Навярно по-възрастните, поне един път в живота си, са виждали пиян Дядо Мраз.
Спомням си доста интересен инцидент в детството, когато двама белобради старци в червени дрехи се налагаха с чувалите си, заради Снежанка.
Но сега ще ви разкажа друга история.
Дядо Мраз се появил във Военната болница. Било дванадесет без петнадесет. Но как е попаднал в болницата никой не знаел.
Поканили го на масата, а тя била богато отрупана. Освен храната имало коняк, шампанско …….. Присъствали само пет офицера и двама курсанти.
Дядо Мраз свалил брадата. Оказал се мъж на средна възраст, актьор от детския театър. И тъй като не могъл да си хване автобуса за в къщи, видял, че светят прозорците на болницата и дошъл  на гости.
„Мраз“ много хубаво пеел и знаел множество анекдоти. Мъжете започнали да се шегуват и го задявали:
– Къде ти е Снежанка, да не си я загубил в гората?
– При вас няма ли някоя медицинска сестра?
– О, има, но щом чу да чукаме чашите се заключи в административното отделение.  Нито на повикване, нито на комплименти отговаря.
Другите разочаровано поклатили глава в знак на потвърждение. Това импулсирало Дядо Мраз и той решил да проникне като Троянски кон и да превземе непристъпната крепост.
За да го подсилят дали му две бутилки шампанско, последните две и го изпратили със смях и закачки.
Но попийналият си Дядо Мраз изчезнал в административния сектор. Какво е станало с него никой от присъстващите не знаел, но го нямало в коридора….. Нито го видели повече……

В Китай съществува една интересна традиция. Всяка година се избират 10 човека за герои на страната, постъпките на които са се оказали значителни за обществото. Понякога герои стават и хора, чийто живот е почти незабележим за другите, а после се оказва, че те са пример за целия народ.
Едно младо момиче Мен Пейцз била обявена за такъв герой.
Нейните родители умрели, когато била на 5 години, но я осиновило семейство Лю.
След три години нейната приемна майка се парализирала, а приемния й баща напуснал семейството. Цялата грижа за жената прикована на легло, паднала на осемгодишното момиченце.
Мен готвела, перяла, чистила дома и се грижила за парализираната си майка. Освен това тя успявала да ходи и на училище. Лю успяла да оцелее благодарение на самоотвержните грижите и любов на дъщеря си.
През 2009 г. Мен постъпила в колеж в Линфен. Тя не могла да я остави. За това наела квартира близо до колежа и взела майка си със себе си. След това Лю получила безплатно лечение в близката болница.
След половин година майката можела вече да седи, а дъщеря й вярва, че един ден ще направи и първата си крачка.
Когато журналистите узнали за историята на Мен, за нея научила и цялата страна.
Жителите на Китай били много трогнати от такава самоотверженост.
Питали я:
– Как се справяхте през всичките тези години даже, когато бяхте още съвсем малко момиченце?
Мен отговорила:
– Никога не съм се замисляла за това, просто всеки път търсех изход от поредната трудност. Аз обичам майка си. Радвам се, че станах национален герой, но прекаленото внимание, което ми се обръща, ме притеснява.

В болницата лежала жена. Виждало се явно, че изпитва много силна болка. Тя се мятала от едната страна на другата в леглото и стенела:
– Никой не е страдал като мен.
– О, имало е Един, който е претърпял много повече, – чул се слаб глас.
Той принадлежал на петнадесет годишно момиче в противоположния край на стаята. След минута жената отново простенала:
– Тези страдания, които аз търпя, не са по силите на никой!
– И все пак има един, Който може да ги понесе, – обадил се от тази страна същия слаб глас.
Жената обърнала глава по посока на гласа и казала:
– Вие навярно говорите за себе си?
– Ни най-малко, аз говоря за Исус Христос. Хората го разпнаха с двама разбойници и те Му се присмиваха, но той издържа без да се оплаква.
Настъпило мълчание. Влязла медицинската сестра и донесла освежаващо питие.
– Благодаря, – казало момичето, – а на Него са Му дали оцет, за да утоли жаждата си.
– О, тя говори за Христос, но на мен не ми става по-леко от тези разговори.
– Тихо, – едва казало момичето, – Той бе разпнат за нашите грехове. Понесе наказанието, за да ни даде мир. В Неговите рани ние сме спасени.
Болната жена затихнала. Дали тя е разбрала значението на тези думи за себе си? Дай, Боже!
След няколко дена момичето преминало във вечността.
– Отивам си в къщи, при моя Спасител, – прошепнало то и затворило очи.
Всеки път, когато казваме:
– Ние не можем, – ние забравяме за Исус Христос, с Когото можем всичко.
В Христос християнина има мир във преживяванията си, утешение в скърбите и светлина в окръжаващата го тъмнина. Бог в Исус преобразява нашите стремежи в земни планове, скърбите в радост, разочарованията в постижения, неуспехите в  успехи, загубите в печалби, болките в удоволствия, нашите духовни падения във възходи, всички наши сълзи, тъга и дори смърт в победа.

