Сашо се ожени чак на четиридесет години. Съпругата му се казваше Нели.

– Радвам се, че се ожених за нея, – сподели Сашо. – Бог знае със сигурност от какво имам нужда.

– Как се запознахте? – попитаха го Данчо.

– За първи път срещнал Нели преди десет години. Тя седеше край един басейн. Тогава бях елегантен мъж, а тя бе прекрасна. Имаше весел нрав, всеотдайна грижовност и голяма ревност за Исус, – отговори Сашо.

– Ако е била толкова невероятна, отвътре и отвън, защо ти отне толкова време да се ожениш за нея? – повдигна вежди Ивайло.

Сашо се усмихна , почеса се по главата и каза:

– Като се замисля, имаше много причини като забързан живот, липса на близост един с друг, може би и нуждата да порасна, мога да посоча поне десетина още, но основната причина бе, че бях свикнал да живея сам и идеята да съм женен беше някак плашеща.

– И десет години по-късно осъзнаваш, че не можеш да живееш без нея? – Станчо намигна на Сашо.

– Тогава нямах представа колко хубаво е това, – ухили се Сашо.

Бог ни предлага нов живот на благодат, но въпреки това толкова много от Божите хора все още сякаш живеят като независими, „необвързани“ люде.

Защо става така?

Ако Божията благодат е толкова невероятна, отвътре и отвън, защо на толкова много от нас им отнема толкова време да започнат да живеят чрез и в благодат?

Бог бе създал всичко и то беше добро, но не всичко бе предназначено за човешка консумация.

Разговорът, който промени хода на историята, гъделичкаше ушите на Ева и я караше да копнее за още.

И така доброто стана недостатъчно.

Ето как звучаха и съблазнителните предложения на омайния глас предизвикваш Ева:

– Ти не си достатъчно мъдра, можеш да станеш още по-мъдра. Не си задоволително обичана, защото Бог не ти е дал достъп до всичко. Не си значително силна, тъй като Бог има повече власт от теб …….

Забраненото винаги е примамливо. То ни кара да търсим повече, убеждавайки ни, че нямаме достатъчно.

Грехът дойде на този свят чрез един човек и оттогава се борим с неговото привличане.

Ева послуша този, който не бе компетентен за развитието на нейния живот.

За съжаление, оттогава следваме примера на Ева.

Вижте всеки ден рекламите ни убеждават, че се нуждаем от повече неща. Това, което имаме е недостатъчно. Нужно ни е още и още, и още, ….

Тези лъжи позволяват на дявола да прекрачи прага на всяко сърце.

А когато Бог създаде човека, това „беше много добро“. Имаше красота, добра храна и свобода. Нямаше грях и срам.

Имаше мир и открито общуване с Бога.

Мъжът и жената бяха подчинени на Него, докато двамата замениха Божието добро със лъжата за по-добро.

„Повече“ не беше част от Божия замисъл. Бог беше дал на мъжа и жената всичко, от което се нуждаеха и това беше напълно достатъчно.

Петър имаше лозе. В него имаше една смокиня.

Той често идваше на лозето си и разгръщаше клоните на смокинята.

– Трета година виждам това дръвче в лозето си, но на него няма никакъв плод, – каза Петър на човека, който се грижеше за лозето му. – Отсечи я, защо да заема само място.

– Петре, остави я и това лято, – помоли го лозарят. – Ще разкопая около нея и ще насипя малко тор и тогава ако не даде плод, ще я отсека.

Лозарят щеше да копае около корените на дървото, за да стимулира плододаването.

Така щеше да шокира малко дървото с лопатата, за да го събуди и то да направи това, което е предназначено да прави.

Лозарят бе търпелив и състрадателен.

Той искрено желаеше да отложи отсичането на дървото, за това се стремеше да му подейства и то да даде плод.

Така действат Божията благодат с преобразяващата сила на Кръста.

Бог дава достатъчно възможности, за да се събудим и да действаме според Неговата воля.

В чекмеджетата на стаята си Стоян държеше различни „боклуци“.

Един път се опита да ги очисти, но безпорядъкът си намери път обратно и се настани за дълго време.

Същото се случва и със срама.

Стоян се срамуваше за някои неща, които бе извършил.

Исус го освободи от него, но той отново се връщаше към стария начин на мислене. Предишните навици отново го оковаваха.

Когато Стоян бе освободен от срама му казаха:

– Свободен си. Исус плати висока цена за теб, собствената Си кръв.

– Как да живея свободно, аз все още помня това, което съм извършил? – наведе глава Стоян.

– Промени начина си на мислене чрез Божието Слово. Това ще даде отражение на твоите взаимоотношения и навици ти, – посъветваха го.

Стоян все още не бе убеден.

– Направи смела крачка напред, – насърчи го приятелят му Николай. – Прости си. Заглуши лъжите, които те държат в миналото. Предложи същата свобода на другите.

– Само Бог може, – въздъхна съкрушено Стоян. – Господи, дай ми смелост да пусна срама и да не позволявам отново той да се вкопчва в мен.

Акушерката положи новороденото в ръцете на майка му. Даниела изпита голяма радост и се изпълни с любов към това малко създание.

Сърцето ѝ се свърза с това на бебето, въпреки че тази връзка водеше началото си още преди самото раждане.

– Това, което изпитах, – сподели по-късно тя със съпруга си, – отразяваше Божието сърце към мен. Разбираш ли? Както любовта ми към детето ни е силна, страстна и непоклатима, такава е и Божията любов към мен като Негова дъщеря.

– Напълно съм съгласен с теб, – зарадва се и съпругът ѝ – Радостта, която изпитах, когато погледнах нашето бебче е само проблясък от начина, по който Бог ни се радва.

Тази първоначална сърдечна връзка, не беше просто красив момент, тя беше началото на една дългогодишна връзка, създадена от самия Бог.

Способността да обичаме толкова много децата си, разкрива какво сме ние за Бог, когато ни е извайвал.

Обичаме, защото сме обичани от нашия Създател.