След него скъпа чуждестранна кола. Петър забеляза, че тя се появява ту от ляво, ту от дясно, иска да го изпревари. На задната ѝ страна се вижда солидна вдлъбнатина, като получена от удар на телеграфен стълб.
„Вдлъбнатината е на около седемдесет сантиметра, – помисли си Петър и си спомни за счупената си броня, – много лесно ще стане, с двайсетачка ще мина“.
На сутринта на третия ден полицай спира кола. Преглеждайки документите на шофьора и казва:
– Така, вашият автомобил се издирва, елате с мен.
След половин час смутеният шофьор седи пред инспектора.
– Петър Маслев, – инспекторът извади от папката заявлението, – твърди, че преди три дни на 23 километър на С…. шосе сте блъснали автомобилът му, а след това сте избягали. Отнесли сте лявата му страна…Така ли е?
– Не. Аз никого не съм блъскал.
– Вие така казвате. Да погледнем колата ви.
Докато полицая разглеждаше бронята на колата, Петър потърпевшия, като че ли изникна от земята.
– Същият е. – бързо каза „пострадалия“, – удари ме от ляво.
Ударените коли бяха поставени една до друга. Обвиненият шофьор се зарадва, вдлъбнатините не съвпадаха на височина.
– Това не е толкова важно, –  каза инспекторът. – Може багажникът да е бил препълнен така, че колата се е свлякла….
Материалите за пътно транспортното произшествие бяха оформени веднага. Набързо беше скалъпено дело за бягство от местопроизшествието.
Обвиненият шофьор написа със замах под доклада: „Не съм участвал в пътно транспортно произшествие“. На това инспекторът се усмихна злорадо и каза:
– В съда ще обясните.
Така и не можа да обясни в съда, че е жертва на мошеничество скалъпено от Петър. Заседанието свърши, едва започвайки.
Всъщност заседание изобщо нямаше. Имаше само „наказание“, половин година лишаване от шофьорски права….

Предприемачът Алан Гибс е представил своето ново творение, петместно земноводно транспортно средство. Автомобилът е оборудван с V8 двигател, който достига 160 км/ч. на земята и 65 км/ч по вода. Превозното средство е много удобно и е в състояние да превози пет души и пълен багажник.
За да премине автомобила от земята във водата трябва да се натисне само един бутон. Колелетата се прибират под наклон и транспортното средство е готово да бразди водната стихия. С такава технология за автомобила няма граници.
На земята колата се ускорява до 100 км за 9,2 секунди, а във водата за по-малко от 10 секунди. Максимално тегло е ограничено до 2000 кг. Размерите на автомобила са: дължина – 5400 мм, широчина – 2000 мм и височина – 1850 мм.
Превозното средство постоянно се модернизира с цел повишаване на положителните му характеристики. Очаква се този модел да се произвежда серийно след две години.

След като даде последно сбогом на леля си, в края на града, където се помещаваше последната обител на хората напуснали този свят, реши най-после да се прибере.
Когато се приближи до колата си, забеляза слаба, възрастна женица да измъква от багажника на колата си две пазарски чанти, пълни до горе. Изведнъж като мълния през главата му премина мисъл: „Да помогна на тази жена за багажа…“. Как ли ще реагира жена му, която очакваше да отключи колата, за да се настани в нея. Въпреки объркването си, той леко се обърна и каза:
– Ще отида да помогна  на тази жена с пазарските чанти, само за минутка….
Съпругата му се опита да прикрие изненадата си. Мислите и препускаха като уморени коне в главата й: „С твоя ритъм на живот, да помогнеш на някой, който дори не познаваш…Невъзможно! Цяло чудо е, че го желаеш“. Въпреки това тя кимна с глава в знак на съгласие.
Получил одобрението на съпругата си, той се приближи до възрастната жена и попита:
– Мога ли да ви помогна?
– О, да! Много ви благодаря! – каза тя облекчено.
Той усещаше, че тази дребна проява на любезност, макар и появила се спонтанно бе, за да посрещне нуждата на тази жена. Но мъжът не знаеше какво го очаква. Всяка от чантите бе пълна с 15 килограма праскови.
Давайки си вид, че тежкия товар не му се отразява ни най-малко, последва жената по криволичещите пътечки на задните дворове, превърнали се на мочурища след поредния обилен дъжд. Подгизналите му обувки бяха най-малката грижа в този следобед.
Жената имаше артрит и вървеше бавно. На всичкото отгоре имаше някакво заболяване на белите дробове, защото се задъхваше и често трябваше да спират, за да си поеме въздух.
Когато пристигнаха бяха станали вече близки. Той бе научил всичко за тази мила жена, за безкрайните и болести, трудностите й в живота…..
Влязоха в скромния й дом. Отидоха до кухнята, където той остави чантите. След това се обърна и стисна ръката й преди да се отправи към външната врата. Жената задържа кокалестата си набръчкана ръка в неговата. Тихия й глас прибави тихо:
– Вярвам, че Бог ви изпрати, за да ми помогнете.