Червената детелина е позната като фураж за добитъка, но се използва и като лекарство, благодарение на многобройните полезни свойства и качества.

През 1930 година червената детелина е много популярно противораково средство, което се предписва при рак на яйчниците, гърдата и лимфната система. Сърповидното набраздяване на листата от червена детелина е било смятано за знак, че билката може да помогне при катаракта.
Сред ключовите компоненти на червената детелина са флавоноиди, фенолни глизкоди, мастни киселини, нишесте, кумарини, минерални киселини, етерично масло, салицилати, ситостероли и изофлавони.

Изофлавоните са химикални на растителна основа, които предизвикват подобен на естроген ефект в тялото. Билката съдържа фосфор, ниацин, калий, витамини С и Е, магнезий, хром, калций, медни и железни соли, антитуморни компоненти.

Червената детелина има много добро антиспазматично, противовъзпалително, успокоително и отхрачващо действие. Билката подобрява функцията на женските полови хормони, намалява тежестта на предменструален синдром и коригира неприятните реакции като повишено кръвно налягане и прилив на топли вълни.

Червената детелина укрепва функциите на организма след прием на кортикостероиди и различни антибиотици. Помага при редица женски състояния, като загуба на костна тъкан, която е свързана с остеопороза; мастит; бяло течение; горещи вълни и менопауза.

Червената детелина може да се приема като заместваща терапия при хормонални проблеми, климактериум, маточен кръвоизливи, бронхит, простудни състояния, липса на апетит и други.

Червената детелина помага при болести на кръвоносната система, регулира нивото на хемоглобин, тонизира гладката мускулатура на кръвоносните съдове. Подпомага пречистващата функция на бъбреците, помага при ставни проблеми, чернодробни състояния. Червена детелина е изключително полезна при кожни проблеми  – псориазис, акне, екзема, действа антиспазматично при настинка, кашлица, бронхит.

Външно червена детелина може да се употребява под формата на мехлеми и кремове. Вътрешно се приема под формата на чай, тинктура, капки, таблетки.

В народната медицина билката се използва за по-лесно забременяване. Тя се препоръчва още за лечение на възпаления на гърдата, заболявания на ставите, екзема и псориазис, гуша, пречистване на кръвта, като диуретик и добро отхрачващо средство.

Компреси и лапи за външно приложение се приготвят като 2 супени лъжици сушена червена детелина се прибавят към 1 чаена чаша вряща вода. Отварата се вари 5 минути, прецежда се и с нея се правят лапите и компресите.

За приготвянето на отвара за пиене 1 супена лъжица червена детелина се залива с 300 мл вряща вода. Вари се 10-тина минути и се прецежда. Получената отвара се пие 3 пъти дневно, 30 минути преди хранене по 100 мл.

Смачканите свежи цветове на билката се прилагат при опарвания с коприва и ухапвания от насекоми. При псориазис и екзема вътрешно се приемат тинктури. За промивка на очите при конюнктивит може да се използва разредена тинктура. При упорита суха кашлица се пие сироп, приготвен от настойка.

Екстрактът от детелина притежава висока концентрация на изофлавони. Поради това, той не трябва да се употребява от деца, бременни жени и кърмачки. Екстрактът не бива да се приема и от хора, които приемат хормонални препарати с естроген, андроген, прогестерон и техни производни. Поради висок риск от кървене, червената детелина не бива да се приема в комбинация с чесън, аспирин, гинко билоба, джинджифил.

Катя беше едва на 30 години. Работеше в близката детска градина и същевремено с това се грижеше за трите си малки деца.

Тази сутрин се бе събудила със силно главоболие. Главата ѝ бе изтръпнала. Странното усещане ѝ подсказваше, че нещо не беше наред.

Нещо не беше наред почти от месец. Бяха ѝ се появили синини по гърба, след това обезпокояващо се разрастнаха и когато тя реши да отиде на лекар да се посъветва с него, внезапно изчезнаха, като оставиха по гърба ѝ големи петна. Венците ѝ побеляха.

Катя беше жизнерадостна и млада жена, която бе свикнала с часове да тича след 5-6 годишните деца в детската градина, но започна внезапно да губи сили. Едва се изкачваше до дома си, който се намираше на четвъртия етаж.

Някои от сутрините едва ставаше и пропълзяваше на четири крака. Спеше на пресекулки по 12-14 часа, а щом се събудеше, се чувстваше толкова уморена, че отново лягаше да подремне.

Мъжът ѝ я придружи до свой познат лекар, но той не можа да даде някаква определена диагноза. Катя усещаше болки в костите си.

Лекарят бе в недоумение, какво може да е това. Но на Катя каза:

– Вероятно имате мигрена.

