Не малко абсурдна и трагична история е станала с жител на Лос Анджелис, който искал да направи ремонт на покрива на къщата си. Той бил благоразумен човек и за да се застрахова се вързал с въже, вторият край, на който завързал за бронята на колата. Но забравил да предупреди за това жена си. А тя по това време решила да отиде до магазина, за да напазарува. Седнала зад волана и потеглила. Бедният човек смъкнат от покрива, бил влачен на въже до първият магазин, където спряла жена му.
Хирурзите успели да спасят живота на пострадалия. Но нещастната история не свършил само с това. В чест на завръщането на съпруга си от болницата, жената решила да направи малко парти. До идването на гостите, които били предимно пушачи, тя решила да напълни бензиновите запалки. Това направила  в тоалетната, където се разлял доста бензин.
След стопанката влязъл съпругът й със запалена цигара, седнал удобно и разтворил списание. По навик хвърлил фаса си около тоалетната чиния.
Чул се взрив. В резултат на това нещастният съпруг получил множество изгаряния,  както казват лекарите, несъвместими с живота.

Това е един малък остров до Венеция. Около него витаят ужасни истории.
В продължение на няколко десетилетия на XIV век, когато царяла чумата, тук откарвали всички заразени. Закопавали ги в общ гроб, но преди да ги заровят ги изгаряли.
През 1922 г. на острова била установена психиатрична болница. Нейните пациенти страдали от непоносимо главоболие и се оплаквали, че клиниката е изпълнена с духовете на мъртвите от времето, когато е върлувала чумата.
Но за главния лекар тази ситуация била изгодна. След оплакване пациентите се тъпчели с невролептици. С тях се правели жестоки експерименти.
До сега на острова все още са останали порутените постройки на клиниката. Тук се намира и камбанария, от която се хвърлил полуделият лекар, експериментиращ с пациентите.

Навярно по-възрастните, поне един път в живота си, са виждали пиян Дядо Мраз.
Спомням си доста интересен инцидент в детството, когато двама белобради старци в червени дрехи се налагаха с чувалите си, заради Снежанка.
Но сега ще ви разкажа друга история.
Дядо Мраз се появил във Военната болница. Било дванадесет без петнадесет. Но как е попаднал в болницата никой не знаел.
Поканили го на масата, а тя била богато отрупана. Освен храната имало коняк, шампанско …….. Присъствали само пет офицера и двама курсанти.
Дядо Мраз свалил брадата. Оказал се мъж на средна възраст, актьор от детския театър. И тъй като не могъл да си хване автобуса за в къщи, видял, че светят прозорците на болницата и дошъл  на гости.
„Мраз“ много хубаво пеел и знаел множество анекдоти. Мъжете започнали да се шегуват и го задявали:
– Къде ти е Снежанка, да не си я загубил в гората?
– При вас няма ли някоя медицинска сестра?
– О, има, но щом чу да чукаме чашите се заключи в административното отделение.  Нито на повикване, нито на комплименти отговаря.
Другите разочаровано поклатили глава в знак на потвърждение. Това импулсирало Дядо Мраз и той решил да проникне като Троянски кон и да превземе непристъпната крепост.
За да го подсилят дали му две бутилки шампанско, последните две и го изпратили със смях и закачки.
Но попийналият си Дядо Мраз изчезнал в административния сектор. Какво е станало с него никой от присъстващите не знаел, но го нямало в коридора….. Нито го видели повече……

В Китай съществува една интересна традиция. Всяка година се избират 10 човека за герои на страната, постъпките на които са се оказали значителни за обществото. Понякога герои стават и хора, чийто живот е почти незабележим за другите, а после се оказва, че те са пример за целия народ.
Едно младо момиче Мен Пейцз била обявена за такъв герой.
Нейните родители умрели, когато била на 5 години, но я осиновило семейство Лю.
След три години нейната приемна майка се парализирала, а приемния й баща напуснал семейството. Цялата грижа за жената прикована на легло, паднала на осемгодишното момиченце.
Мен готвела, перяла, чистила дома и се грижила за парализираната си майка. Освен това тя успявала да ходи и на училище. Лю успяла да оцелее благодарение на самоотвержните грижите и любов на дъщеря си.
През 2009 г. Мен постъпила в колеж в Линфен. Тя не могла да я остави. За това наела квартира близо до колежа и взела майка си със себе си. След това Лю получила безплатно лечение в близката болница.
След половин година майката можела вече да седи, а дъщеря й вярва, че един ден ще направи и първата си крачка.
Когато журналистите узнали за историята на Мен, за нея научила и цялата страна.
Жителите на Китай били много трогнати от такава самоотверженост.
Питали я:
– Как се справяхте през всичките тези години даже, когато бяхте още съвсем малко момиченце?
Мен отговорила:
– Никога не съм се замисляла за това, просто всеки път търсех изход от поредната трудност. Аз обичам майка си. Радвам се, че станах национален герой, но прекаленото внимание, което ми се обръща, ме притеснява.

В болницата лежала жена. Виждало се явно, че изпитва много силна болка. Тя се мятала от едната страна на другата в леглото и стенела:
– Никой не е страдал като мен.
– О, имало е Един, който е претърпял много повече, – чул се слаб глас.
Той принадлежал на петнадесет годишно момиче в противоположния край на стаята. След минута жената отново простенала:
– Тези страдания, които аз търпя, не са по силите на никой!
– И все пак има един, Който може да ги понесе, – обадил се от тази страна същия слаб глас.
Жената обърнала глава по посока на гласа и казала:
– Вие навярно говорите за себе си?
– Ни най-малко, аз говоря за Исус Христос. Хората го разпнаха с двама разбойници и те Му се присмиваха, но той издържа без да се оплаква.
Настъпило мълчание. Влязла медицинската сестра и донесла освежаващо питие.
– Благодаря, – казало момичето, – а на Него са Му дали оцет, за да утоли жаждата си.
– О, тя говори за Христос, но на мен не ми става по-леко от тези разговори.
– Тихо, – едва казало момичето, – Той бе разпнат за нашите грехове. Понесе наказанието, за да ни даде мир. В Неговите рани ние сме спасени.
Болната жена затихнала. Дали тя е разбрала значението на тези думи за себе си? Дай, Боже!
След няколко дена момичето преминало във вечността.
– Отивам си в къщи, при моя Спасител, – прошепнало то и затворило очи.
Всеки път, когато казваме:
– Ние не можем, – ние забравяме за Исус Христос, с Когото можем всичко.
В Христос християнина има мир във преживяванията си, утешение в скърбите и светлина в окръжаващата го тъмнина. Бог в Исус преобразява нашите стремежи в земни планове, скърбите в радост, разочарованията в постижения, неуспехите в  успехи, загубите в печалби, болките в удоволствия, нашите духовни падения във възходи, всички наши сълзи, тъга и дори смърт в победа.