С кого ли не са сравнявали поета Байрон англичани, французи, италианци, испанци и немци?
С Русо, Гьоте, Юнг, с алабастрена ваза вътре осветена от сатаната, с Шекспир, Наполеон, Есхил, Софокъл, Еврипид, с Арлекин, Пиеро, с Хенри VIII, с Шение, Микеланджело, Рафаело, с денди, Диоген, с Чайлд Харолд, и т.н.
Раздразнен от това Байрон веднъж възразил:
– Русо е бил велик човек и ако това сравнение е вярно, то би трябвало да се гордея, но аз не обичам да се утешавам с лъжливи мисли.
Тя е родена на 10 декември. В историята е известна не само като дъщерята на поета Байрон, но и като първият програмист.
Графинята математик описала изчислителна машина и написала първата програма, когато още компютри не са съществували.
На нейно име е наречен език за програмиране „Ада“, а терминологията въведена от лейди Байрон се използва и до днес.
Графинята била толкова умна и привлекателна, че съвременниците ѝ я обвинявали във връзки с дявола, а тя не отрекла това.
Диета, това е най-популярната дума в женската лексика. Рядко са жените, които не лишават организма си от „вкусни вредности“. Почти всяка жена постоянно смята калориите, които ще погълне за деня. Близките гледат мъките на отчаяната опитваща се да отслабне жена и си казват:
– Кой е измислил тези диети?
В действителност, чия е идеята за тяхната поява?
За първи път този термин, както и много други идват от Гърция. Палмата на първенството принадлежи на древните мъдреци Питагор и Хипократ.
Питагор страдал от чревни газове и намерил ефективен начин да се отърват от болестта си, като изключил от менюто си боба и продукти от животински произход. Освен това, той смятал, че такава диета ще му осигури райски живот след смъртта. Защо така е мислил, остава си загадка.
Следващият по ред бил Хипократ. Със свойствения му рационализъм, той не веднъж е казвал, че всичко да „се мята“ в устата е нездравословно. Даже написал за това трактата „За диетите“. В него предлагал да се взема храна съобразявайки се с мястото на живеене, възраст, самочувствие и професия.
Древногръцкият лекар Асклепий бил първият, който заявил:
– Всяка болест може да се излекува с помощта на правилно подбрани диети. Римският доктор Гален предлагал да се състави меню на хранене в съответствие с „баланса на звездите и стихиите“.
Всички тези диети били насочени преди всичко към здравето.
Първият, който искал да отслабне поради практични цели бил Вилхем Завоевателят. Кралят бил толкова пълен, че не можел да седне на коня. Той измислил така наречената „течна“ диета. При нея се употребява алкохол в неограничени количества, изоставяйки храната.
След това за диетите било забравено в продължение на векове, но през XVIII-XIX век на наднорменото тегло е обявена истинска война. Модата изисквала стройност и бледост. Тогавашните средства за постигане на това поразяват ума: всяко слабително и за пречистване, арсен, стрихнин, горчива английска сол и сода за пране. Не е изненадващо, че жени прилагайки тези средства не, са живели дълго.
През 1820 г. най-голяма популярност добива оцетната диета на Байрон. Талантливия поет предлагал да се пие оцет с много вода. Поради ширещите се диарии и повръщания, килограмите изчезвали мигновено.
През 1830 г., свещеникът Силвестър Греъм предложи специална диета, за освобождаване от някои от смъртните грехове – лакомия и похот. Диетата забранявала на практика всичко, така че пациентите на Греъм трябвало да продължат „лечението“ си в болница.
През 1870 г. Уилям Бантинг написал „Писмо за затлъстяването.“ Неговата теория, че много захар и нишесте се превръщат в планини от телесните мазнини, била много успешна. В разговорния език думата „овесарка“, което означава загуба на тегло се дължи на отказ от употребата на тези продукти. През 1890 г., химикът Uilbur Atwater за първи път е разделил храната на мазнини, протеини и въглехидрати, направил е таблица за калориите във всяка група,а през 1917 г. публикува книгата „Диети и здравето с изчисление за калориите“.
През 1928 г., цигарата фирма „Lucky Strike“ представила своя собствена диета, мотото на която е била фразата: „Вместо бонбони – цигара!“. След това е имало много невероятни начини за борба със затлъстяването: сапун за отслабване, диетични продукти от копита, рога, кожи, сухожилия и кости на животни, и луди идеи за поставяне на специални червеи в тялото, които се хранят с подкожна мастна тъкан. Почти по същото време, Hereward Carrington предлага алтернатива на цялата тази лудост – сурова храна, диета основаща се само на сурови плодове и зеленчуци.
През 50-те години на XX век дойде бума на диетите, който не спира и до днес. Почти всички момичета отбелязват съществуващи или въображаеми наднормени килограми, а модната индустрия никога не престава да създава стандарти за красота, които не могат да бъдат достигнати.
От всичко по-горе можем да си направим следния извод: Да не се поддаваме на триковете от лъскавите списания – просто гледаме собствената си диета и здраве.
Поетът Байрон много обичал животните.
Когато учил в Кенбридж той се сблъскал със забраната да се държат кучета в стаята. Тогава решил да си вземе мече, тъй като в забповедта на университета нищо не се казвало за мечка. Управата на учебното заведение нищо не могла да направи при това положение.
През целият си живот между питомците на Байрон били: лисица, крокодил, орел, жерав, язовец, жерав и чапла.
Някога Калигула бе казал:
— Да имаха всички хора една глава, с един замах бих я отрязал!
Много по-късно Байрон повтори:
— Да имаха всички жени една алена уста, с какво голямо наслаждение бих я целувал!
Като гледаш какво става у нас, иде ти да се викнеш:
— Да имаха всички българи една задница, па да си събуят панталоните. Па да вземеш малко коприва, че по-долу, че по-горе, че по-долу, че по-горе…Дано им дойде акъла в главите ….