Денят беше напрегнат и умората силно притискаше слепоочията му. Главата му бучеше, а мислите за още нерешените проблеми в града, го измъчваха много по-лошо от всякаква болка.
Изведнъж усети мирис на дим, огледа се. Наблизо гореше къща. Притеснен се отправи натам. Група полицаи безпомощно размахваха ръце срещу пламъците. Горещината беше непоносима. Той дочу, че някой викаше:
– Вътре има жена…, как да я измъкнем….огъня се е разраснал.
Той не се поколеба и тръгна напред към горящата къща. Усети как една ръка го хвана и в суматохата едва дочу:
– Назад, господин Кмете, пожарната идва…
Той се отскубна и влезе сред пламъците. Двама души веднага тръгнаха след него. Това не е шега….ами ако пострада, та нали той е кмет на града,
Огънят още по-силно засъска. Лютивият дим стисна здраво гърдите му, така че едва си поемаше дъх. Очите му се насълзиха, но той продължи напред. Там имаше човек и той се нуждае от помощ.
Прекрачи горящата каса на вратата и в гъстия дим едва напипа паднало тяло. Бързо го грабна и хукна навън. Недогорели парчета го гонеха по петите. Те с грохот се стоварваха на сантиметри от гърба му.
Излезе навън, предаде тялото на изумения полицай насреща и припадна.
В болницата беше с още двама полицаи и един пожарникар, пострадали от огнената стихия. Лекарят, който го прегледа остана изумен, че дори не е получил драскотина.
Бързо го освободиха. Излезе навън, въздъхна дълбоко и закрачи бодро към дома.

Живот сред смъртта, рай сред ада, вест която трудно можем да разберем с ума си, по-лесно ще я уловим със сърцето. Когато ни овладее всекидневната суета и с неизпълнимите обещания, равнодушие и умора или когато се сблъскваме с болести, насилия, предателства, нещо вътре в нас ни подсказва, че това не е края, че има и нещо друго, много по-голямо, което изцелява, утешава и обнадеждава.. После може да се появи чувство, макар и за минута, че сгъстените облаци скриват слънцето и че във всичко ставащо има цел и смисъл. В такива моменти е много важно да уловиш усещането и да почнеш да търсиш отговор. В противен случай суетата и злото ще свършат своето дело. Ще внушават идеи за безсмислеността на ставащите неща, ще отнемат силите и ще убият надеждата.
Всеки, който не е падал като жертва на отчаянието и чийто живот не се е превърнал в още по-безсмислено съществувание, живее с надежда за по-светло бъдеще: „Някой ден ще стана по-добре…ще изчезнат проблемите….ще утихне душевната болка…всички ще ни разбират и ще ни обичат“.
Но това „някога“ ни води в бъдещето, в областта на възможното, отвлича ни от настоящето и реалното. То има реални шансове да се превърне в „никога“, ако ние се предадем и престанем да търсим отговор днес и сега.
Изглежда Голгота и трите дена до възкресението са станали истинско изтезание за тези, които не са се постарали да разберат думите: „Царството Божие е сред вас“ или повярвайте на пророчествата за Христос и неговото възкресение.

Лекарите могат да получат пълна представа за връзката между разума и тялото от произведенията на Уилям Шекспир, тъй като в тях той описва доста ясно чувствата на своите герои.

Д-р Кенет Хитон анализирал 42 произведения на Шекспир и ги сравнил с 46 творби на неговите съвременици.

Хитон установил, че Шекспир е описал много по емоционално състоянието на героите си, отколкото неговите колеги.

В тях известният поетът е описал такива психосоматични симптоми като виене на свят, припадък и намалена или повишена чувствителност към допир или болка.

Проучвайки чилито, учените обърнали особено внимание на веществото капсаицин. Това е алкалоид, който дава на растението известният парлив вкус.

Специалисти от Университета в Тексас забелязали, че такива вещества се натрупват в тези точки на организма на човека, където е концентрирана болка. Тези съединения се изработват като реакция срещу получена травма. Те предават по клетъчните рецептори за болка сигнал до главния мозък.

Изследователите вярват, че с помощта на чилито ще могат да създадат нови болкоуспокояващи средства., които ще се справят с болката още в зародиша й. Така ще се избегнат хроничните заболявания и няма да има изтръпване при прилагането им.