Мъж влязъл в обществената пералня и открил в една от пералните машини петгодишно момиченце. Родителите на детето не били наоколо. Детето било спасено и лекарите са казали, че ще живее.
Ако този мъж не се беше оказал до въртящия се барабан на пералнята, момиченцето щеше да бъде мъртво. Барабанът се въртил с голяма скорост и за да се спре машината трябвало да се изключи тока.
След като извадили детето, го отвели веднага в болницата в Хюстън.
Странно е, че никой от персонала не е забелязал детето, нито знаят кога и как е влязло в барабана на пералнята.
Преди инцидента една жена заявила, че пералнята, от която било извадено момиченцето, не работела, нещо се развалила и си поискала парите обратно, а след това използва съседната машина.
Полицията разследва инцидента.
Това не е единствения случай. През 2012 г. двойка „шеговито“ изпрала сина си в пералнята, но той оживял. Но две китайски момичета, попаднали в подобна ситуация починали.

Елисавета Петровна е по-известна като „Д-р Лиза“.
Това, което тя прави, се нарича „лекарски палиативни грижи“.
Те е от хората, които работят с умиращи пациенти, на които вече не може да се помогне, само е възможно да се облекчи болката и страданието. Елизавета работи с такива пациенти над 15 години.
В бившия СССР, тя получава диплома за реаниматолог, а след това със съпруга си отива в Америка, където със семейството си живее в продължение на 23 години. Тя става онколог и започва работа в хоспис. В същото време започна да помага на пациентите в Русия и организира първия хоспис за умиращите от рак в Киев. Там тя живее повече от две години.
Майка ѝ се разболява в Москва, тя лежала в кома, Елисавета пристигна в Москва и половина години е била с нея, а в същото време създава фонд в Москва „Справедлива помощ“ за тези, от които всички болници са отказали. Тя нарича своя фонд „Служба за спасение“.
Във фонда работят само 5 души. Той съществува от даренията на обикновените хора. Една от целите на Фонда е да организират в Москва Хоспис за пациенти с рак, които просто се изпратени в къщи от болницата, за да умрат в домовете си. Хосписът не е построен още, хората просто се обаждат на мобилния ѝ телефон номерът, на които е изложен на страница в интернет. Тя бързо отива  и прави  за човек всичко, което е възможно.
Един път в седмицата тя храни, лекува и помага на бездомните и възрастните около станция Павелецкаво в Москва. Доброволците, които ѝ помагат не са много.
През 2010 г., когато Москва гореше торф, тя е събирала помощи за засегнатите от пожарите.
През август 2014 г. тя е докарала в Москва 10 болни и ранени деца от източната част на Украйна, където се водят боеве.

Холандските лекари са разработили виртуална игра, която намалява болката при хора с изгаряния, без допълнителни порции наркотици.
Пациентите на болницата Мртини в Гронингем играят на видеоигра по време на лечението и това според специалистите, повишава прага на болката.
Вероятно отклонението на вниманието намалява болката, но до толкова ли, че да я игнорираме?

Жената в бяла престилка приближи леглото и усмихнато каза:

– Момиченце е. Красиво малко момиченце

„Естествено, че така ще кажат, – мислеше си Елена, докато се отпускаше в леглото, останала съвсем без сили. – Едва ли ще кажат, че детето е грозно.“

Странно, мислите ѝ бяха логични, въпреки дългите изтощителни часове, общо 36 часа 24, от които прекара в  болницата. Всичко беше придружено с внимание. Сестрите бяха любезни, акушерките също, а лекарят беше безупречен.

Помисли за майка си преживяла същото нещо пет пъти. Е, тя не е била настанена в удобна стая и за нея не са се грижили цял медицински екип, защото е раждала в дома си под надзора на местната акушерка. Странно, как беше издържала всичко това?

– Искам да я видя.

Подадоха ѝ бебето добре увито в одеяло. Малко човече с млечно сини очи и рехава златисто червеникава коса.

Погледна дъщеря си и си помисли: „Колко е прекрасно да се обичат двама души, а след 9 месеца миговете на удоволствие се превръщат в плът и кръв, в човешко същество с мозък, собствена воля, което умее да се смее, да плаче, да мрази и да обича“.

Животът ѝ бе променен завинаги. Той не беше само неин, а и на дъщеря ѝ. От тук нататък те щяха да го моделират заедно.

В този момент я заля вълна на любов, едно съвършено, всепоглъщащо и невероятно чувство. Каквото и да правеше от този ден нататък, където и да отидеше, това дете за нея щеше да означава много. Ако него го нямаше загрижеността и любовта към него щяха да останат.

Всичко се бе променило около нея, беше се преобърнало наопаки. Всичките ѝ мечти и желания бяха изместени към това миниатюрно, малко създание, което лежеше в ръцете ѝ.

Израелското Министерство по здравеопазването е взело решение, всички обществени клиники на четирите израелски болници да приемат и оказват медицинска помощ на жителите на всеки населен пункт на Израел, намиращ се в радиус на 40 километра от сектора Газа, независимо дали те принадлежат към една или друга здравно осигурителна каса или определена клиника.
Също така жителите на споменатата област от Израел могат да получават необходимите лекарства в близката до дома им аптека.
Даденото решение било взето поради сегашната напрегната ситуация, вследствие на която някои клиники към здравни каси били закрити поради недостиг на персонал или други причини.
Също така, по време на настоящата криза, е станала достъпна новото приложение за смартфони iPhone и Android, разработено съвместно от университета Бен Гурион в Негев и организацията на Машав от Кирят Шмона.
Това приложение е предназначена за хора, страдащи от пълна или частична загуба на слуха и общуващи с езика на знаците. То им съобщава за сирени или подозрителни обекти, които са наблизо. Приложението работи с езика на знаците за хората, които говорят на иврит, арабски и английски език.
Освен това, студентите по медицина от Университета на Бен Гурион и университета в Беер Шева в тези трудни дни е възможно да заместват персонал на Медицинския център Сорока, извършвайки различни задължения, за които не се изисква пълно медицинско образование и ще организират дейностите за децата от болницата, които не могат да отидат на детска градина или детски лагер. Този проект ще продължи до края на кризата.