Когато Тейлор Карпентер се родила, трябвало да я носят на голяма възглавница. Била й поставена диагноза „вроден дефект на костите“.

Хората с такава диагноза се раждат с дефект на съединителната тъкан или без възможност да я произвежда, поради липсата на колаген тип 1.

На 19-годишната Карпентер костите са много слаби. Тя се придвижва с количка. Дребна е на ръст, но е трябвало да претърпи множество операции, за да се имплантират метални пръчки в краката, ръцете и гърба.

През тази година е издала първия си албум с 10 песни. Музиката й е вдъхновяващо свидетелство, което е докоснало много хора.

Шест месеца след като се е явила на прослушването, за да участва в една група и е била приета в нея, тя е казала, че е написала песен. Берихил разказва, че го попитала дали е слушал някоя нейна песен. Малко след това взела китарата и изпяла песента си „Ти си ми нужен“. Скоро била поканена в студио, където песента била записана.

– Аз се моля и благодаря на Бога за всеки нов ден в живота ми и за моето прекрасно семейство. Ако съм изправен пред болката по време на деня, аз обикновено просто спирам и се моля тя да спре, и ако тя продължава аз вземам лекарството,- каза Тейлор – Имам много висока поносимост към болка, бели ме всяка кост и все пак Бог ми дава сили всеки ден. Смятам да следвам Господа и да отида там, където Той ме води. Надявам се да напиша още песни.. Знам, че Бог има план за бъдещето ми и Му се доверявам напълно.

Карпентер заяви, че нейните песни са дадени от Исус.

– Исус е единственият ни източник на любов, сила, надежда и мир. Когато пея, Светият Дух пее през мен и докосва сърцата на хората и им дава надежда, – каза тя

Бродел демон нетърпелив да вземе душата на някого. Преди да вземе душата му, демонът карал човека да изпадне в отчаяние. Това било обичайна практика.
Демонът видял едно момиче, което стояло и се усмихвало. Той пристъпил към него и го попитал:
– Защо се усмихваш?
– Щастлива съм с моя любим! Чакам го, той скоро ще дойде, – казало момичето.
Демонът махнал с ръка и разделил момичето от любимия й. Но то продължило да се усмихва.
Демонът се изненадал:
– Защо се усмихваш? Нали ви разделих?
Момичето отговорило:
– Ти ни раздели, но не взе щастливите ни спомени, за които му благодаря!
Демонът отново махнал с ръка и й отнел паметта, но момичето продължавало да се усмихва.
Демонът бил като зашеметен:
– Отнех ти паметта! Ти не знаеш коя си, не си спомняш любимите хора! Защо на лицето ти има усмивка?
Момичето казало:
– Не помня коя съм аз, не си спомням близките си….. Но аз мога да ги намеря и отново да се влюбя! Не е ли прекрасно това, да придобиеш нови чувства?
Демонът се ядосал:
– А, ясно, разбирам в какво се състои работата! Чувствата!
И той отнел възможността на момичето да чувства. Направил сърцето й хладно и безразлично, но момичето продължило да се усмихва.
– А сега какво? – изкрещял демона.
– Аз не чувствам нищо. Усмихвам се, защото никой вече не може да ми причини болка! – казало момичето
Демонът я погледнал, махнал с ръка и си тръгнал…. При момичето дошъл любимия й и я прегърнал.
– Благодаря ти, скъпи, тук  стана студено….. усещаш ли ? – прошепнало то.
– Мисля, че твоята усмивка ще стопи всеки лед! – казал приятеля й.
Момичето се усмихнало. Двамата се хванали за ръце и тръгнали по алеята… Демонът се загледал след тях.
– Изглежда оптимистка….., но този свят е пълен отчаяни и огорчени…, – промърморил демона и тръгнал да търси друга жертва.

Американската компания  Jeni’s Splendid Ice Creams е създала сладолед за хора, боледуващи от грип и настинка. Лакомството е пуснато на пазара.
Според разработчиците, сладолед съдържа съставки, които помагат за борбата с инфекциите. А именно, мед, джинджифил, портокалов сок, лимонов сок и пектин. Съществува вариация на лакомството с бърбън и лют червен пипер.
Създателите обясняват, че меда и пектина облекчават дразненето в гърлото, лютия червен пипер спомага за изчистване на синусите и облекчаване на дишането. Джинджифилът и лимонът са известни също като народните средства за лечение на симптомите на грип и появата на тежкия остър респираторен синдром.
Представители на компанията обещават, че новия сладолед ще помага на заболелия да се справи с болката в гърлото и да заспи.

Има неща, което ни кара да тъгуваме за мястото, което сме напуснали. И това ни се случва независимо дали сме видели там добро или обратното.

Споменените са свързали всичко, което е било хубаво и което сме загубили. Копнежът на сърцата ни може да бъде още по-горчив, ако съжаляваме, че преживяното е било лошо и че не сме постигнали онова, което сме можели, и че споменът ни е сведен до измамни надежди

Ходът на времето изтрива истинските контури на миналото така, както вълната заличава рисунките ни на морския пясък.

Накрая и най-лошото се изтрива, а най-доброто ни се струва по-хубаво, отколкото е било в действителност.

Когато сравняваме миналото с настоящето, изпитваме само болка и тежест в сърцето.

Това е една от основните причини, поради които не можем да изградим нито настоящето, нито бъдещето си въз основа на миналото. Онова време, което няма да се върне, не е било никога такова, както ни подсказва сърцето и ореола от неискреност, с който го обграждаме, само нн пречи да се радваме на настоящето и ни отдалечава от бъдещето, което би могло да бъде щастливо.

Необходимо е да сме различни. Ако на света има само дърводелци, тогава кой ще сее земята? Ако съществуваха само месари, кой щеше да изгражда къщите? Ако дейността на цялото общество беше медицината, от къде щяхме да получим дрехи, с които да се обличаме?
Не бих могла да си представя ако всички са студенти по философия. От подобно решение би последвало нещастие за благосъстоянието на всяко царство и като прибавка бихме стигнали до края на човешкия род.
Ако има в изобилие работници за усилен умствен труд, нямаше да има дрехи, храна, жилища….И обратно, ако хората се занимават с професии, които снабдяват нуждите на другите, ще тържествуват само невежите, които създават и приемат неща, които могат само да се видят.
Много често съм се сблъсквала с хора, които поставят под въпрос съществуването на душата, както и това на Бог само, защото не са могли да ги видят.
Ако следваме аргументите им, то тогава не съществува и болката в зъбите, защото не сме я виждали да влиза в устата на болния. Нито любовта и омразата, защото не крачат по улицата в търсене на хора, които да благословят или прокълнат със своето присъствие.
Основата на глупостта е смесица от невежество и слепота, комбинация, която пречи на хората да видят, защото нямат представа къде да гледат.