След него скъпа чуждестранна кола. Петър забеляза, че тя се появява ту от ляво, ту от дясно, иска да го изпревари. На задната ѝ страна се вижда солидна вдлъбнатина, като получена от удар на телеграфен стълб.
„Вдлъбнатината е на около седемдесет сантиметра, – помисли си Петър и си спомни за счупената си броня, – много лесно ще стане, с двайсетачка ще мина“.
На сутринта на третия ден полицай спира кола. Преглеждайки документите на шофьора и казва:
– Така, вашият автомобил се издирва, елате с мен.
След половин час смутеният шофьор седи пред инспектора.
– Петър Маслев, – инспекторът извади от папката заявлението, – твърди, че преди три дни на 23 километър на С…. шосе сте блъснали автомобилът му, а след това сте избягали. Отнесли сте лявата му страна…Така ли е?
– Не. Аз никого не съм блъскал.
– Вие така казвате. Да погледнем колата ви.
Докато полицая разглеждаше бронята на колата, Петър потърпевшия, като че ли изникна от земята.
– Същият е. – бързо каза „пострадалия“, – удари ме от ляво.
Ударените коли бяха поставени една до друга. Обвиненият шофьор се зарадва, вдлъбнатините не съвпадаха на височина.
– Това не е толкова важно, –  каза инспекторът. – Може багажникът да е бил препълнен така, че колата се е свлякла….
Материалите за пътно транспортното произшествие бяха оформени веднага. Набързо беше скалъпено дело за бягство от местопроизшествието.
Обвиненият шофьор написа със замах под доклада: „Не съм участвал в пътно транспортно произшествие“. На това инспекторът се усмихна злорадо и каза:
– В съда ще обясните.
Така и не можа да обясни в съда, че е жертва на мошеничество скалъпено от Петър. Заседанието свърши, едва започвайки.
Всъщност заседание изобщо нямаше. Имаше само „наказание“, половин година лишаване от шофьорски права….