислява кубични корени по-бързо от калкулатор.
През 2004 г. достигнал европейски рекорд за дефиниране на най-отдалеченото число, след десетината запетая на числото Пи.
Учените смятат, че това, което става в главата на Даниел, може да бъде ключ към разгадаването на аутизма.

Лудвиг ван Бетовен не обичал много брат си Йохан.

Брат му бил аптекар. Събирайки добър капитал той си купил имение и много се гордеел с това. За Новата 1823 г. Йохан изпратил картичка, която била подписана по следния начин:

„Йохан ван Бетовен. Земеделец.“

Композиторът върнал картичката, като на гърба написал:

„ Лудвиг ван Бетовен. Мозговладелец“.

Те бяха брат и сестра. Много се уважаваха и във всичко си помагаха.
Веднъж сестрата остави брат си да й наглежда апартамента, докато тя е в командировка.
През време на отсъствието ѝ, братът реши да устрои шега на сестра си.
Той направи на хладилникът допълнителна функция. Когато се отваря вратата му от шест часа сутринта до осем часа вечерта, от него се разнася приятен женски глас:
– Достатъчно си яла, краво!
Последствията не закъснели. За два месеца сестрата загуби шест килограма.

Австрийската писателка Манинг обичала и била обичана. Нейният годеник заминал за Индия и от там й изпратил писмо с молба да отговори дали го обича, ако го е разлюбила може и да не отговаря. Невестата с радост написала на младоженецът „да“. Времето било дъждовно, но брат й се съгласил да отнесе писмото до пощата.

Минало много време. Младоженецът не дошъл и не писал повече. Горкото момиче узнало, че се е оженил за друга. Горчиво разочарование и недоумение я обхванало.

Двадесет години по-късно, при ремонта на къщата, намерила в панталона на брат си, писмото, което се съгласил да отнесе сам до пощата. Случайно пъхнала ръка в джоба на панталона и от там измъкнала смачкано, пожълтяло и облепено с много марки писмо. Така разбрала защо младоженецът не е дошъл. Той не е получил отговорът, защото брат й не бил отнесъл писмото до пощата. Това писмо лежало двадесет години в джоба на този панталон.

Исус Христос, чрез Святото Си Евангелие, е отправил официално предложение към всички хора, които искат да бъдат едно с Него.

Защо се колебаете с отговора си? Или може би носите своя отговор в „джоба“?

В същото време, самият Исус Христос призовава за повече и повече души.

Не разчитайте на други хора, да отговорят на призива на Божията любов към вас!

Във виетнамския език съществуват осем местоимения за първо число единствено число, а ние обикновено казваме само „аз“.
Използването на тези местоимения зависи от пола и социалното положение на човека или неговия събеседник.
Освен това в ежедневната виетнамска реч често събеседниците се наричат с термини обозначаващи родство, а те са не по-малко от двадесет.
Тяхната употреба е свързана с голямо количество тънкости, зависещи от пола, възраста и социалния статус, а някои от тях могат да се възприемат като оскърбления.
Например, любовниците по между си се наричат „брат“ и „сестра“.