Живееше в нашият край дядо Николай. Той не беше женен. Майка му умря и той остана сам.
Но имаше куче Вулкан, с което ходеше навсякъде. Понякога минаваха покрай нас и отиваха в магазина. Дядото даже изпрати бележка на сестра си в чантата, която Вулкан й занесе.
Мина време и кучето умря. Дядо Николай стана затворен, мъката го гризеше отвътре. Съжалявахме го и му казвахме:
– Не го преживявай толкова, ново куче си вземи.
А той обясняваше:
– С Вулкан живях 13 години. Нямах приятели  и си говорех с него. А то ме гледа сякаш всичко разбира. Не мога да си взема друго куче, не искам да предам Вулкан.
Никой не беше виждал няколко дена дядо Николай. После се оказа, че се е разболял и не е могъл до вратата да пристъпи.
По-късно ни разказваше неговата сестра:
– Чувам, че куче вие под прозореца, не ми дава да спя. Мисля си: „Сега ще събуди и децата“. Гледам през прозореца Вулкан, стои, гледа ме и вие. Реших, че нещо лошо се е случило. Бързо се облякох и хукнах. Излизах на улицата, Вулкан го няма. Помислих, че се е върнал в къщи. Дойдох до къщата на Николай. Почуках на прозореца, никой не отвори, а вратата беше заключена.  Отивам при съседа, само той имаше телефон и му казвам, че трябва  по някакъв начин да влезем при брат ми, вратата е запъната и за всеки случай да извикаме бърза помощ.
Тя разказала  набързо какво и се е случило, как видяла Вулкан през прозореца….
Съседът плеснал с ръце:
– Но Вулкан умря преди седмица….
Когато дядо Николай излезе от болницата всички казваха, че Вулкан го е спасил.

Дете, което по заключение на медицинския персонал в болница на китайската провинция Анхуей е починало, внезапно оживя точно преди кремацията.
У детето е забелязан вроден порок на дихателната система. От самото си раждане, то се е намирало в критично състояние. Родителите на тежко болното дете по препоръка на лекарите се съгласили да се прекрати курса на лечението му. „Смъртта“ била фиксирана, родителите получили документ и започнали да се готвят за погребението.
Церемонията по погребението внезапно била прекъсната. Едномесечното бебе заплакало в залата за прощаване с него непосредствено по време на траурната церемония.
Детето спешно било транспортирано обратно в клиниката и сега лекарите отново се опитват да спасят живота му.
Двамата от болничния персонал, които са били на смяна в деня на „смъртта“ на детето, носи отговорност за инцидента и вече са уволнени.
Случаи, когато“мъртви“ оживяват не е толкова рядко явление. Например, в Полша 56-годишния местен жител на Петерков бил толкова пиян , че го взели за труп. Интересното е, че лекарите пристигнали на мястото не открили никакви признаци на живот у мъжа и решили да го изпратят в моргата. Сега поляка има намерение да съди лекарите, тъй като е преживял голям шок, когато се събудил в моргата. След инцидента бил преследван от кошмари.
37-годишният автомонтьор от Уест Карълтън изненадал лекарите, като оживял 45 минути след спиране на сърдечната дейност. След още пет дни механикът напълно се възстановил и е бил изписан от болницата. Странното е, че след случилото се при изследване на мъжа не са отрити никакви признаци на сърдечно-съдови заболявания.