Един човек бил голям пияница и често посещавал кръчмата. Но една сутрин в него се пробудила съвестта и той започнал да се моли:

– Прости ми, Господи!….

Това се случвало от година на година. Сатана наблюдавал това, накрая не издържал и попитал Бога:

– Този човек греши и се покайва, след това отново греши и Ти всеки път, след всичко това, приемаш покаянието му?

Бог отговорил:

– Ако ти, сатана, си готов с радост да го приемеш след всеки грях, то колко повече, Аз след всяко негово покаяние. Това е така, защото Моята милост е много по-голяма.

Трудно ли ви е било да повярвате на Божието Слово? Не просто да се съгласите с Него в ума си, но действително да вярвате това, което То говори, именно тогава това Слово ще работи за вас.

Имало е моменти, когато Божиите обещания са ме разтърсвали. Имало е време, когато съм се чувствала напълно победена и обстоятелствата край мен са били така ужасни, че ми е било трудно да повярвам, че съм „повече от победител“, въпреки че знаех, че това казва Бог за мен.

Какво да правим, когато умът ни отказва да повярва на обещанията на Бога? Размишлявайте над тези обещания.

Библейски да размишлявате означава, да мислите и да се отъждествявате с Божието Слово. Това означава, че вие размишлявате на определени места от Писанията и с ума си ги прилагате към вашите обстоятелства до тогава, докато това място от Писанията не се отпечата в съзнанието ви.

Такова размишление, както никое друго, по специален начин може да повлияе на вашия живот. Буквално може да преобърне всичко.

Да размишляваш означава, да отделяш време, в което се фокусираш към обещанията от Бога в Библията и това правиш, докато те не станат реалност за теб. В това има огромна сила.

Писанието учи, че християнинът се нарича човек, който се доверява на Христос като Спасител и Му се покоряват като Господ. Цялата същност на християнското ученичество е да вярват в Христос и да Го следват.

В Новият завет не се прави разлика между вяра и послушание. Тези качества са неразривно свързани. Всъщност този, който наистина вярва, ще бъде истински последовател. Вярата ни прави съпричастни към царството, но знака за нашето небесно гражданство е любовта ни към Бога и послушанието към Неговата воля.

Ето защо християнският живот  е идеална комбинация на две състояния: ние уповаваме и се трудим, пребиваваме в покой и се борим, приемайки Божиите милости, извършваме Неговата воля.

Бог извършва своята част от работата, а ние трябва да извършим нашата.

Плодородието на земеделеца е Божий дар и в същото време е плод на тежък труд.

Бог може да даде талант на музиканта, но за да се реализира, са нужни упражнения и дисциплина.

Има ли област от живота ти, която е заключена за Христос? Довери Му се и Го слушай.

Ученик попитал учителя си:

– Какво трябва да направя, за да разбирам Бога?

– Божественото не може да се постигне с действие, – отговорил учителят. – За това е нужно да виждаш.

– Тогава какъв е смисълът на действието?

– В това, да изразиш божественото, а не да го разбереш.

Какво правите, когато ви се случат неприятности? Започвате да се безпокоите? Всички грешим по този начин. Но нима твоята тревога ще реши проблема ти? Разбира се, че не. Тогава защо се тревожиш, щом това не ти помага?

Пример за това, как да постъпваме в такива случаи, можем да намерим в историята за цар Езекия:

„А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа. И Езекия се помоли пред Господа“.

Вместо веднага да получим помощ от Бог, ние често прибягват до Него като последна инстанция. По-добре е да следваме примера на Езекия.

Нека Бог първи научи за нашата нужда, защото само Той може да ни помогне да е намерим решение, което е добре за нас и  което ще съответства на Неговата съвършена воля.