Една жена на средна възраст получила инфаркт. Била докарана в болницата за операция. На операционната маса жената изпаднала в клинична смърт.

Явил ѝ се Бог.

– Господи, – попитала тя, – моето време свършило ли е вече?

– Не, – отговорил Бог, – ти ще живееш още 40 години, два месеца и 8 дни.

След като се възстановила след успешната операция, жената се замислила за своята 40 годишна перспектива и оставайки в болницата, решила да се погрижи за външния си вид.

Направили ѝ серия от пластични операции: изгладили бричките по лицето ѝ, постегнали кожата на стомаха ѝ и т.н. – пълна програма.

Най- накрая тя си боядисала косите и си сменила прическата.

Изписали я и жената си тръгнала, но пресичайки улицата, била ударена от линейка.

Тя застанала възмутена пред Бога:

– Господи, нали ми каза, че ще живея още 40 години? Защо позволи на тази кола да ме блъсне?

– Извинявай, Аз не те познах.

Има истини, които ние трябва да помним, те ни помагат, да се съсредоточим в нашия живот и  да намалим претоварването. Това не са нови истини. Ние вече ги знаем, но сме ги забравили.

Ако практикувате и прилагате тези истини, ще имате по-здравословен живот, по-щастлив семеен, по-продуктивни бизнес. Ще има много по-малко разводи и раздели в нашата култура, ако ние просто се заслушаме в това, което Бог е казал за взаимоотношения.

Най-доброто използване на живота се корени в любовта.

„Нека любовта да бъде най-високата ви цел!“ Тя да бъде приоритет номер едно. Поставете я за основна цел. Направете я най-голямата си амбиция. Кажете: „Едно от нещата, които искам в живота са любещите отношения“.

Бог ни е показал как да оставим трайно наследство, като напълваме живота си с любов. Той е готов да ни покаже как да направим любовта най-високата цел в живота си.

Последната стъпка към изграждането в живота, е да се прави по-малко, а да се доверим на Бога повече.

Някои от вас са имали някакви цели и мечти, като стремеж към постижения, търсене на работа, …. бързайки година след година, а не са ги още постигнали.

Защо просто не се отдръпнат малко? Отпуснете се. Успокой се. Доверете се на Бога. Гледайте това, което той може да направи. А Той може да го направи по-бързо и много по-добре, отколкото можете вие.

Единствената полза на опъването ви и на свръхнатоварването ви е, че нищо друго не ви остава накрая освен да се доверите на Бога. Случаят ще ви отведе на коленете и ще осъзнаете, че без Него няма да успеете.

Бог може да направи това, което ние не можем да направим. Исус не каза, „Ако се заемете по-сериозно, можете да премести планини.“ Той не каза, „Ако работите ви вървят трудно и стигате до стрес, можете да задвижите планините“.

Той каза, че ако имаме вяра, можем да преместим планини. Вяра, не заетост, а това, което върши работата.

И така, каква е вашата планина? Какъв е проблемът в живота ви, че имате нужда от преместване на планина? Спрете да се опитвате да правите това толкова много пъти! Имате много по-малко сила за това, но у Господа тя е многократно повече, затова Му се доверете.

Той е надежден Бог. Именно поради тази причина, уверено можем да кажем: „Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми“.

Ако Господ е Пастир, водещ Своето стадо, то благостта и милостта са двете кучета пазачи, които охраняват стадото Му.

Грешникът се нуждае от милост, и не само от милост, но и от благост.

Ние се нуждаем и от двете.

Благостта е източник на удовлетворение за всяка от нашите нужди, а милостта е източник на прощение за всеки наш грях.

Благостта удовлетворява, Милостта прощава.

Благостта и милостта са участниците в божествения ескорт придружаващи Божието стадо.

Ако това не е достатъчно, за да се укрепи вярата ни, обърнете внимание на следната фраза: „Във всичките дни на живота ми“.

Няма да ни остави, в Него е упованието ни.

В църквата на колене бе застанал посивял мъж. Главата му бе леко приведена, а очите леко притворени.

Той доста сърцераздирателно изливаше молитвата си пред Бога:

– Води ме, Господи, там където трябва да бъда, а там където не трябва да ходя, аз сам се изкатервам ….