И ѝ препоръча аспирин, от който се засили кървенето от бледите венци на Катя.

Тя  бе енергична и жизнерадостна по природа и по-скоро се учуди, но не се разтревожи много. През живота си не беше боледувала сериозно, за това болниците бяха абстрактно и непонятно място за нея. До този момент не бе ходила на консултации при никакъв специалист.

Обясняваше на познати странните си симптоми така:

– Сигурно е от преумора или лошо храносмилане, – смееше се тя. – По цял ден съм с деца, вероятно съм се малко депресирала и напрежението ми е дошло май много.

Дълбоко в нея започна да се прокрадва съмнението, че в тялото ѝ става нещо опасно и смъртоносно.

Най- накрая Катя остави трите си деца при съседите и отиде при личната си лекарка, която настоя веднага да ѝ се направят кръвни изследвания. Назначи ѝ рутинна кръвна картина.

Лаборантът, докато вземаше кръв от вената на Катя се загледа с изненада в цвета на кръвта ѝ. Тя беше водниста, бледа разредена течност, която изобщо не приличаше на кръв.

До края на деня Катя не получи никакъв резултат от тези изследвания. На другия ден ѝ се обадиха по телефона:

– Извинете, но се налага, отново да ви вземем кръв.

– Кога да дойда? – попита Катя.

Тя имаше много натоварен график. Децата, натоварената чанта с продукти, която трябва да освободи и осибено рибата, която трябва да остави в хладилника, и куп още недовършени неща за деня.

Напрегнатият тон в гласа по телефона, подчертаваше, че случаят е спешен:

– Елате веднага! Чувате ли ме? Веднага!

Предстоеше борба и не се знаеше, какъв щеше да бъде изходът.

Ако сте се наранили в гората, знайте че тя е пълна с естествени лекарства. Всичко, от което се нуждаете е малко знания за да ги използвате.
От незапомнени времена е известно, че кората на някои дървета има целебни свойства.
Треска, болка в мускулите, остеоартрит, главоболие, менструални болки, артрит и възпаления, включително бурсит, тендинит и наранявания като навяхвания – всички те могат да бъдат лекувани с дози от природния салицин, извлечени от кората на тополата.
През 19 век учените са извлекли от кората на тези дърветата салицин, определяйки го като мощен аналгетик, а след това е продаван като ацетилсалицилова киселина, която ние днес знаем като „аспирин“.
Салицина се съдържа вътре в кората на дървото, между грубата кора и твърдата дървесина.
Миризмата и вкуса на кора от топола е много подобен на аспирин. Можете да сдъвчете част от кората и да я преглътнете с малко вода. Ако не ви харесва да я дъвчете, то кипнете за 10 минути около две чаени лъжички от кората на тополата. От тази напитка можете да приемате 3-4 чаши на ден.
Запомнете! Вземете само толкова колкото ви е необходимо, а останалото запазете непокътнато. Не наранявайте дърветата, като премахвате кората от ствола. Вместо това използвайте малки клонки, така ще намалите вредните последици.

Кокаинът  за първи път бил  отделен  от  Фридрих Гетке през 1855 г. Още с появяването си той получил широко разпространение.
В САЩ било популярно да се пие вино, в което е разтворен кокаин. През тези първи години той се смятал за безвреден стимулатор. В Европа го продавали като средство срещу зъбобол. А през 1920 кокаина се продавал като средство срещу простуда.
Това славно вещество в комплект с аспирина, помогнало за издигането  на фармацевтична компания с интересното име „BAER AG„, която го въвела през 1898 г. под търговското наименование хероин.Препаратът се смятал за добро средство при успокояване на кашлица.
До 1931 г. той се продавал във всяка аптека, дори като детско лекарство. През 1931 г. фирмата преустановила производството на хероин.
До 1958 г. той можел да се получи само по предписание от лекаря. Дали едва тогава са узнали какво е истинското му въздействие?  Представете си как зависим от този наркотик се моли на лекуващия го: „Докторе . предпишете ми кокаин“.  Жалка картина, вместо помощ , непоправимо пристрастяване
Пълната му забрана бе наложена едва през 1971 г.  Днес Хероин се произвежда само от американската фирма „Сигма-Олдрич“.
Защо винаги така се случва? Открие се вещество и хоп става хит на пазара, а приложенията му са едва ли не фантастични. Още преди да са изследвани страничните му ефекти, рекламата вече бие тъпана за новата  „панацея“.

Не смешно, а по-скоро трагично  става, особено когато се касае за живота на човека. Прилагайки „най-доброто  лекарство“ в повечето случай пациентът става жертва на своето доверие.
Лекари, внимавайте какво предписвате, защото ако едно лекарство подобрява функциите на засегнат орган, то може зле да повлияе на друга част от организма.