Американската художничка сама се е учила да рисува. Тя е родена на 1 януари 1939 г. В Роестър. Известна е като „художничката, която рисува с пръсти“. Сега тя живее в скромния дом на баща си, построен от отпадъчна дървесина през 1949 г.
Таланта на Дайана се проявил още в раната й възраст. Независимо, че семейството й било бедно, майка й донасяла в къщи картон от работата си, на който детето рисувало.
На 16 години Дайана рисувала портрети по фотографии, които й били поръчани. Младата девойка много се трудила, икономисвала всяко пени, за да си купи маслени бои. Нейният талант към живописта с пръсти се развил по необходимост. Момичето не можело да си купи четки, за това използвало това, което имало в наличност….своите пръсти.
Таланта на Дайана не се ограничава само до рисуване на картини. Тя е надарена да създава парцалени кукли и скулптори. Нейните картини и кукли се намират в частни колекции по целия свят. Тя се старае да превърне всичко около нея в празник.

Един син попитал баща си:
– Ще вземеш ли участие с мен в маратона?
Бащата въпреки, че имал проблеми със сърцето казал:
– Да.
И те преминали целия маратон заедно. По-късно често участвали и в други маратони. Бащата винаги отговарял с „Да“ на сина си, когато той го молел да преминат трасето заедно.
Веднъж синът попитал баща си:
– Татко, можем ли да вземем участие в Ironman?
Бащата отговорил:
– Да, – както винаги.
За тези, които не знаят, Ironman?, което на английски означава „железен човек“, е най-трудният триатлон в света. Трасето се дели на три части. Първо трябва да се пробягат 41 километра по крайбрежието. След това трябва да се преплуват 3,86 километра през океана и накрая да се изминат 180, 2 километра на велосипед. Баща и син завършили това състезание заедно.
В телевизионно интервю Дик Хойт разказал:
– Когато Рик беше в утробата на майка си, пъпната връв била увита около врата му. Тя прекъснала достъпа на въздух до мозъка му. И когато Рик се роди  лекаря, който се грижеше за него ни каза, че той никога няма да ходи, нито да говори. Посъветва ни, да го оставим.
Но бащата не могъл да направи това. Вместо това взел сина си на ръце и го отнесал в къщи. Още от началото към него се отнасяли като към нормално дете.
Веднъж момчето видяло по телевизора маратон и за първи път помолил баща си да участва….
В едно от интервютата нарекли Дик герой, на което той отговорил:
– Аз просто обичам много моето семейство….

Веднъж в съда призовали дванадесет годишно момче за свидетел. По време на разпита един от адвокатите го попитал строго:
– Баща ти каза ли ти как да свидетелстваш?
– Да, – казало момчето.
– Много добре, – зарадвал се адвоката на това признание, – а сега ми кажи как баща ти те посъветва да свидетелстваш.
– Баща ми каза, че адвоката ще се опита да ме обърка. Но ако аз говоря само истината, то всеки път ше казвам едно и също.
Това е най-добрият съвет за всички нас.
Човек, който казва винаги истината, се ползва с всеобщо доверие. Дори враговете му го уважават за това му качество.
Истината на дело е правосъдие, справедливост, честност, неподкупност, добросъвестност, почтеност….
Най-доброто доказателство, че дадено нещо е истина е влиянието, която има над сърцата ни. Тя ни дава радост, покорява и ни помага.
В живота не доминира хаоса, а удивителен и строг ред, основан на истината, която рано или късно въздейства.
Лъжата не само унижава лъжеца, но и го унищожава.
Не се лъжете един друг, а говорете истината, така ще се предпазите от лукавството и лицемерието.

Лев Сергеевич Термен се е родил в Петербург в руско дворянско семейство с немски и френски корени. Първите си опити по електротехника прави в Петербургската първа мъжка гимназия, която завършва със сребърен медал.
Младият Термен постъпва едновременно в консерваторията и физико-математическия и астрономически факултет на университета.
На обучението му попречила Втората световна война. И той успял да завърши само консерваторията като виолончелист със степен „свободен артист“.
През 1916 г. бил мобилизиран в армията и е изпратен за ускорено обучение в училище по инженерство, а след това на електрически инженерни курсове.
След ареста му заради белогвардейски заговор и освобождаването му, той се срещнал с бащата на съветската физика Абрам Йофе, който му предложил работа в лабораторията и той се съгласил.
Термен получил задача, да се направи радио измерване на диелектричната константа на газове при различни температура и налягане. при тестовете се оказало, че прибора издавал звук, височината и силата, на които зависили от позицията на ръката между кондензаторни плочи.
Така, през същата година, е изобретен първия в света електронен музикален инструмент. Първоначално той е наречен етеротон – звук от въздуха. Скоро той бил преименуван в чест на своя създател терменвокс. Интересното на инструмента било това, че музиката се извличала от него без да се докосва от ръце.
Главната част на терменвокса се явяват два високочестотни вибрационни контура, настроени на обща честота. Електрическите колебания на звуковата честота възбуждат генератор на електрони лампи. Сигнала се пропуска през усилвател и се преобразува в звук.
Външно устройството изглежда като антена и дъга. Именно те изпълняват ролята на вибрационна система.
Изпълнителят управлява терменвокса като изменя положението на ръцете си. Движейки ръката си близо до „антената“,  изпълнителя регулира височината на звука. „Жестове“ във въздуха около дъгата могат да повишават или намаляват силата на звука.

Родения в Австрия Ханс Селие представя своето становище за стреса, като психологичен и емоционален отговор при заплаха. През 30-те години на 20 век Селие се натъква на стреса, докато работи с животни в своята лаборатория в Университета в Монреал. След това Селие продължава да публикува в областта на стреса и днес е смятан за „баща на стреса“.
Салие признава, че е сбъркал името на това, което изучава.  Той взима назаем термина от физиката и инженерската практика, където разбирането за стреса и пренапрежението се използват съвместно.
Английският език не му е роден език. Той избира думата стрес, но по-късно осъзнава, че думата пренапрежение би била по-подходяща. Да, но било прекалено късно. Терминът остава и все още така се използва.