Група изследователи от швейцарския институт са демонстрирали система, която с помощта на специална „шапка“ с мрежа от датчици, контролира робот.
Частично парализирани хора ще могат да контролират робот,  като използвате само мозъчни импулси. Според изследователите това е решаваща крачка към появата на „аватар“.
При експеримента системата отчитала показателите на мозъчната активност на Марк-Андре Дука, лежащ в болницата на швейцарския град Сион. Управляемият робот бил отделен от човека на 100 километра.
Така мислите на Дука или електрическите сигнали от мозъка му, свързани с представата му, че си движи пръстите, които всъщност са парализирани, се улавяли и декодирали от специален софтуер, предаващ информацията за движенията на робот – „аватар“. Създаденият сега робот представлява 30-сантиметров механизъм, способен да придвижва крайници. Швейцарските учени заявяват, че външния вид на робота няма голямо значение, важно е как работи принципа на управление с помощта на мислите.
Недостатък на устройството е, че е необходима максимална концентрация на човека, а такава концентрация се поддържа трудно за по-дълго време. Мозъкът е устроен така, че в него постоянно се въртят рояк мисли, които объркват устройството. За да може компютъра да разбере главната мисъл, инженерите са създали нещо от рода на „електронно подсъзнание“, позволяващо да се следва главната мисъл, игнорирайки „шума“.
За сега роботът няма интелект, за това човек трябва не само да подава команди но и да получава обратна връзка с робота. Специалистите заобиколили този проблем, като поставили в главата на робота камера и микрофон, които предават на екран пред човека всичко, което вижда робота. Въпреки това, за да създаде този „Аватар“, тази система ще транслира директно в мозъка, заобикаляйки монитора.
Тази разработка е насочена предимно към хора с ограничени движения,  за това на първия етап от работата робота се обучава да прави само най-елементарни действия в дома.
По-рано подобни експерименти с роботи управлявани от мисли са правени в САЩ и Германия, но тогава те били ориентирани само към здрави хора и са се използвали усъвършенствани хардуерни и софтуерни системи.

Както всеки ден той излязъл на разходка с кучето си по улицата. Изведнъж мелезът започнал да се държи неадекватно. Рязко се дърпал настрани, едва не съборил стопанина си, но успял да го изтегли настрани.
Миг по късно на това място паднал къс лед от покрива.
– Основния удар паднал върху желязната ограда, сега тя прилича на хармоника, – споделя Александър, собственикът на кучето. – Ако не беше моя 15-килограмов рошав приятел, щях да прекарам остатъка от живота си в неврологичната болница
След инцидента, кучето е получило за награда парче месо. А собственикът му още не може да се отърси от преживяното.

Малкото градче Сан Роко се намира около Генуа, в областта Лигурия. Името си е получил от свещеник на име Роко.
Роко е роден през 1295 в Монпелие, един от най-старите градове в южната част на Франция. По това време той е последният потомък на едно от най-богатите семейства в Монпелие. След смъртта на родителите си Роко раздал цялото си богатство на бедните и станал монах.
По това време в Европа върлувала чума и Роко ходил в пострадалите врагове, помагал на болните и ги изцелявал. Той открил в един град своя болница, където много хора се спасили от смъртта.
По донос Роко бил изхвърлен и изгонен от същите хора, които по-рано е бил излекувал. Той намерил убежище в една изоставена къща и там очаквал смъртта си, тъй като нямал какво да яде.
Веднъж един от жителите на града Готард видял, че кучето му взима хляб от масата и бяга. Това се повторило няколко пъти. Готард проследил кучето си и се натъкнал на Роко, на когото кучето носело откраднатия хляб.
Готард прибрал Роко в своя дом и започнал да се грижи за него. След редица разговори с монаха, Готард се изпълнил с вярата му и се отказал от всичките си притежания и ги раздал на бедните. Той станал първият „ученик“ на Сан Роко.
Монахът след като по чудо уцелял, отново се отправил отново към градовете нападнати от чумата, за да спасява болните.
Той умира през 1327 в негова чест градът е преименуван на Сан Роко.
Благодарните жители на града направили паметник на кучето, което не дало на Роко да умре от глад.
Сега в Сан-Роко на 16 август  всяка година се прави изложба на кучета, в памет на  случилите се събития в близкото минало.

Предприемачка от град Тайшет била приета в болница с травми, след като се взривил новогодишният ѝ подарък.

Според извършилите разследването, не е известно как подаръкът е стигнал до дома на жертвата.

Предприемачката е помагала на местният детски дом.

В картичката към подаръка пишело, че той е заради активната благотворителна дейност на пострадалата.

В една болница сестра донесла на ранен войник сварено яйце:

– Преварено е, – казал болния и се обърнал на другата страна.

Сестрата си тръгнала спокойна, сякаш войника ѝ благодарил. Скоро тя се появила със второ яйце и дружелюбно го предложила на болния.

– Недоварено е, – промърморил болния с досада.

Сестрата си тръгнала без да се разгневи. Лицето ѝ останало спокойно. Тя дошла трети път при войника. Носела съд с вряща вода, сурово яйце и часовник.

-Вземете, скъпи, – казала му любезно тя, – сега имате всичко, от което се нуждаете, за да сварите яйцето така, както на вас ви се иска.

– Извикайте някой, който познава Библията.

Сестрата не разбирала какво става. Учудено гледала войника и не знаела какво да направи.

– Аз не се шегувам, – отговорил на немия въпрос на момичето, – искам да поговоря именно с такъв човек. Ако на земята съществува такъв ангел на търпението и любовта като теб, то Бог наистина съществува.

Да си търпелив, това означава да не се гневиш, да не роптаеш, да понасяш всичко горчиво и тъжно спокойно. Любовта не губи търпение. Тя не се възмущава, не се гневи, не протестира. Любовта се отнася към всичко и към всекиго без оплакване и с разбиране.

Любовта е слънцето, което не само блести, но и топли. Човек, които е изпълнен с любов е като плодоносно дърво, което дава вкусни и полезни плодове, но не за себе си, а за всеки, който ги желае.

Любовта е движеща сила в живота, но от нас зависи как ще се проявява тя.