Николай и Зина с радост очакваха раждането на детето си. Те дълго си говореха, как ще го водят на разходка, ще му четат приказки, ще си играя заедно с него, ще го обучават и му показват различни неща.

Дългоочаквания ден настъпи. Раждането протече много тежко и лекарите се принудиха да направят секцио.

За щастие момиченцето, което кръстиха Райна, беше добре, но Зина изпадна в кома. След раждането тя изгуби съзнание и не даваше никакви признаци на живот през следващите няколко часа.

Николай и роднините се молиха и вярваха, че Зина ще дойде на себе си и ще прегърне малката си дъщеричка.

Но чудото се бавеше.

Лекарите се бяха отчаяли и вдигнаха ръце от младата родилка.

Една от медицинските сестри каза:

– Знам от опит, че за новороденото докосването от майката има огромно значение. А защо да не направим обратното?

– Сигурна ли си, че ще има някакъв ефект? – попитаха я останалите, които бдяха над родилката.

– Не знам, – каза медицинската сестра, – поне да опитаме. Може да подейства.

Сложиха бебето в ръцете на майката. Райна започна да плаче, да крещи и …. стана чудо.
Зина отвори очи и се върна към живот.

След няколко дни тя се прибра у дома и разказваше на близки, познати и приятели:

– Лекарят ми каза, че викът на дъщеря ми ме е накарал да се върна в съзнание.

Всички се радваха край нея и прегръщаха малкото момиченце, което бе помогнало на майка си да оживее.

Седемдесет и две годишната Далджиндер Каур и нейния 79 годишен мъж Сингх Арман са дочакали своето първородно дете.

След много години на безуспешни опити да забременее на възрастна жена се е случило нещо немислимо, тя сама е износила и родила бебе.

Далджиндер Каур и Сингх Арман са женени от 46 години. През всичките тези години, не им се е отдало да имат дете.

Индийката се е лекувала за безплодие през последните две години в клиниката на град Харяна и чудото е станало.

72-годишна жена е родила момче, което е кръстила Арман. Детето е напълно здраво и се чувства добре.

Двойката не се притесняват, че възрастта им ще попречи да отгледат и възпитат детето си. Те вярват, че хората ще се погрижат за момчето им, ако тях вече ги няма.

Лекарите в клиниката първоначално отказвали на индийката да я лекуват от безплодието ѝ, заради възрастта, но след това приели предизвикателството.

Пламен откак се помнеше живееше в един детски дом. Той беше чувал за майки и бащи, но неговите родители и тези на децата около него нито един път не дойдоха да ги видят.

Неведнъж бе виждал щастливите лица на деца хванали родителите си за ръка и бебета, които нежно бяха прегръщани от майките си.

„Къде ли е моята майка, – питаше се Пламен. – Нима ме е забравила?“

Веднъж чу как една възрастна жена крещеше на едно малко момиченце:

– Зарязала те е, защото си ѝ попречила да си живее живота …

Тогава Пламен плака за изоставеното момиченце, а после и за себе си. Той се почувства отхвърлен и ненужен.

Пламен научи бързо буквите и един ден реши да напише писмо до майка си.

„Мамо, прости ми, че съм се родил, че съм ти попречил в живота. Не исках да се случи така. Не знаех, че ще бъда излишен.

Мамо, съжалявам, че не съм такъв, какъвто си ме искала. За това навярно не ме харесваш и не желаеш да ме обичаш.

От първият момент на живота си, аз съм нещастен, а за всички хора в този свят съм напълно чужд.

Не те обвинявам, в нищо не си виновна, но знай, че без всякакво „но“ те обичам. Мамо, искам да се прибера при теб в къщи, няма да те обиждам или наранявам.

Без теб животът ми е пуст и мрачен“.

27 служители и пациенти от болница Ал-Кудс са били убити от авиоудар.

Доктор Мохамед Васим Маац, един от най-квалифицираните педиатри в града, е бил убит по време на атаката. Убитият лекар от четири месеца не се е виждал с близките си.

Доктор Маац е останал в Алепо, най-опасния град в света, поради предаността си към пациентите.

Загиналият педиатър обикновено е работел в детската болница през деня, а през нощта в бърза помощ на болницата Ал-Кудс.

Той бил дружелюбен, любезен и винаги много се шегувал.

Няколко дена преди инцидента авиацията е ударила на 200 метра от болницата. Когато бомбардировката се усилила, медицинският персонал в болницата се втурнал към мазето на болницата, превозвайки бебетата в кувьози за новородени, за да ги защитят.

Както много други доктор Маац бил убит, спасявайки живота на хората.

Сега ситуацията в град Алепо и цяла Сирия е критично, скоро се очаква обсада на Алепо.

На доктор Бонев му предстоеше да извърши сложна операция. Той беше много притеснен, но се надяваше да успее.

В 21 седмица от бременността на Надя на плода ѝ поставиха  диагноза вроден гръбначен дефект. Това заболяване не дава възможност на човек, да се изправи и ходи нормално.

И все пак имаше изход от положението. Плода се нуждаеше от хирургическа намеса.

– Ти знаеш какво е ситуацията, Наде, – каза хирурга. – Трябва да ти направя кесарево сечение, да извлека матката от коремната кухина и през малък разрез да оперирам бебето ти. Ако успея да направя това, то ще да се роди абсолютно здраво.

Бъдещата майка, работеше като акушерка. Въпреки сложността на операцията, тя каза на доктор Бонев:

– Готова съм на тази рискована крачка. И без това друг изход няма. Детето ми може единствено да оцелее чрез тази опасна операция.

Дойде денят и Бонев внимателно се зае със спасяването на още нероденото дете.

Операцията наближаваше към своя край….. И тогава се случи нещо много странно.

През разреза в матката се появи мъничка, но напълно оформена ръчичка, която хвана хирурга за палеца.

Бонев притихна. Той беше зашеметен. Не можеше да се помръдне от изненада.

– Виждате ли,  докторе, – обади се една от асистиращите сестри, – още неродилото се бебе, ви благодари, че сте спасил живота му.

Очите на всички в операционната се насълзиха, а на лицата им засияха разнежени усмивки.

Това дете се роди точно на определеното време и бе напълно здраво. Родителите му го кръстиха Самуил.