Всяко животно си има своите особености, дори и при храненето.
Канята яде само охлюви. И ако наоколо няма нито един, става доста заядлива.
Зайците разполагат със страничен джоб в червата си, пълен с бактерии, където храната загнива и става по-лесна за храносмилане. Като поглъща собствените си фекалии, заекът се самонаторява.
Гмурецът поглъща пера. Никой не знае защо го прави. Може би перата помагат на птицата да повърне костите на рибата.
Поповете лъжички се хранят със техните собствени братя и сестри. Съществуват два вида от тях. Безобидно малки тревопасни и канибали с остри зъби. Познай какво се случва когато двата вида се съберат!
Един октопод ще изяде собственото си пипало, ако е много гладен. За негово щастие той израства отново.
Слоновете ходят в една пещера в планината Еглон в Източна Африка, за да хрупат скални отломки. Учените смятат, че скалите съдържат минерали, които са полезни за здравето на тези огромни животни.
Има още много интересни случаи, но за сега ще спра до тук.

Учените са открили протеин, който позволява на имунните клетки да получите информация за увредените тъкани.
Инфекцията прониква в нашия организъм чрез повреждане на тъканите –  малки или големи рани. Имунните клетки са настроени да разпознават присъствието на непознат патоген, но имунитета  има „опция“, която позволява да се знае предварително какви са щетите и я поставя в готовност за действие. Учени от австралийския институт за медицински изследвания  Уолтър и Илайза Хол са успели да идентифицират протеин, който играе ключова роля в разпознаването.
Дендритни имунитет клетки първи научават за наличието на вируси, бактерии или паразити. Те усещат унищожаването на други клетки чрез протеин Clec9A.
Протеините стоят на повърхността на някои специализирани дендритни клетки и уловят актиновия цитоскелет. Актина излиза отгоре, само когато, клетъчната мембрана е повредена. Клетката може да бъде унищожен в резултат от механично въздействие отвън или поради вируси и бактерии. С помощта на протеина Clec9A дендритни клетки могат да бият тревога, преди инфекцията да влезе в сила.
Тези клетки се наричат ​​също антиген-представящи. Те събират чуждите молекули и ги показват на своите Т-лимфоцити, така те започват производство на желаните антитела. При ваксинация те разпознават конкретния възбудител, който присъства във ваксината. Дендритни клетки могат и да се излъжат, ако някоя неактивна молекула се свърже с протеина Clec9A, но други имунни клетки ще покажат антигена, който им се е изплъзнал.
Според учените, ако се модифицира ваксината така, че тя да се фокусира само на Clec9A, това ще позволи от 100 до 1000 пъти намаляване на дозата на приложения препарата. Такава ваксина не само ще се бори с инфекциите, но ще насочва  имунитета към определен тип туморни клетки.

Американски учени са научили бактерии да произвеждат електрическа енергия от отпадъчните води. В същото време се решава проблема с почистването и използването на „изгубената енергия“ от индустрията.
Група от инженери, ръководени от Брус Логан от Университета на Пенсилвания са измислили нов начин за генериране на електричество.
Те експериментирали с бактерии разрушаващи органична среда и отделящи електрони. Учените са разработили бактериални горивни клетки, въз основа на обратната електродиализа.
Биогоривната батерия произвежда електроенергия чрез използване на специални щамове на бактерии, които отделят електрони в околната среда. В тези клетки бактериите усвоява хранителните вещества и освобождават известно количество енергия под формата на протони и електрони, които произвеждат електрически ток.
Електроенергия въз основа на обратната електродиализа може да се извлече от разликата в солеността при смесването на две потока от течности. За този капацитет, устройството е разделено на тесни клетки със специална мембрана, непропускаща положително заредените йони на натрия и отрицателно заредените хлоридни йони.
При работата на батерията, през една от клетките се пропуска солен разтвор, а през другите дестилирана вода. Частично пропускливата мембрана пропуска само положителни или отрицателни йони, в резултат на това в съда се получава разлика в потенциалите, която създава електрически ток.
Новият генератор може да се използва за очистване на битови и промишлени отпадъчни води.
В електрогенераторът за очистване на отпадъчните води относително място заема и чиста вода. В качеството на сол се използва амониев карбонат. Тази сол е добра за обработка на течни отпадъци, защото има ниска себестойност и леко се изпарява от разтвора при нагряване до 43 градуса по Целзий. Може да се използва и топлината на отработените газове и други форми на енергия, загубени за индустрията.

През 18 век градовете са миришели лошо. Тогава не е имало точно определени места, където да се изхвърлят разлагащите се продукти и навсякъде е имало благоприятна почва за развитие на бактерии и…болести.
Така всяка съзидателна и разрушителна дейност се е съпровождала с неприятна миризма. И разбира се най-голямата смрад се е разнасяла от Париж, нали по това време той е бил най-големия град във Франция.
Може би за това Париж е наброявал около дузина парфюмеристи. Шест от тях живеели от дясната страна и шест от лявата страна на мост, съединяващ десния бряг с остров Сите.
Този мост и от двете страни така плътно е бил застроен с четириетажни къщи, че от нито едно място на него не можело да се види реката.
Всъщност, мостът е смятан за един от най-модните квартали на града. Тук са се намирали известни магазини, където свои стоки са предлагали ювелири, резбари на черно дърво, най-добрите производители на перуки, куфари, ръчни чанти и портфейли, на бельо и чорапи, рамки за картини, ботуши за езда, майстори на бродирани пагони, кръгли златни копчета и закопчалки.

В кратера на този вулкан доста правдоподобно се разкрива какво се случва на Йо, спътник на Юпитер: много бълбукащи гейзери, фантастични цветове и устойчива миризма на сяра. Разположен е по-ниско от другите вулкани в света, 48 метра под морското равнище. Далол е активен. За това близките околности непрекъснато се вълнуват и кипят.

След последното голямо изригване през 1926г. се е образувало „неземно“ езеро, състоящо се от причудливи солени образования окръжени от зелена и лилава течност.

Кратера Далол е най-горещото място на земята. Средната му годишна температура е 37 градуса по Целзий. В такава гореща и агресивна среда, не съществува никаква форма на живот, освен бактерии. Именно те са причината за ярките цветове на това място.

Човек трудно може да се добере до Далол. Въпреки изобилието на природни ресурси до тук пътища не са прокарани. Това място се посещава от кервани с камили, на чийто гърбове се превозва сол добита тук.