Сред артистите се разгорял спор за това, какво може да се приеме за изкуство.
Шаляпин тихичко се оттеглил в другата стая.
Изведнъж вратата се разтворила. Шаляпин стоял мъртвешки бледен на прага, косуте му били разрошени, очите му били пълни с ужас. С треперещ глас казал:
– Пожар!
Дигнала се страшна паника, хората закрещели….
Изведнъж Шаляпин се разсмял:
– Сега навярно сте разбрали какво е изкуство?
Разбира се, не е имало никакъв пожар…

John Pugh обича да рисува по стените. Ще кажете, че той е лошо момче, но грешите. Той е добър и талантлив.
John Pugh покрива стените на градските сгради по целия свят, от Нова Зеландия до Хавайските острови с истински, огромни и невероятни картини. Това не е реклама върху  сивите блокове, това е стрийт арт дизайн.
Този жанр се нарича илюзия. Художникът, който работи в тази посока, заблуждава зрителя с триизмерни сцени, рисувани на плоскост.
Може би ще доживея да видя времето, когато по улиците на нашите градове ще рисуват истински артисти, а не деца с кутии от черна боя, закупена с икономиите от училищни закуски!
Студио на John Pugh е високо в планината. Навярно там е истинското място на художника. Тук той  се вслушва в природата, добива ново настроение и в него се зараждат нови теми, които подарява на безцветната улица.

Опитвали ли сте някога да направите пиеса от истинския живот. На мен това ми доставя голямо удоволствие.
Нека перона на тази гара ни бъде сцена. От двете страни има достатъчно входове и изходи за „артисти“. На заден план е локомотивът, който върви.
Цялата тази блъсканица от хора минаваща напред назад са „действащите лица“, които сякаш дълго са репетирали. Но вижте, колко естествено е всичко това. Забележете, те изобщо не поглеждат към зрителите. И всяка група е самобитна, няма никакво повторение. Дори хамалинът, с купчината багаж, струпана на количката му, изглежда толкова реалистичен, че човек се изкушава да ръкопляска,
След тях тича притеснена майка с разгорещено лице. Тя влачи със себе си две ревещи хлапета и крещи на някой отзад: „Иване, побързай!“ А той отрупан с пакети и вързопи мълчаливо притичва отзад. След него върви изплашена малка бавачка, която носи дебело бебе. То оглася с мощния си рев обстановката.
Какъв прекрасен епизод. Забелязахте ли притесненото лице на бавачката?
За повечето от нас животът е скучен и еднообразен, като мина която е изчерпала ресурсите си. Но за човек, който е достатъчно наблюдателен, всичко това е края на една увертюра. Самата пиеса все още предстои.
Ето вие ходите на театър или кино и плащате за билет. А какво получавате срещу парите си? Някаква импровизация на ситуации, в които артистите се опитват да разговарят свободно и непринудено.
По-добре вместо в театър настанете се в някой влак и ще гледате реална пиеса. Разполагате с места на първия ред. Е, оркестър няма, но всичко се вижда ясно и за него не плащате нищо.
Питам се дали Шекспир е бил осеян от подобни мисли, когато е написал : „Целият свят е сцена“?
Прахосваме половината удоволствие, което можем да получим от живота, като не внимаваме достатъчно и пропускаме почти всичко, което става около нас. Вземете, който момент искате от него, дори да е съвсем тривиален, няма значение, защото принципът е един и същ.

Astarte Boutique Hotel е райски кът, построен по проекта на гръцкия архитект Aygoustis Krousis

Главното достойнство на този разкошен хотел е разположението му на отвесна скала на остров Санторини.

Той разполага с открит плувен басейн, който живописно се слива с хоризонта.

Девет апартамента с пълна гама от услуги, далеч от шума и суетата, предоставя пълно уединение на временните си обитатели. Ето защо Astarte Boutique Hotel  е станал фаворит за младоженците в целия свят.

Оригиналният дизайн на екстериора и интериора е модерна интерпретация на известната Цикладска архитектура. Магията тук започва с блестящи камъни Swarovski, украсяващи тавана над джакузитата намиращи се във всяка стая и завършва с индивидуалните услуги за всеки гост.

Заобиколени от успокояващия отенък на белия камък, посетителите се наслаждават на безгрижния отдих. Тук всеки може да се наслади на тюркоазения басейн, от който се открива изглед към спокойните сини води на Егейско море и близките скални брегове.

В близост до хотела се намират историческите и културни забележителности, като древния град Акротири, руините погребани при изригването на Помпей, Червените и Белите плажове.

Всяка година тук почиват известни политици, артисти, спортисти и щастливи младоженци. Те се любуват на романтичния отдих сред спиращите дъха пейзажи.

Всеки знае името на Шарл Азнавур. Класик на световната естрада, невероятен певец. Ето какво той казва, че е нужно, за да  пееш: „Може да нямате силен глас, може да нямате изключителен слух, но ако пеете от сърце ще ви слушат”.

Момче от арменското семейство Азнаурянов, което напуснало родината си след геноцида на Османската империя, става френски гражданин случайно. Родителите възнамерявали да се преместят в Америка, но не получили виза. Старата дама приютила това семейство съвсем не съжалявала за това.

И така в Париж в един чудесен майски ден на 1924г. се родило момче. Родителите му го нарекли Шахнур Вагинак. Още от малък бил привлечен към изкуството и на девет години бил записан в театралната студия на Елисейските полета. Родителите не били против, защото те самите били артисти.

По време на кризата през 1930г. трябвало да закрият собствения си ресторант. Освен син, те имали и дъщеря, които помагали на семейството да се справи със финансовите трудности. Те се снимали в епизодични роли в киностудии, но припечелвали понякога и от продажба на вестници. Това им помогнало да оцелеят и да преодолеят трудностите.

Немаловажен момент е свързан със сестрата на бъдещата знаменитост. През 1935г. тя била поканена на сцената и скоро след това взима със себе си и брат си. Сега може да изглежда смешно, но в очите на администрацията той получил клеймо, като човек  с неподходяща външност и неприятен глас. Въпреки всичко бил допуснат да участва в преставленията, с други думи търпели го.

И отново се протегнала ръката на съдбата. