Ако човек прочете Библията с арогантно и критично отношение, след известно време изведнъж усеща, че все пак има нужда от Спасител. Разумът е често пречка на пътя към вярата и утехата.
Когато човек чете с презрение Библията, той не намира нищо достойно в нея. По време на бедствие, кладенецът напълнен с камъни, няма да даде живителна влага. За това, когато равнодушно преминаваш през важните библейски истини, внимавай да не загубиш единственият Приятел, който може да ти помогне, когато се страхуваш или си в отчаяние!
Един аристократ имал навика всяка сутрин да кара слугата си, да му чете на глас по една глава от Библията. Ако прочетеното не съответствало на неговите представи, той строго казвал на слугата си:
– Задраскай това, не ми е неприятно да слушам това!
Веднъж слугата му не могъл да започне да чете. Недоволен от дълго чакане аристократ възкликна:
– Защо не започваш да четеш?
– Господарю, тук нищо не е останало, всичко е зачеркнато.
Един път на аристократа не му харесвало едно, друг път друго и той толкова пъти карал слугата си да задрасква, че вече нищо не останало да му се чете за наставление и утешение.
Нека не унищожаваме с остра критика това, което е за наше добро. Може би обещанията, които ни изглеждат безполезни за днешния ден, утре могат да бъдат за наша утеха. Пасажите, които почти всеки вярващ знае наизуст, отново ще изиграят важна роля в живота му.
Пътят, отделящ ни от греха ни е показан достатъчно ясно, само глупак не би минал през вратата на спасението.
Бог не ни е направил щастливи с някакъв хитър начин за спасение, който не можем да разберем. Просто повярвай и живей! Това е заповед, която може да разбере и изпълни дори малко дете.

Този човек наистина е бил голям касметлия, защото е успял да се спаси в редица случаи, когато живота му е бил в опасност.
Всичко започнало още в ранното му детство, когато Джон паднал от едно дърво. Тогава се отървал само със счупена ръка. Линейката, която дошла да прибере пострадалото момче катастрофирала и Джон по чудо останал жив.
Това поставило началото на по-нататъшните неприятности в живота на този човек, които закалили Джон и не позволили да бъде разочарован от себе си в живота.
Скоро след това със него са се случили още три аварии, бедствие в мината. Ударът от светкавица и съвсем случайни произшествия случили се с Джон, свидетелстват, че съдбата здраво се е заела с този човек, постоянно подлагайки го на нови изпитания, от които Джон е излязал жив.
Този човек наистина е един от най-щастливите хора. В толкова много произшествия той не е загубил живота си, нито вярата в късмета си.

Индонезийските власти решиха да евакуират 200 хиляди души.
Тези мерки са взети поради изригването на вулкана Келуд на остров Ява.
Всичко е започнало на 13 февруари.
В следствие на това стихийно бедствие се е вдигнал облак прах.
Поради тази причина е трябвали да се закрият три международни летища, намиращи се в Джакарта, Соло и Сурабая.

Потопа е голямо бедствие. Но на него можем да погледнем и малко по-оптимистично. Нека го наречем „хидроочакване“.

Животът се заражда във водата, така поне твърдят умните глави. Тя дава начало и стабилността на живота. Без вода няма живот.

Куриозът е само привиден. Нека погледнем нещата под друг ъгъл. Тогава един Потоп може да се окаже полезен за следваща селекция на по-високо и качествено ниво. Дали потопът ни е изпратен за наказание от Бога?

Една световна война е вид потоп. Но дава начало на нова, макар и противоречива цивилизация. Поредният потоп ражда поредната цивилизация.

Дали водата, макар и в огромни количества, е нещо толкова страшно? Дали цунами-то е израз на Божия гняв, или начало на ново изграждане?

За мен не са опасни думите на Людвиг: „След мен потоп!“ Това е лична позиция без фатални последствия.

По-опасна е друга формулировка. Ако цялото човечество каже: „След нас потоп!“ Тогава наистина ни е спукана работата. Това, което Бог не може да ни направи, можем да си го направим сами…

Дано в последия момент, преди да „пуснем мехурчета“, си спомняме за Божествената намеса с първия Потоп, който ни е позволил да станем цивилизация…

На токийския рибен пазар Цукидзи  е проведе първия търг, на който бил представен поредния рекорд. За риба тон тежаща 269 кг купувач е платил 736 хиляди долара.

Притежател на този ценен товар е станал собственик на вериги от токийски ресторанти за суши.

Той е изразил надежда, че покупката до известна степен би могла да помогне да се възобнови покупателния бум в Япония, преживял през миналата година тежко стихийно бедствие.

В Япония този вид е известен като „черна риба тон“, а познавачите на суши за по-кратко са го нарекли „черния диамант“.