Ников бе облякъл тъмносив костюм, който му стоеше много добре. Черните му обувки отразяваха светлината на витрините и уличните лампи. Той подаде ръка на дамата си и се насочиха към прочутия с шампанското си бар.

Това беше мрачно заведение, частично модернизирано. Пробиха си път през навалицата край бара и заеха масата, която съдържателят на заведението предварително беше запазил.

Щом поръчаните питиета пристигнаха, дамата дошла с Ников, нека я наречем Дечева, се обърна към него:

– Ще бъда напълно искрена с теб, – погледна го внимателно, за да види ефекта от думите си и продължи. – Ти си най-добрият помощник в бизнеса ми. До сега не съм имала такъв. И тъй като не се отнасяш с презрение към жените шефки, реших да ти направя едно предложение. Искам да ти продължа договора. Какво ще кажеш за това?

– Това е много мило и щедро предложение,-  смотолеви някак виновно Ников.

– Не ми изглеждаш много въодушевен?! – повдигна вежди Дечева.

– Предложението ми харесва, – започна внимателно Ников като се стараеше да не я обиди по някакъв начин, – но истината е, че аз не търся постоянна работа. Просто използвам уменията си за работа в офис, за да имам някакъв доход, когато основното ми занятие не носи пари.

– А какво е основното ти занимание? – полюбопитствува Дечева изненадана.

– Пиша, – смутено наведе глава Ников.

– А публикуват ли те? – за Дечева нещата започнаха да стават доста интересни.

– Да, – с тиха тъга каза Ников, – но напоследък се навъдиха толкова много като мен, че конкуренцията стана много голяма. Уча непрекъснато, усъвършенствам се. Надявам се да напиша нещо умно преди да навърша поне 35 години.

– Вероятно от това очакваш много пари? – съчувствено каза Дечева. – А после награди, вила, кола, а защо не и собствена яхта?!

– Всичко това не ме интересува, – вдигна очи Ников и я погледна.

– Невероятно, – ахна Дечева.

– Разберете ме правилно, – каза Ников съвсем спокойно, – моята представа за успех няма нищо общо с богатство или положение в обществото.

– Не те разбирам, – Дечева го гледаше изумена. – Нали всички се стремят към това? Тук хората наоколо –  и тя посочи с ръка тези, които седяха наблизо, – боготворят парите. И ти имаш смелоста да кажеш такова нещо точно тук?

– Е, аз малко си падам анархист, – засмя се Ников.

Дечева беше загубила и ума и дума. Гледаше този млад човек, когото познаваше като сръчен и всеодаен в работата си и не можеше да разбере, как можеше да няма стремежите и очакванията на останалите в обществото!

Имало едно време един търговец. Той натрупал голямо богатство. Един ден осъзнал, че му предстои среща с Бога и искал да се подготви за нея. Попитал хората:
– Какво трябва да направя, че Бог да се смили над душата ми?
Един му казал:
– Раздай богатството си на бедните и ще угодиш на Бога.
Друг настоявал:
– Пожертвай част от богатството си за построяването на църкви и ще угодиш на Бога.
А един старец го посъветвал:
– Обърни се към Бога, покай се, друго не е нужно.
Покаял се търговецът, изповядал всичките си безакония и му станало светло на душата. Минало доста време, но един въпрос не му давал покой: „Угоден ли съм сега на Бога“? Отново се обърнал към хората и започнал да ги пита за това.
Един му казал:
– След като си се покаял и очистил душата си, раздай сега богатството си на бедните и ще угодиш на Бога.
Друг го съветвал:
– Вече си се покаял, душата ти е очистена, дай средства за построяване на църква и ще угодиш на Бога.
Отишъл търговецът за съвет при старецът и той му казал:
– Покаял си се. Душата ти е очистена. Сега я пази чиста. А за останалото постъпвай така както те води чистата ти душа.
Така и направил търговецът. Казват, че на бедните помагал и средства за построяването на църквата давал, но за това знаят малко хора. Той не парадирал нито се хвалел с това.

Един царят казал на отшелник:
– Искай от мен, каквото желаеш и аз ще ти го дам!
Отшелникът казал:
– Дай ми безсмъртен живот, вечна младост, неизчерпаемо богатство и радост, която не се засенчва от всяка скръб.
Царят отговорил:
– Над тези неща нямам власт.
– Тогава ме остави на мира – казал отшелникът. – Аз ще искам това от Онзи, който е в състояние да ми даде всичко това.

В Китай се смята, че тиквата носи късмет и богатство, както и развитие на умствените способности при децата.
Тези скулптори, за които става въпрос, просто се отглеждат на корена, чрез предизвикване на определени деформации.
Най-популярните скулптури са тикви с изображения на Мао Цзедун, Буда, монаси, дракони, Санта Клаус и всички онези, които привличат вниманието на туристите.

Панкадж Раракх бизнесмен и местен политик, отпразнува 45 си рожден ден, като си подарил четирикилограмова златна риза, която струва повече от  200 хиляди долара. Раракх е текстилен магнат от град Йеола недалече от Мубай, заработил своите милиони благодарение на шевната си империя.
А има ли по-добър начин да се демонстрира богатството, освен да го носите върху себе си? За това той поръчал да му ушият риза от чисто злато. Дизайна на ризата бил изпълнен от „Bafna Jewellers“.
Ризата била ушита в „Bafna Jewellers“ Мубай от група състояща се от 20 внимателно подбрани майстори, които са работили над нея 3200 часа.
За ризата са използвали чисто злато от 18 до 22 карата, от които са били направени и седемте копчета. И въпреки че е напълно изработени от злато, ризата е гъвкава, мека и удобна, благодарение на вътрешната тънка подплата от плат.
Тя може да се подържа в добро състояние и да се ремонтира, може да се пере и суши, гарантиран е нейният дълъг срок за експолоатация.
– Исках да нося нещо по-специално по време на посещението ми на благодарност за успеха ми в храма Siddhivinayak  в чест на бог Ганеша в Мумбай – е казал Панкадж.
Той винаги е обичал златото, толкова много, че на сватбата си върху него е имало повече злато, отколкото на булка. Той никога не е посетил други сватби, без да надене върху себе си по-малко от 3,5 кг злато, докато съпругата му е от по-скромните – само 40-50 грама.
Панкадж казва, че всяка унция от златото на ризата му е билa взетa под внимание:
– Гарантирам, че още преди да започна да се роят около мен данъчните инспектори, всяко парче злато, ще бъде записано в сметките на фирмата ми“, – е казал той. Милионерът се надява чрез ризата си, да счупи рекорда на своя сънародник Datta Puzha, ушил си 3.2 килограмова златна риза и е попаднал в „Световните рекорди на Гинес“ и неговия местен еквивалент „Книгата на рекордите на Лимки“.