Повечето хора се превръщат в редовни потребители на World Wide Web. Но какво е тази всемирна мрежа за тях?
Как въздейства телевизията и медийната система мнозина са вече разбрали и са си направили съответните изводи. В някои среди гледането на определени предавания, филми,…..са се превърнали във лоши навици, сравними с наркоманията, алкохолизма и тютюнепушенето.
Съществува и такова понятие като игрова зависимост. Но за Интернет…за сега много малко хора могат да дадат точна характеристика на този феномен и да определят как въздейства на човека.
Какво е Интернет за всички хора от нашето време? Много не са в състояние да преживеят без „доза“ Интернет. Ще ви назоват различни причини: духовно развитие, самоусъвършенстване, работа… За други това е просто общение с другите, възможност за запознанство или просто развлечение във вид на игра. Но мрежата отнема много време, цялото ни внимание, а енергията ни се разсейва „наникъде“…..Близки и приятели ви стават тези с които се срещате в Интернет. Къде е проблема? Нали не правим нищо лошо?
Интернет ни привлича с това, че в него можем да намерим всичко, което ни интересува. Едни търсят информация, други я консумират. Той се е превърнал в един кръговрат, в който все повече хора се включват. Но защо тогава ни осъждат нашите близки? Навярно те чувстват, че се отделяме от тях и измененията настъпили в живота ни не  са в правилната посока.
За интереса и вниманието на всеки човек в Интернет се води чудовищна борба. От вас се изисква съвсем малко заинтересованост, а в замяна ви се предлага  всичко, което може да задържи вниманието ви: по-рано засекретени документи, находки на учени, които може и да не са огласени още, нови технологии и разработки в инфо-бизнеса, духовни практики, анкети, музика, филми, книги…
Сама по себе си информацията дори може да бъде много полезна и необходима, но попадането ѝ в Интернет е просто инструмент за привличане на хора и нищо повече. За благите намерения на тази въртележка можем само да си мечтаем. За това трябва да сме много разумни и мъдри, за да не станем заложници на тази мрежа.
Който дълги години е седял в Интернет ще каже: „Тук искам да бъда отново и отново. В мрежата имам приятели, единомишленици, които ме подържат и ме подкрепят в трудна минута. Има какво да науча и от кого да черпя пример. Дори мога да помагам и на други хора…“
Да вярно е, в Интернет има всичко, което може да ви заинтересува за всеки етап от живота ви, но защо толкова много хора не са щастливи. Какво става с човек, когато всецяло е погълнат от този развлекателен център?
Кога ще настъпи пресищане и човек ще каже: “ Омръзна ми всичко това,.. заиграх се, а котката мяучи гладна из къщи, отдавна не съм се виждал с майка. Какво ти  с майка, съседите са забравили дори как изглеждам. Ден и нощ седя на компа и не излизам на улицата. Време е да ида и да напазарувам….“.
Интернет дава лъжлива илюзия за щастие, а тя е враг на човека. Вече много хора просто не могат да живеят без Интернет и това е тъжно …
Поради огромната липса на любов в сърцата ни и в обществото, хората се опитват да угасат този „глад“ чрез Интернет.  Но това е само една измама, която се превръща в капан за човека.
Резултатът от всичко това е печален: нарастващ корем, мускулите се отпускат, внимание се впуска в различни посоки, идва апатия относно външния свят, започваме да изглеждаме все по-лошо, небръснати, немити, винаги сънливи.
Нима сме позволили Интернетът да замени нашата реалност?
Има ли още хора, които могат да даряват своето внимание, любов и грижа за другите? Не разбирате ли, че взаимоотношенията ни с тези хора е най-главната ни ценност в живота? Следвайки желанията си „влизайки“ в Интернет ние се отдалечаваме от реалния живот.
В животът ни настъпват депресии болести… и когато разберем кое от къде и как е дошло, времето ни е свършило и нищо не може да се върне…

