Учените са установили, че хората при вида на пари, се стараят да скрият емоциите си и се държат по-затворено и егоистично.
Изследователи от университета в Хонконг са провели серия от експерименти с две групи от хора на една, от които предварително са показали изображения на банкноти и монети. Резултатите показват, че участниците в тази група са по-склонни да скрият емоциите си и се държали затворено.
Учените отбелязват, че тези констатации съвпадат с резултатите от вече проведени експерименти по същата тема. Така, през 2006 г., професор Катлийн Вос от Университета на Минесота в работата си доказва, че мисълта за пари кара хората да се дистанцират от другите и ги правят по-малко склони да помагат на другите.

Иранският парламент прие изменения в закона, според които заедно с, арабския и кюрдския език, официални езици стават туркменския, източно-сирийския (арамейски) и асирийския.
Последните два са традиционни езици в християнските малцинства.
От сега нататък тези езици могат да се използват в официалната практика на тези райони, където тези национални групи са болшинство.
В същото време новият закон разширява прилагането на кюрдския език. Заедно с арабския, той ще присъства в цялата официална кореспонденция на страната. Надписи на кюрдски ще се появят на паспортите и банкнотите.
Ръководителят на комисията по културата и информацията на иракския парламент, Али ал-Сала е убеден, че тези промени ще помогнат на реалната демократизация в иракското общество.

В дни, в които корупцията шества безапелационно и блести с най-яркия си блясък, могат да се намерят и честни хора.
Това е невероятна история…..!
При разпродажба американец закупил маса за 200 долара. В нея намерил пакет пълен с нови банкноти.
Купувачът намерил тайника съвсем случайно. Масата не можела да мине през вратата, за това я разглобил. Тайникът бил зад едно от чекмеджетата.
Оказало се, че предишният собственик е скрил своето наследство, а след това е забравил за тайника.
Забележете, в пакета е имало около 100 хиляди долара.
Ако се бяха паднали на вас, какво щяхте да направите?

Безработна учителка отивала у дома си след посещение при ветиринаря. Тогава забелязала чанта на улицата. Тя се спряла и се поколебала: „Ами ако е нещо опасно?“

Но установила, че в чантата лежат долара. На чантата имало етикет Chase Bank.

На следващия ден тя отишла в банката и се срещнала с директорът на Chase Bank, който бил много благодарен на Скот за върнатите пари.

– Той ми каза, че съм най-честният човек, – споделя по-късно Скот, – а яз добавих „или най-глупавия“.

Скот не е знаела точната сума, която е върнала. Грей Хасел, представител на банката, съобщил, че в чантата имало 20 хиляди долара. Той е отказал да разясни подробно как парите са попаднали на улицата.

Скот, която по-рано е работила като учителка в средно училище, първоначално се е съмнявала, дали в чантата няма бомба.

– Там бяха две огромни пачки от стодоларови банкноти, завързани с гумени връзки. – казала по-късно Скот.

Петър изскочи от редакцията и се затича към колата. Навикът цял ден да гледа екрана беше прераснал в привичка на улицата да гледа асфалта. Той не забелязваше хората, но с периферното си зрение засичаше само силуетите им.

– Помогнете ми, моля ви!

Този вик го изтръгна от мислите му: „Шест и половина, почти успявам …… Ако успея да се оправя там на време, в къщи ще стигна навреме…. Да вляза за малко в този магазин …А, не си взех пари…..“

– Моля ви, помогнете ми!

Петър се обърна. Пред него стоеше старица. Тя гледаше право в него. Жената беше слаба с кафеникаво сбръчкано лице. Беше облечена в старо, мръсно, розово палто, явно твърде тънко за сезона в момента. В ръцете си държеше найлонова окъсана торбичка от единият край, на която се показваше хартиена опаковка, навярно някакво лекарство.

– От болницата ме изписаха … А за храна нямам абсолютно нищо…, – примирено каза жената.

Петър с готовност извади портфейла си. Там се мъдреха две стотачки. Извади банкнотите и ги подаде на жената.

Старицата се усмихна, но по погледа й той разбра, че тя ще откаже. Страхуваше се да вземе парите. Колебаеше се. Банкнотите стоящи в протегнатата ръка на Петър, увиснаха във въздуха.

Изведнъж Петър съобрази, че тези двеста лева едва ли биха помогнали на старата жена в този момент. Тя се нуждаеше от друго. Но какво да направи? Ясно. Та тя е човек…..

Изведнъж младежът осъзна какво трябва да направи.

– Елата с мен. Първо ще похапнем, а после ще ви заведа, на едно място, където ще ви дадат нови дрехи.

А после, когато я изпращаше можеше отново да и предложи пари, с които ще се оправи на първо време.

Човек не се нуждае от пари и предмети, а от внимание и любов особено, когато годините са го смазали под тежестта си или беда е пресякла пътя му.