Толкова рано, а тя тръгна към болницата с болки. Гледаха се с мъжа си и не знаеха какво да мислят.
– Нали детето трябваше да се роди след три месеца. Какво става. – тревожно повтаряше  жената.
Приеха е. Упоиха я. Мъжът крачеше нервно в коридора. Времето се точеше бавно. Сякаш измина цяла вечност.
Болката бе голяма. Детето се бе родило мъртво. Мъжът наведе глава и затвори мъката си дълбоко в сърцето. Когато съобщиха на жената, която току що се бе събудила след упойката, тя само прехапа устни и две едри сълзи замъглиха очите й.
Тъга и мъка беше обхванала двамата, които не успяха да станат родители. Но те събраха сили и решиха да се сбогуват с малката.
Служителят изнесе малко дървено сандъче оформено, като ковчег. Жената трепна, а сълзите само това и чакаха. Започнаха да се изливат в неспирен поток.
– Сърцето ми ще се пръсне, – с бола каза жената.
Пое дълбоко дъх и бавно повдигна капака. Тя видя първо една малка ръчичка, а след това и лицето на детето. Не можеше да задържи повече мъката си и се разрида силно.
Изведнъж се чу слаб детски вик. Жената се ослуша. Разбирайки, че звукът идва от ковчега, тя отскочи уплашено. Тогава мъжът пристъпи решително към детето и видя как то бавно отваря очи. Той извика:
– Тя е жива!
Сълзи, прегръдки, усмивки…
Родителите на оцелялото по чудо момиченце решиха да я кръстят Луз Малагрос, което на испански се превежда като „чудна светлина“. Да това беше радостен лъч в техния живот.

Нямаше силни болки и си взе час за следващия ден при зъболекаря. Не го познаваше добре, името нищо не й говореше, но си каза, че може да е добър специалист.
За да посетиш зъболекарят е необходимо да си вземеш талонче. Имаше опашка и неуредици и тя стоя 10-15 минути. Така без да иска закъсня с 5 минути за зъболекаря.
Когато отиде той вече беше зает. Когато се освободи й каза:
– На този час съм взел човек, идете да уточните нещата в регистратурата.
На регистратурата я изпратиха при завеждащия.
Възрастен човек с прошарена коса и очила, които едва се държаха на носа му, бързо изясни нещата.
–  Зъболекарят е приел човек, който е бил записан за това време, но при друг.

Жената остана смаяна:
– Какво излиза, че е взел свой човек или този човек му е предплатил?
Въпроса бързо беше решен . Изпратиха я при друг зъболекар.

Животът е в разгара си. „Уродонал Шателен“, както съобщавали гигантските реклами дава първоначална свежест и безупречна чистота на бъбрека ви. Страно име. Това името на създателя на лекарството ли е? Не.

Най-главният негодяй в Швамбрании бил кръвожадния  граф Уродонал Шателен, става въпрос за „12-те стола“ на И. Илф и Е. Петров

През това време всички списания рекламирали „Уродонал Шателен“, модно лекарство против камъните в бъбреците и черния дроб.

На обявленията за уродонала обикновено рисували човек измъчван от страшни болки. Болката се изобразявала под формата на кърлежи, стиснали здраво тялото на нещастника. Всичко това ние разглеждаме като престъпление на кръвожадния граф. Невероятно нали?

Рекламата за Уродонал Шателен е от 1917г.

Ембер Милър не отменила участието си в маратон, въпреки приближаването на  времето да роди. Американката заедно с други 45 хиляди бегачи преодоляла маратонската дистанция и успешно финиширала.

Било много забавно да се наблюдават хората, стоящи около пътя и при вида на страната бегачка сочели корема ѝ. След пресичане на финалната лента при Милър започнали родилните болки.

Радостната бегачка заедно с мъжа се отправила към близката болница, където на бял свят се родило момиченце, което нарекли Джун. Лекарите са отбелязали, че раждането е преминало успешно, без затруднения.

Този маратон бил третия за американката. При първото състезание тя била в 17-та седмица от бремеността си.

Трябва ли да си напомняне колко висока цена плащаме за вълненията си?
Безпокойството нарушава цялостта и яснотата на мисълта.
Думата merimnao – «тревога» се състои от две гръцки думи merizo-разделя и иmerizo-ум. Тревогата разделя енергията ни между неотложните неща и предизвикателствата на утрешния ден. Част от нашия разум се намира в сегашната ситуация, а другата се опитва да погледне в бъдещето. Поради това нашият живот се раздвоява.
Това не е единственото следствие. Тревогата не е болест, но причинява болести. Заради нея се повишава кръвното налягани и усещаме болки в сърцето. Намалява зрението и ни застига мигрена. Щитовидната жлеза излиза от строя и се появява букет от нарушения в стомашно-чревния тракт.
Тревогата е скъпо „удоволствие“ за нас. Заслужава ли си да платим такава цена, ако не знаем какъв ще бъде изхода от нея?
Безпокойството не носи радост, то не решава проблемите ни. Досега не е излекувало нито един човек.
Можем ли да се справим с тревогата?
Един човек бил нападнат от тревоги и вълнения и той решил да наеме някой, който да ги вземе върху себе си. Открил един безработен и го наел за 200 000 долара на година. Постъпвайки на работа, наетия попитал: „А, от къде ще съберете 200 000 долара годишно“?
На това шефът му отговорил: „Сега това е твой проблем“.
За съжаление, тревогите си не можем да поставим в чужди ръце, опитвайки се да решим проблемите си, но можем да се научим да ги побеждаваме.
Не се отказвайте така лесно, във всяка ситуация има изходен път.