Тя беше обикновен кокер шпаньол. Но усещаше неприятностите, които приближаваха нейната стопанка. Викаха и Дейзи.
Веднъж Дейзи беше в автомобила със стопанката си и внимателно наблюдаваше пътя. Изведнъж кучето се разлая силно, но шофьорът не й обърна внимание. След няколко минути автомобилът се вряза в стена. Хубавото е, че никой не пострада.
Една сутринта Дейзи влезе в стаята, качи се при стопанката си на кревата и не й даде да стане. Жената послуша съвета на кучето.
След час вратата на банята се разби и от нея се разхвърчаха стъкла навсякъде.
Какво ли щеше да стане ако имаше човек по това време вътре?
Не знам как ще наречете това предчувствие, усет, ……., това няма никакво значение, но ако вашите домашни любимци са неспокойни, бъдете внимателни.

Двама холандски бизнесмени решили, че святото място не трябва да е празно и купили в града изоставен параклис заедно със всичко вътре в него.

Сега в големият им двустепен дом има орган и прозорци със стъклописи. Обядват на масивни дъбови пейки от XIX век.

Разбира се, трябвало е да построят допълнителна стая отстрани. Но архитектите не се осмелили да построят баня на осветената земя.

Мече погостувало в един дом, за да си похапне в кухнята, но изплашило 25-годишния Джастин Лий. Той затворил кучето си в банята и  се обадил в полицията, след като видял мечето в кухнята.
Дивото животно се е промъкнало през отвора, през който влизало кучето. Според Лий наоколо често можело да се видят мечки, които обикалят около къщите. Те влизали в градините и дворовете. Това е нещо обичайно за тях. Но когато Джастън видял мечката в дома си се уплашил.
Дошлите полицай забелязали, че мечето си е харесало китайската храна в кухнята. Част от нея то изхвърляло навън, за да я сподели с останалите мечки на улицата.
Мечето втренчено гледало полицаите, но не било агресивно.
Полицай стрелял във въздуха, за да уплашат мечето и то да избяга. В дома нищо не е счупено или разбито при тази необичайна визита.

На Земята има десетки милиони бездомни хора, които са принудени да потърси временно убежище в доста неприятни места. Някои от тях дори прекарват нощта в кофите за боклук. Германския дизайнер Филип Стингл е създал специална „цивилизована“ версия от контейнери, които ще направят живота на бездомния много по-удобен.
През последните години активно се разработва нов тип архитектура, която се състои в изграждането на сгради от контейнери. Такива съоръжения са по-евтини от традиционите домове, но поръчването им не може да мине без заплащане.
Филип Стингл е предложил използването на най-евтиния материал,  контейнери за отпадъци.
Всъщност, в Германия всяка година става все повече и повече бездомни хора, принудени да прекарат нощта при много нечовешки условия. Проектът  Living Containers е опит да се предаде на живота най-малкото подобие на уют.
Филип Стингл предлага да се дадат безплатно по два контейнера на бездомните, един за жилище и един за баня. В жилището ще има малък креват, закачалка, лавица за лични вещи и дори прозорец. Банята ще разполага с огледало, поставка за бръснач, четка и гъба. Към банята се предлага маркуч, който да се свързва с обществения водопровод и канализация.
Разбира се, проектът Living Containers  не е сериозен опит да се реши проблема на бездомните. Това е подигравка с недостатъчните средства, които правителството на Германия отделя по съответните програми.
Ако трябва да бъдем честни, трябва да се каже, че в сравнение с други страни, Германия харчи много повече пари в подкрепа на бездомните хора. Но, очевидно, проблемът не е напълно решен, на което акцентира и проектът на Филип Стингл.

Една възрастна жена имаше крава, порода „Олдърни“ и гледаше на нея като на своя дъщеря. Не можеше да й отидеш на гости дори за четвърт час, без да чуеш за чудното мляко и интелигентност на животното. Целият град знаеше за кравата на мис Бети.
Веднъж, когато поради невнимание кравата  паднала в една варница. Всички проявили голямо съчувствие.
Тя стенела така жално, че скоро я чули и спасили. Но бедното животно било загубило голяма част от козината си и когато го измъкнали, изглеждало голо, измръзнало и нещастно в ощавената си кожа.
Всички съжалили животното, макар че някои не могли да скрият усмивката си при смешния му вид. Мис Бети направо си изплакала очите от скръб и ужас. Казваха, че мислела да опита с маслена баня. Този цяр бил вероятно препоръчан от някого, чийто съвет тя потърсила, но предложението  било отхвърлено от капитан Брани. Той предложил нещо съвсем друго:
— Направете й жилетка и гащи от мек вълнен плат, госпожице, ако искате да остане жива. Но моят съвет е: заколете веднага горкото животно.
Мис Бети изтрила очите си и поблагодарила сърдечно на капитана. Тя се заловила за работа и не след дълго целият град види как кравата отива кротко да пасе в тъмносиви одежди от каша.
Вие виждали ли сте някога крави, облечени в сива каша?