Тя бавно гаснела, а мъката на баща й била неутолима.

– Татко,-промълвило умиращото дете – колко пари изразходи за мен през тези години?

През всичкото това време той бил напълно погълнат от работата си. Но сега пред настъпващата смърт на своето единствено дете, той бил силно съкрушен.

– Има ли смисъл да говорим за това? Бих изразходвал сто пъти повече, за да оздравееш.

Но момичето настоявало на своето:

– Кажи ми, искам да знам.

Най-накрая бащата се съгласил и назовал приблизителната сума, а тя не била малка.

Настанала тишина. Момичето дълбоко потънало в размисъл. Слабият глас на детето отново прозвучал:

– Татко, обещай ми, че след смъртта ми ежегодно ще даваш същата сума за други деца, които живеят бедно. Нали ще го направиш, татко?

Бащата бил много изненадан от думите на дъщеря си, но обещал, че ще изпълни желанието й.

Този равнодушен към хорската мъка човек, коренно се променил. Той бил богат, но останал бездетен. Думите на дъщеря му го накарали да се замисли над въпроса: „Какво точно трябва да правя с парите си“?

Първоначално построил една къща, а след това и още няколко, в които много нещастни сираци намерили своя дом.

Самият той станал по-добър, защото направил другите щастливи.

Майка забелязала, че синът й постоянно крещи на жена си и го попитала:

– Сине, защо се ядосваш толкова на жена си? Тя е грижовна майка на децата си и любяща съпруга.

– С годините любовта изчезна. По-рано жена ми бе красавица и аз я носех на ръце. Сега тя е обикновена жена, която по цял ден е заета с нещо във къщи.

– Сине, ти си забравил да я уважаваш. Ние живеехме бедно с баща ти,  но той винаги ме е уважавал и любовта ни не изчезна дори през годините на старостта.

– Майко, аз също ви уважавам.

– Нима твоята жена не се нуждае от уважение? Любов без уважение е като ангел с едно крило, който бързо пада надолу.