Много искат да служат на Бога, но не могат да намерят време да бъдат сами с Него. Те обичат да действат повече, отколкото да проведат спокойния и тих разговор с Приятеля.

Разбира се, Бог ни призовава да служим. В живота на християнина не трябва да има мързел и небрежност.  Но преди всичко Бог ни призовава към Себе Си. Той ни казва: „Дойдете вие сами на уединено място насаме…“

Четем, че Исус „..сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше“. Ако Божият Син трябваше да посвети известно време, за да бъде сам с Отец, колко повече важи това за нас!

Не ни е лесно оградени от света, да отделим няколко минути, за да почетем от Библията и да се помолим. Но без това не можем да растем в познаването на Бога, няма да получим от Него силата за предстоящите духовни битки.

Не отлагайте. От днес започнете ежедневно да общувате с Бога.

Той можел да ходи в продължение на няколко дни в едни и същи дрехи или напълно да се лиши от сън.

По време на военна кампания Наполеон бил във вихъра си. Скачал от място на място. Разглеждал карти и разсъждавал върху различни стратегии.

Можел е да ходи дни наред или практически да не спи нощем. Но Наполеон имал една особеност. Случвало се да заспи  в неподходящо време.

Наполеон можел да спи като дете пред битка и даже, когато стои до оръдия. Той лесно забравял за умората, която тормозела тези, които не спели нощем.

За това, когато битката свършила, Наполеон можел да спи по 18 часа.

През лятото на 1940 г., по време на „Битката за Британия“, германците се опитали да спечелят контрол във въздуха и цял месец в небето над Ла Манша се водели жестоки сражения.

Британците претърпели жестоки поражения и се загрижили за жизнеността на самолетите си.

Те се съветвали с върналите се от полет пилоти, гледали, къде най-често имало пробойни от куршуми и там добавяли броня, но това не помогнало за намаляване на загубите.

Тогава се явил един специалист, който казал:

– Ако сто самолета се завръщат с пробити крила, следва, че дупките в крилата не са толкова опасни. Но ако между тях няма нито един, на когото е пробит резервоара за горивото, следва че самолет с дупка в резервоара няма да се върне.

И когато започнали да добавят броня на места, където нямало дупки, загубите рязко намалели.

Правеха проверка на свръх секретно летище. Това бяха група военни, които често командироваха на такова инспектиране. Между тях нямаше много млади. Почти всички, с малки изключение бяха вълци калени в битки.

След като завършиха проверката членовете на комисията излязоха на пистата да изпушат по една цигара. Стоят, пушат и наблюдават излитането на огромните по размер бомбардировачи.

Изведнъж до един от бойните самолети, който стоеше на пистата, мъжете забелязаха нещо подозрително. То приличаше на авиационна бомба. Беше с не малки размери и тя бързо се насочи към самата комисия.

– Това пък откъде се взе? – промърмори някой от групата.

– Сега, когато свършихме, само беля ни трябваше на главата, – изропта дребен офицер.

За няколко секунди цялата група от хора залегна в канавките, а някои от тях се опитаха да се заровят в земята. Военните знаеха какво да правят в такива моменти, къде да се укрият, за да посрещнат невредими удара.

Само един посивял твърдоглав полковник остана с гордо изправен гръб, даже и цигарата не си хвърли. Това бе Развигоров. Строг и педантичен в работата си. Лесно не се даваше и нямаше страх от нищо, нито от началник, нито от смъртта.

Когато бомбата се търкулна до краката на полковника, останалите започнаха да се измъкват от скривалищата си.

Един млад лейтенант го попита:

– Господин полковник, защо не се скрихте?

Развигоров пооправи обърканата си от порива на вятъра коса, изплю цигарата и каза съвсем спокойно:

– Има ли смисъл да се крия? Та тя не дори атомна.

Жител от Западен Йоркшир по времена пътуването си с кола заедно с приятел, снимал доста странен обект, кръжащ в небето.

Странното образование приличало на димен пръстен.

Уфолози веднага заявили, че този пръстен е кораб на извънземните. Някои отишли още по-далече като предположили, че това е портал към друго измерение.

Но причината за появата на димния пръстен скоро се изяснила.

Оказало се, че недалеч от пътя, по който пътувал очевидецът, членовете на местното историческо общество организирали реконструкция на една от битките през Втората световна война.

Димният шлейф, дело на пиротехниката, се е отдалечил по-далеко от „полето на битката“ и е образувал странен пръстен.