На територията на кенийски колеж банда въоръжени мъже, убивали и залавяли заложници.
Според министъра на вътрешните работи на Кения, най-малко 15 души са били убити на територията на Garissa University College. Други 550 са изчезнали. Общо на територията на колежа са били около 815 студенти.
За нападението е поела отговорност сомалийската групировка Ал Шабаб. Според информационната агенция Франс-Прес, атакуващи  били разделили по религиозен признак учащите се. Мюсюлманите били освободени, а християните били задържани като заложници.
Според последните данни, 50 студенти са били освободени, 65 души са били хоспитализирани. Девет часа след нападението в кампуса още се чували изстрели и експлозии. Кенийските войски са изчистили три от четирите сгради и общежития, и са заобиколили терористи в последната сграда.
Един от нападателите е бил арестуван, когато се е опитал да напусне университета. Колко са били екстремисти все още не е известно.

За първи път думата „хулиган“ се появила в полицейски отчет в Лондон през 1894 г.
С нея била описана младежка банда, действаща в района на Ламбет.
Наричали ги Hooligan Boys по аналогия на извесния на полицията лондонски крадец Патрик Хулиген.
Думата била подхваната от пресата и била обособена като обозначение на грубо нарушение на обществения ред или на открито изразяване на неуважение към установените норми на обществото.

Под земята има стотици, може би хиляди невероятно скъпи – подземни тунели. Произходът на някои и днес си остава загадка, докато други са били построени за съвсем разбираеми цели.
Такъв е тунелът на „златотърсачите“ дълък 80 метра.

С него е свързано едно от най-зрелищните обири на банка в историята.
В началото на 2005 г. престъпници успели да избягат с еквивалентни на 40 милиона евро парични средства от трезорите на бразилската централна банка.
За целта те създали магазин за продажба на изкуствена трева.  За да изглежда прикритието правдоподобно, магазинът бил рекламиран в местния вестник и дори на бейзболни шапки.
Паралелно с продажбата на трева, в задната стая на магазина престъпниците копаели тунел под улицата до трезорите на банката.
Най-необичайното на това престъпление било, че крадците взели пари, които били в обръщение и за това не можело да бъдат проследени.
Много от обикновените изпълнители, били хванати или убити, но лидерът на бандата, човек известен като Пауло Серджо и до сега е на свобода.

Теодор се събуди. Гадеше му се. Всичко го болеше. Опита се да си спомни какво бе станало снощи, но освен че пиеха на масата, друго нищо не помнеше.

Наостри слух и долови приглушени гласове от към коридора.

– Все още не мога да разбера, що за банда идиоти сте тримата! – каза някой, в когото Теодор разпозна недоволния глас на баща си.

– Не говорете така, – изръмжа Тотю, но не беше много убедителен. – Това беше въпрос на чест.

– На каква чест?! – изкрещя баща му.

– Теодор беше предизвикан, – зае се със защитата Пламен. – какво, да се остави да го подиграват ли?

– Господи! Та вие сте били пияни.

– Аз бях трезвен, – разгорещено каза Тотю.

– И какво от това! – задъхваше се баща му от ярост. – Какво направи, за да спреш, онзи ненормалник, който бере душа в стаята.

– Какво можеш да направиш, когато Теодор се напие? – започна да се защитава Тотю.- Гледаш да стоиш по-далече от него.

– Браво бе, момче! Ти си направо гений! Не се очудвам, че е стигнал до тук, щом има такива малоумни приятели! А не ви ли е хрумвало и на двамата, да го спрете преди да започне да се налива.

Настана тягосна тишина. Младежите знаеха, че са сбъркали, но гордостта им не позволяваше да признаят това, дори и пред себе си.

Но ако продължаваха така, нямаше да се отърват само с един бой, някой от тях можеше да пострада и по-лошо. А дали осъзнаваха това?

За мнозина Хелоуин е дългоочакван празник, а за други не.

Една групичка се впусна да преследва появилите се на улицата демони, дяволи и зомбита, но скоро изостана. Преследвачите спряха всеки от тях започна да се бори за глъдка въздух.

Когато хлапетата разбраха, че вече не ги преследват, спряха за малко, за да си поемат дъх.

– Ха-ха-ха, – закикоти се едно от тях.

То бързо свали маската си на зомби. Истинското му лице не бе кой знае колко по-красиво от гумената маска.

– Беше страхотно, – заяви другото до него. – Видя ли как му мацнах тортичката в лицето?

– Да, – съгласи се огромен дявол, размахал тризъбец. – право в носа го цапна.

– Обичам Хелоуин, – заподскача щастливо Мартин. – Никой няма да разбере, че сме били ние.

– А какво ще правим сега? – изписка Пепо.

– Свършиха ни тортичките, така че ще трябва да измислим други номера и то доста добри. Имам една, две идеи….

До края на следобеда момчетата бяха успели да изкарат акъла на много хора, които живееха наоколо .Бяха стреляли по една възрастна жена с водно пистолетче, пълно с разтворена боя. Посипаха с брашно група малки деца. Хвърлиха пиратки по една паркирана кола, което накара собственикът да повярва, че я взривяват.

Всеки път успяваха да причинят максимално опустошение, а след това изчезваха много бързо и никой не можеше да ги хване.

И все пак това не мина безнаказано. Всяко от момчетата получи порцията си пердах у дома. Какво да се прави, някой беше ги разпознал. И как нямаше да ги познае, когато тази малка банда си бе извоювала доста лошо име в квартала.

Но дори и да не бяха ги разпознали, рано или късно всичко излиза наяве.