На една от потъмнелите маси Панайот прикачи един към друг броевете на новите вестници, за които се бе абонирало читалище „Светлина“, на което той беше секретар и библиотекар.

В съседното помещения бяха шкафовете с книгите на читалищната библиотека.

Ако за първи път дойдеше ученик, будно селско момче или любознателен селянин, Панайот му препоръчваше:

– Първо прочети разказите и повестите на Иван Вазов, стихотворенията на Ботев, песните на Чинтулов, разказите на Георги Стаматов и Елин Пелин. Интересна е и сатирата на Стоян Михайловски, смешките на Михалаки Георгиев, Песните на Цанко Церковски. Тук има книги от Пушкин, Гогол, Лермонтов, Шевченко, Джек Лондон, Виктор Юго, Толстой, Тургенев, Горки, и много преводни автори.

Панайот видеше ли, че на някой му доставя удоволствие четенето, му казваше:

– Я сега вземи нещо от чуждите автори. Виж какви повести е написал Иван Петрович Белкин. Запознай се как в Русия се търгува с мъртви души. А тук ще узнаеш как дивото си остава диво – и му подаваше „Белия зъб“ на Джек Лондон.

Когато в библиотеката се събираха повече от двама души, Панайот изказваше „философските“ си мислите на глас:

– Учените много неща обясняват, но пред тайните на Библията вдигат рамене.

И като придобиеше вид на пророк, повтаряше  трите тайнства, които силно го бяха впечатлили:

– Как лети орел без да си маха крилете? Как пълзи змия по отвесна скала? Какви са неведомите пътища на жената към мъжкото сърце?

Понякога в библиотеката се отбиваше Дамян Бедния, да си вземе някоя книжка.

– Дай ми една, но нека да бъде тънка и с едри букви, – поръчваше си Дамян.

Веднъж, когато прочете „Книга за оскърбените и онеправданите“от Стоян Михайловски, Дамян каза на библиотекаря:

– Бай Панайоте, то наред със сиромашията, имало и друг свят на книгите, ама и той бил беден.

В библиотеката леко попийнал читател подал книга на библиотекарката и ѝ казал:

– Кажете ми, имате ли и други книги от този автор?

Библиотекарката радостно възкликнала:

– Харесва ви как пише?!

Мъжът поклатил глава:

– Не, но в неговата книга намерих 100 лева.

Вечерта бавно настъпи и слънцето потъна зад облаците, като остави само светла диря след себе си. Стела обичаше тези мигове.

В ръце държеше книга, в която се разказваше за хората влюбени в познанието. Както за тях, така и за нея да учиш, означаваше да живееш.

Когато беше малка, си мислеше, че е сиво безинтересно създание. Картината, в която виждаше себе си, бе нарекла: “ Момичето с вечно вдигнатата ръка в клас“.

Научи се да чете още много малка и не спря. Все учеше нещо, пресмяташе, проучваше ….

Сега тя бе дребна набита жена, облечена предимно спортно. Годините не ѝ личаха.

Със сегашните си работодатели се срещна съвсем случайно. Говориха за много неща и разбраха, че Стела има богати познания и търсачески дух. Тогава ѝ предложиха:

– Трябва ни човек, който да ни помага в проучванията.

– Какви проучвания? – попита Стела.

– Всякави. История, археология, езици, океанография, метеоролигия, компютър, биология, медицина, физика, разгадаване на пъзели …….искаме човек, който щом чуе въпроса, да направи всичко възможно, за да даде отговор.

– Изучавала съм повечето от тези дисциплини, – каза Стела, – а някои от тях дори съм преподавала. Бях известно време библиотекар и направих добри каталози на някои източници, познавам мнозина експерти. Това би било чудесна работа за мен.

– Но ти дори не попита за заплатата!?

– Но и вие не знаете какво мога, – засмя се Стела. – За това ви предлагам първо да ми плащате минимална работна заплата, а след като поработя при вас  и разберете на какво съм способна, сами ще определите колко да ми давате.

Сега Стела не съжаляваше за взетото решение. Работеше това, което обичаше, а ѝ плащаха щедро за труда.

Един от най-старите известни физични експерименти, които довели до измерване радиусът на Земята, се е провел през III век пр. н. е. от библиотекаря на известната  Александрийска библиотека Ератостен Киринейски.
Експерименталната схема била проста.
Един следобед по време на лятното слънцестоене, в Сиена, сега Асуан, слънцето било в своя зенит и предметите не хвърляли сянка. В този ден и по същото време в град Александрия, намиращ се на 800 км от Сиена, слънцето се отклонило от зенита си с 7°.
Това е около 1/ 50 от пълен кръг – 360 °, от където се получава, че обиколката на Земята е 40000 мили и има радиуса на 6300 км.
Изглежда почти невероятно, че с такъв прост метод е измерен радиусът на Земята с разлика само 5% по-малка от тази, получена с най-точните съвременни методи.

За първи път в пресата се споменава думата „джаз“ 2 април 1912 г.

Дълго време се смяташе, че думата „джаз“ е споменава за първи път на 6 март 1913 г. във вестник на Сан Франциско.

Но през 2003 г., в New York University библиотекарят Джордж А. Томпсън младши е намерен друга информация: във вестник „Лос Анджелис Таймс» от 2 април 1912 г., където се споменава думата „джаз“.

През 1917 г. американското списание «Literary Digest» авторитетно обяснява, че „джаз е музика, която кара хората да се тресат, скачат и извиват“.

Джазът заедно с разпространените форми на негърския фолклор е свързан с пляскане, песни за работа, спиричуълс и блус,. Влезли са и африкански елементи като повтаряне на основния мотив, използване на „повикване и отговор“, спиричуъли и блус.

Има основание да се предполага, че думата „джаз“ се е употребявала още в средата на 19 век като название на екстатично, одобряващо провикване на негрите.

Има много други теории за произхода на думата „джаз“. Например: от френската jaser – бърборене, речитатив, от африканската jaiza – името на определен вид звучене на барабан, от арабската jazib – прелъстител, съблазнител ….

Сред основателите на джаз могат да се отбележат, тромпетистът и певец Луис Армстронг, тромпетистът Кинг Оливър, кларинетистът Джони Додс, пианистът Джели Рол Мортън.