Гигантското чудовище е държало в страх цялата област.
Борба с един от най-големите и опасни риба напомня на Джереми Вайл историята в „Старецът и морето“. Рибарят и водното чудовище са воювали във водата повече от четири часа.
Това чудовище е контузило повече от дузина плувци. Жилещия скат обикновено се заравял в пясъка и чакал плячката си. Вместо на животни е започнал да напада хора. Ако човек попадне под шиповете му, отровата на ската прониква в артериите му и той  мигновено умира. Тези, на които им е провървяло повече, дълго са лекували гнойни и кръвотечащи рани.
Когато 53-годишният британски рибар Джереми Вайл пристигна в Буенос Айрес, приятели му разказали за ужасното чудовище и той решил да го хване. Рано сутринта Вайл хвърлил във водата примамка – морска змиорка.
Изгладнелият скат не чакал дълго и налапал стръвта. Осъзнавайки, че е в капан, чудовището вдигнало такива огромни вълни, че те едва не обърнали моторна лодка на Джереми.
– Мислех си, от къде има такава сила? – разказва по-късно рибарят. – Тя ме дърпаше така, че аз едва се държах в лодката.
Минали четири часа. Едва тогава ската се уморил и се предал. Тогава Вайл видял, че ръцете му били окървавени. Рибарят изкарал чудовището по-далече от плажа и го оставил.
– Мисля, че схватката ни ще му бъде за урок и той повече няма да дойде към плажа. – уверявал Вайл.

Има различни биогорива. И най-лошото от тях е точно толкова вредно, колкото и замърсяващите изкопаеми горива. Въпреки това, са необходими добрите биогорива за борба с изменението на климата.
Има добри и лоши биогорива. Номерът е как да се разграничат едно от друго. Това е особено трудно, когато се опитваме да вземем в предвид естествените гори и влажни зони, които могат да бъдат унищожени, когато се стремим да повишим добивите на биогоривата. Но изглежда, че се доближаваме до истината: палмово масло и соята са неприемливи като източник на биогориво.
Комисии от ЕС разглеждат какво е нивото на въглероден диоксид отделящо се при биогоренето. Тук се взема под внимание и косвеното влияние на тези продукти.
Биогоривата намаляват вредните емисии, но трябва да отделят и по-малко въглеродните такива в сравнение с обичайните горива.

Транспорт, промишленост, мъгла, смог, замърсяване, каквато и да е причината, резултатът е един и същ, влошаване качеството на въздуха в градовете по целия свят. Въпреки, че съществуват различни способи  за борба с този проблем, Кемал Меатл е предложил да „отглеждаме“ собствен свеж въздух.
Своите изследвания Меатл е правел повече от 15 години, в 20-годишни здания, на площ от 15 хиляди квадратни метра и с 1200 растения. За подобряване качеството на въздуха в домовете ни той предлага три вида растения: арекова палма, вълчи език и дърво на парите.
Арековата палма е често срещано растение, което се отглежда у дома. Тя е отличен ароматизатор на въздуха през деня. Височина й достига до рамото  на човека  и е достатъчна, за да обогати с кислород  стаята. Тези растения са относително лесни за поддържане. В прашните градове като Делхи, листата трябва да се избърсват ежедневно, а в по-чисти градове веднъж месечно. Растението расте добре и в обикновените почви с торове. На всеки 3-4 месеца трябва да се изнася на балкон или в градината.
Вълчият език е растение за спалня. Тези растения добре се справят през нощта с въглеродния двуокис. За всеки спящ човек се препоръчват 6-8 растения, които да облекчават дишането.
Дървото на парите е отлично растение за почистване на въздуха в затворени пространства от формалдехид и други летливи органични вещества, отделящи се от различни строителни материали и предмети от бита.
Съмнявате ли се, че около вас трябва да има толкова зелени приятели?
Ето някои констатации, които могат да ви накарат да промените становището си. Установено е, че 42-процента е вероятността, след престой в такава сграда в продължение на 10 часа нивото на кислорода в кръвта ви да се увеличи с 1%. Производителността на труда на човека е 20% по-високи, отколкото в други сгради на града.
Проучването обаче разкрива някои намаление, за щастие, само положителни. Намалено е дразнението на очите сред работниците с 52%, с 34% респираторните симптоми, с 24% главоболието, с 12% – белодробни заболявания, с 9% – астма.
Това звучи абсолютно невероятно, но с 15% се намаляват разходите за енергия в сградата.

В един от парковете на Янтай в китайската провинция Шанджи са поставили пейка със шипове, за да не могат посетителите дълго да се заседяват на нея.
На всички в парка трябва да им бъде удобно. Поставянето на такива пейки е начин за борба с хора, които сядат на една пейка и така прекарват деня
За да изчезнат шиповете от повърхността на пейката е необходимо да се пусне монета в специален апарат. След известно време шиповете отново се възстановяват.
Те не са много остри и не могат да нанесат травма на човек, но да се седи на тях е твърде неудобно.
Идеята за такъв вид пейки принадлежи на скулптора Фабиан Брюнсинг, който по този начин искал да изрази протестта си срещу комерсиализацията на съвременния живот.
Той едва ли е предполагал, че неговата идея ще се приложи на практика.