Нима има дете, което не обича шоколадово яйце? А как да си направим такова?
Вземете сто грама шоколад и го разтопете на водна баня. Надуйте балон, който да има формата на яйце. Облейте балона с разтопения шоколад и чакайте да изстине. Това повторете няколко пъти. След това оставете намазаният балон в хладилника.
Когато шоколада се втвърди, внимателно го разрежете на две еднакви половинки. Слoжете в средата изненадата и залепете внимателно шоколадовите половинки.
Това е всичко. Шоколадовото яйце е готово. Надявам се, децата ви да останат доволни.

Ако обичате виното, може би тази година ще решите да прекарате почивката си по по-нестандартен начин.
Например, да се разходите из лозята на Бордо или да се насладите на портвайна непосредствено в долината на река Дору. Наистина ли всеки начинаещ винен турист е готов да се отправи към тези чудни места, за които става дума?
Започвайки с малкото, трябва да достигнем до най-доброто, разсъждавайки.
Какво знаем за най-добрите винени хотели в Европа?
Това нововъведение е отскоро. Както винения туризъм, така и стопанствата за винопроизводство са достъпни за посетители едва в близките 10 -15 години. Първият винен хотел бил открит в Бордо през 1999 г.
Днес тези хотели са се превърнали в многофункционални курорти на виното. В тях има изба, стая за дегустация, винотерапия с басейн, екскурзионни програми и лекции, музеи и тематични изложби, семинари и курсове за обучение. Даже можеш да полетиш над лозята с балон или хеликоптер.
Освен това винените хотели имат табелки с ранга им. Някои от тях са носители на премии. Такава е Wine Hotel  Awards.
Скоро експерти в хотелиерския бизнес, както и стотици практикуващи винен туризъм, изпробваха услугите не на един винен хотел, за да изберат 10 – те най-добри от тях. За най-добър винен хотел бе признат френския замък от XIII век в Шато де Баньол.

На 11юли 1897г. шведският въздухоплавател Соломон Август Андре с двама приятели се издигнали в небето с балон „Орел“ от датския остров Шпицберген. Аеростатът имал обем 4531 куб. м. и бил снабден с платно, което било включено към сложната система от въжета. Именно с тази система било планирано да се управлява летателният апарат.
При издигането се скъсали три въжета и балонът практически станал неуправляем. Задвижен от попътния вятър „Орел“ прелетял в североизточна посока 480 км издигайки се на значителна височина.
На 14 юли Андре решава да прекрати полета. Балона пада върху леда на 800 км далеч от целта на експедицията – Северния полюс.
На 22 юли след едноседмична подготовка, пътешествениците се отправят пеша към нос Франц Йосиф, където имало склад с храна за експедицията. Пътя по плаващите ледове бил изключително труден.
Въпреки липсата на храна, студа и умората, по време на този поход пътешествениците не прекратили своите научни изследвания. Те направили множество астрономически и метеорологични наблюдения,а в дневниците си са описали и срещнатите животни.
В края на септември участниците в експедицията достигнали южния бряг на остров Белий. Издигнали там палатка и започнали да строят къща.
След 33 години, на 6 август 1930 г.  последния лагер на експедицията предвождана от Соломон Андре бил открит от екипажа на шведския кораб „Братвог“. Намерените на мястото документи доказват, че Андре, Френкел и Стринберг са умрели в средата на октомври 1897г.
През октомври 1980г. останките на смелите въздухоплаватели са придружени със почетен ескорт до Швеция.

Въздушният поток не е просто нищо, при правилно насочване може да се използва по удивителен начин. Например китайски дизайнер е създал нов тип чадър, който предпазва хората от дъжда с помощта именно на такъв поток.
При обикновените чадъри има множество недостатъци.Те трябва да се сушат след употреба, да не говорим колко голямо е разочарованието, когато се счупи спица или се скъса плата им.
Новият чадър не се чупи и  от твърда материя е направена само дръжката му.  Въздушният поток заместващ спиците и плата се появява само като се натисне съответен бутон върху самата дръжката. Този поток създава непроницаем щит и при най-силния дъжд.

Подобен принцип се използва при откритите помещения за пушене в аерогарите. Те представляват аркообразна дъга, която създава особен въздушен балон, в който хората могат да пушат спокойно без да бъдат ограничавани от стени. Стените в действителност съществуват, но те остават невидими и неосезаеми. Появяват се за сметка на разликата в налягането на тези пространства и останалите терминали. Въздушният поток в такъв балон не се пресича с останалата част от аерогарата. Хубавото в него е не само прозрачността, но и наличието на филтри за въздуха.