На Филипините им затвор, за който знае цял свят. Своята известност той не дължи на своя контингент или суровите условия прилагани към затворниците, а благодарение на необичайния подход по въпроса за превъзпитание на престъпниците.

Администрацията на филипинския Провинциален център за задържане и рехабилитация в град Себу превъзпитава затворниците чрез танци. Тази методика има възпитателен ефект и е донесла на затвора световна слава.

Автор на тази идея е консултанта по безопасността Байрон Гарсиа, чиято дейност се заключавала в потушаване на бунтове. Той решил да съсредоточи усилията си към профилактика на престъпността и измислил интересно занимание за обитателите на затвора.

Първото видео с масови танци на затворници в затворнически униформи се появи в YouTube преди три години и тези кадри обходиха целия свят. От тогава затворнически записи на танци се появяват в Интернет постоянно. Престъпниците се превръщат в класически танцьори и се стараят да не пропуснат нито един световен хит. В града този затвор се е превърнал в туристическа атракция.

Въпреки това световната слава не се е отразила на условията на живот за затворниците, които както и по-рано живеят при строг режим. Спят на корави нарове в камери за 10 и повече човека и се хранят доста оскъдно.

Танците са неизменна точка от дневния ред и никой не пита затворниците за техните желания и предпочитания. От тренировки се освобождават болните и старците, а останалите се гонят масово на занятията и представленията. Много от тях с желание участват в тези мероприятия, тъй като тези занимания се явяват отдушник и единствената им радост в живота.

Двама от затворниците са направили танците своя професия и след като били освободени от затвора станали професионални танцьори.

Един човек дошъл при един учител и му казал:
– Научи ме да се моля.
Учителят отговорил:
– Когато се молиш част от ума ти е зает с други неща.
– Не разбирам какво искаш да кажеш. От няколко месеца не мога да се моля на Господа по някаква причина, но не знам каква е тя.
– Ти ми каза: „ Научи ме да се моля“, но нищо не каза за Господа. Молитвата, която водиш вече няколко месеца е насочена към съседите ти, защото ти постоянно се чудиш какво си мислят за теб. Молитвата ти е включвала и парите като идол, защото ти непрекъснато ги желаеш. Когато се молиш ти се обръщаш и към други идоли, например, свързани със твоята безопасност и т.н. Тъй като имаш прекалено много богове на които се молиш, няма нищо чудно, че не остава време да се помолиш на истинския Господ.

Той може да се сравни с пренатоварен компютър, на който са отворени множество прозорци и постоянно постъпва огромен поток от разнородна информация. Или по-скоро той прилича на пункт на диспечера, на чийто екран се намират двадесет самолета. За контрол на всичко това е нужно голямо умствено и емоционално напрежение. Няма какво да се прави. Възможност за изключване и почивка няма.
Способността на жената едновремено да прави някои неща и да държи в главата си множество разнообразни мисли, не е просто природен феномен или елемент, по които се различават половете. Но това силно влияе на ежедневните взаимоотношения между жените и мъжете във всички сфери на живота и делата им.
„Безопасността“ за жената не се асоциира с голям дом, банкови сметки или образованието на децата. Жените са склони да изпитват финансови затруднения, отколкото да чувстват охлаждане във взаимоотношенията със съпруга си.
Женският мозък сравнен с мъжкия представлява „странна аномалия“. Когато жената си спомня стари забравени спорове, изпитва внезапен емоционален срив. Разстройва се за абсолютно странични неща. Мъжът често си мисли, че тя не иска да се разтовари от „стария“ си багаж, минали обиди и спомени. Това не е неин избор, а особеност на начина ѝ на мислене.
За разлика от мъжете, жената е подтисната от всевъзможни неразрешими проблеми, нараненост от минали обиди, случили се скоро или с деситилетна давност.
Нейното минало постоянно се вклинява в сегашния ѝ живот. Тя постоянно се връща към нещо, което отдавна е умряло и в мъжките очи въобще няма смисъл. Но за нея това съвсем не е безсмислено, дори много повече. Тя така е устроена, всяко друго поведение за нея би било неестествено.
Именно това обяснява, защо главата ѝ е запълнена от някаква „безсмислица“, макар да ѝ се казва, че не трябва да мисли за това: защо тя толкова дълго „преварява“ кавгата или възникналите разногласия, за които другият може и да е забравил: защо тя постоянно говори, че е уморена и съвсем не и е до секс. Различните мисли не ѝ дават покой, тя трябва да се освободи от всички тях, преди да помисли за секс.
За да се чувства жената в безопасност, тя се нуждае от времето и вниманието на мъжа. Ако мъжът отделя много време и внимание на работата си, той създава впечатление, че работата му е главната ценност в живота му. Жената си прави извод, че тя не стои на първо място в живота му. В нея се заражда усещането, че тя не е обичана, а по-скоро ненужна.
Жената иска непрекъснато да ѝ се доказва любовта към нея, не само на дуни, но и на дело.

Сигурно сте се оказали в ситуация, когато сте искаха да помогнат, но не можете. Например, вие не може да плува, но отивате до плажа, а там човек се дави.
За да се реализират вашите добри намерения използвайте „Светлината на живота“. Това е спасително въже, което може да се забележи  денем и нощем.
Това е постигнато с ултара светодиоди, които осветяват въжето през нощта.
Светодиодите работят с водна LED батерия.
Спасителен пояс се монтира лесно на всяко място на брега и край морето, фиксиран е в такова положение с помощта на разделен накрайник.
Инсталирането на тези устройства в области за плуване, може значително да увеличат безопасността на хората.

Мостът е важно архитектурно съоръжение. Бъдещите модели на мостовете не са само, за да свързват два бряга, но и  за озеленяване. Такъв мост ще бъде изграден в Корея над река Хан. Той ще има дължина 1 километър.
Според архитектурния проект, мостът ще бъде такава конструкция, в която ще бъдат поместени парк, търговски център, музеи, библиотеки и други обществени съоръжения.
Целият мост ще бъдат оборудвани със слънчеви панели и засадена с растителност. Футуристичният мост, за разлика от сега съществуващите мостове в Корея, ще бъде приспособен за пешеходци и велосипедисти.
По цялата дължина на моста ще бъдат разположени няколко докове за водни таксита, яхти и круизни кораби. Достъпа към доковете ще бъде организиран по подходящ начин, за да отговарят на всички изисквания за безопасност.
Този проект изглежда впечатляващ, но кога ще се реализира за сега не се знае.