На пет години е добре да започнеш да четеш Писанието, на десет да го изучаваш. На тринадесет години е добре да упражняваш наученото в правене на добри дела.
На осемнадесет да се ожениш, на двадесет кариера да започнеш, та на тридесет със сила да се сдобиеш.
На четиридесет опит да имаш, на педесет съвет да дадеш, на шесдесет с мъдрост и зрелост да се открояваш.
На седемдесет начело на общност да застанеш, на осемдесет духовна сила да добиеш, на деветдесет със смирение да се изпълниш и от себе си да се отречеш. На сто със съвършена благодат да се сдобиеш.

Думата „психология“ има гръцки произход и се превежда като „наука за душата“. Така психологът се явява специалист на човешката душа.
Душата на човек е едно безбрежно, тайнствено море. И не всеки е в състояние да води кораба безопасно по бушуващите страсти. Само опитния кормчия, който е преминал изпитанията на плаването по житейското море и не се е загубил в него, може да помогне на другите. Такива опитни кормчии в църквата се явяват нейните свещенослужители. Тях с пълно право можем да ги наречем специалисти на човешката душа.
За да обясним как действа духовната грижа на свещеника ще прибегнем към следния пример. Когато човек е болен, обикновено викат „бърза помощ“. След отстраняване на първите атаки на болестта на пациента се предписва дългосрочно лечение. В църквата  ролята на „бърза помощ“ играе свещеника, а дългосрочното лечение е духовната грижа за човека. За да може духовникът да даде духовна помощ е нужна благодат от Господа.
На запад, когато влиянието на църквата отслабва, психическите проблеми при хората остават, но тъй като няма кой да им окаже помощ те се задълбочават и като аналог на свещениците се появяват психолози и психотерапевти.
Възниква въпросът: До каква степен психолог или терапевт може адекватно да реши проблема или духовно изцеление на психично заболяване? Дали е сравнима помощта, която се получава чрез свещениците? Разбира се, че не.
Но кой по-добре от Бога познава душата на човека? И кой по-добре би се справил  от Него с душевните проблеми на хората. Свещениците са само оръдията, чрез който Той осъществява своята помощ.
Когато хората напуснат църквата, пълнят болниците, психиатриите и затворите. Защо? Липсва им Писанието, основа за разбиране и развитие на същността им.

В света днес има много беззаконие. Подлостта се разхожда между нас не на шега. И това става защото хората й дават право. Човеците са подложени на какви ли не въздействия, както физически, така и психически.
Един човек правилно е казал: „По-рано дяволът се е занимавал с хората, а сега не. Той само ги извежда на пътя и ги напътства. А хората като ходят по този път действат“.
Човек е уязвим кум всичко лошо. Ако той се е омърсил от нечестния си живот му става подвластен.
За беда, в нашата епоха хората не искат да оставят страстите  и собствените си своеволия. Те не приемат съвет от друг. Започват да говорят безсрамно и прогонват всяко добро. Хората не са на себе си и не знаят какво правят. Така затъва, губи смисъла на живота си и дори стигат до самоубийство.
Човек презрял Божията благодат става по-лош и от дявола. Защото дяволът не прави нищо лошо сам, той подстрекава хората да го вършат.
Хора осъзнайте се! Накъде сте тръгнали?