В групата на най-малките в едно неделно училище разглеждали темата „Ние сме християни“.
В края на урока учителката попитала децата:
– Ние вярваме в Исус Христос и ходим на църква. Тогава какви сме ние? Как ни наричат?
Едно то децата щастливо отговорило:
– Църквяни!
Колкото и странно да е „от устата на сучещите и младенците“ чуваме думи, които ни изобличават. Мнозина ходят на църква, но сърцата им са далеч от Бога. Те имат „вид на благочестие, но са отречени от силата му“.
Дали това малко дете не е имало право? Ние християни, последователи на Христос ли сме или църквяни, само посещаващи църквата?

Човек може да няма обувки и да си мечтае за такива, но ако види човек без крака……

„А благочестието със задоволство е голяма печалба“

Благочестието е наистина печалба, но не такава печалба, каквато  хора търсят. То може да ни докара гонение и страдание но заедно със задоволен ум и духовни благости, то ни обещава сегашен и бъдещ живот.
Да бъдем доволни от съдбата си, каквато и да е, струва повече отколкото голямо богатство. Когато всичко това върви заедно с любов към Бога и човека, ние сме щастливи.
Едва ли някой ще   погледне с добро око ленивото задоволство.

В едно училище поискали от децата да отговорят на следния въпрос: Кои са думите, които най-често чуват в домовете си?
Повечето от половината деца отговорили: „Нямам време“.
Така родителите често „общуват“ с децата си.
Навярно сте чували тази история, но отново ще ви я разкажа.
Малко момиченце помолило своя баща да й разкаже приказка. Той направил това.
– Още веднъж, – помолило детето.
Търпеливият баща повторил приказката. А когато момиченцето помолило баща си да й разкаже приказката трети път, той казал:
– Нямам време.
За да изпълни молбата на дъщеря си, записал приказката на касета и й казал:
– Ето така, включваш магнетофона и слушаш колкото искаш.
– Но татко, – възразило детето, – на този магнетофон не мога да седна на коленете и да се гушна в него.
Работата не е в интересната приказка, а в общението с родителите.
Децата са чудесни Божии създания. Родителите трябва не само да се стремят да задоволят материалните им искания, но и да общуват с тях.
Докато душата на малкия човек е мека и нежна, тя трябва да се подбужда към добро. Именно тогава се залагат основите на благочестието. Младото дърво лесно се насочва правилно да расте, но за това е необходимо правилно да се пои и храни.
Добрият пример винаги е по-добър от най-доброто поучение.
Скъпи родители, намерете време да общувате и изграждате децата си!

В Рио-де-Женейро има голяма болница на фасадата, на която можеш да прочетеш: „Човешко щестлавие – човешко страдание“.
Бразилският император Педро II решил да построи болница за хронично болни и контузени. Обърнал се с молба към народа на Бразилия, да пожертват средства за изграждането на болницата. Резултатите били отчайващи. Приходите били незначителни.
Тогава императорът обявил, че който жертва повече от 100 хиляди ще стане барон, а повече от 250 хиляди граф. В резултат на това постъпили няколко по-големи дарения. Така започнало строителството на болницата.
За презрените болни няма пари, но за удовлетворение на щестлавието си, даваме с щедра ръка.
Строителството скоро свършило. В деня на откриването се събрала голяма тълпа, която с любопитство гледала закритата с платно фасада. Най-накрая платното било свалено и всички прочели: „Човешко щестлавие – човешко страдание“.
Подобен надпис може да съпроводи много пожертвования и добри дела, които не са направени от любов, а от желанието за слава, почести и признание.
Това не е похвала за благочестие, а присъда за човекоугодничество или честолюбие с прикрита завист.
Спрете! Нека това угодничество да не ни ограбва повече, защото ако продължаваме така, това ще разяде добродетелите ни отвътре.