Било е направено проучване на общественото мнение по този въпрос, поръчано от американските медии. Оказало се, че 48% от съвременните жени са готови да изкарат един месец без секс, но не и без любимите си джаджи.
Всяка двадесета от запитаните не се е разделяла със смартфона си, дори по време на сън. Проучването обхваща около 3000 души. 583 жени от тях са си купили водоустойчив калъф за устройството си, за да бъдат с него и в банята.
Зависимостта на хората от високотехнологични устройства в съвременния свят е станала твърде силна и те не могат да се раздели с техните приспособления, дори и за минута.
Проучването показало, че 76% от анкетираните проверяват смартфона си на всеки час, а останалите на всеки 15 минути.
Някои от жените са заявили, че постоянното пребиваване в мрежата подкопавало вярата им в хората. Една от анкетираните казала, че сега, когато тя непрекъснато преглежда електронната си поща и влиза в социалните мрежи, животът за нея е станал по- роботизиран.
Странно е, но само 27% от участниците в изследването признават, че имат зависимостта от смартфони. Но когато ги попитали: “ Дали бихте искали да се върне към дните, когато Интернет все още не е съществувал?“ , 71% отговарят отрицателно.
Социолози и психолози предполагат, че в този случай можем да говорим за „смарфономания “ , когато човек започва да изпитва абстинентен синдрома, ако дълго не използва мобилни устройства.
Предишни изследвания са показали, че тези, които са се опитали да се откажат от смартфони и други джаджи, най-малко за един ден, са изпитали чувство на „срив“, както при наркоманите.

Тя беше обикновен кокер шпаньол. Но усещаше неприятностите, които приближаваха нейната стопанка. Викаха и Дейзи.
Веднъж Дейзи беше в автомобила със стопанката си и внимателно наблюдаваше пътя. Изведнъж кучето се разлая силно, но шофьорът не й обърна внимание. След няколко минути автомобилът се вряза в стена. Хубавото е, че никой не пострада.
Една сутринта Дейзи влезе в стаята, качи се при стопанката си на кревата и не й даде да стане. Жената послуша съвета на кучето.
След час вратата на банята се разби и от нея се разхвърчаха стъкла навсякъде.
Какво ли щеше да стане ако имаше човек по това време вътре?
Не знам как ще наречете това предчувствие, усет, ……., това няма никакво значение, но ако вашите домашни любимци са неспокойни, бъдете внимателни.

Двама холандски бизнесмени решили, че святото място не трябва да е празно и купили в града изоставен параклис заедно със всичко вътре в него.

Сега в големият им двустепен дом има орган и прозорци със стъклописи. Обядват на масивни дъбови пейки от XIX век.

Разбира се, трябвало е да построят допълнителна стая отстрани. Но архитектите не се осмелили да построят баня на осветената земя.

Мече погостувало в един дом, за да си похапне в кухнята, но изплашило 25-годишния Джастин Лий. Той затворил кучето си в банята и  се обадил в полицията, след като видял мечето в кухнята.
Дивото животно се е промъкнало през отвора, през който влизало кучето. Според Лий наоколо често можело да се видят мечки, които обикалят около къщите. Те влизали в градините и дворовете. Това е нещо обичайно за тях. Но когато Джастън видял мечката в дома си се уплашил.
Дошлите полицай забелязали, че мечето си е харесало китайската храна в кухнята. Част от нея то изхвърляло навън, за да я сподели с останалите мечки на улицата.
Мечето втренчено гледало полицаите, но не било агресивно.
Полицай стрелял във въздуха, за да уплашат мечето и то да избяга. В дома нищо не е счупено или разбито при тази необичайна визита.

На Земята има десетки милиони бездомни хора, които са принудени да потърси временно убежище в доста неприятни места. Някои от тях дори прекарват нощта в кофите за боклук. Германския дизайнер Филип Стингл е създал специална „цивилизована“ версия от контейнери, които ще направят живота на бездомния много по-удобен.
През последните години активно се разработва нов тип архитектура, която се състои в изграждането на сгради от контейнери. Такива съоръжения са по-евтини от традиционите домове, но поръчването им не може да мине без заплащане.
Филип Стингл е предложил използването на най-евтиния материал,  контейнери за отпадъци.
Всъщност, в Германия всяка година става все повече и повече бездомни хора, принудени да прекарат нощта при много нечовешки условия. Проектът  Living Containers е опит да се предаде на живота най-малкото подобие на уют.
Филип Стингл предлага да се дадат безплатно по два контейнера на бездомните, един за жилище и един за баня. В жилището ще има малък креват, закачалка, лавица за лични вещи и дори прозорец. Банята ще разполага с огледало, поставка за бръснач, четка и гъба. Към банята се предлага маркуч, който да се свързва с обществения водопровод и канализация.
Разбира се, проектът Living Containers  не е сериозен опит да се реши проблема на бездомните. Това е подигравка с недостатъчните средства, които правителството на Германия отделя по съответните програми.
Ако трябва да бъдем честни, трябва да се каже, че в сравнение с други страни, Германия харчи много повече пари в подкрепа на бездомните хора. Но, очевидно, проблемът не е напълно решен, на което акцентира и проектът на Филип Стингл.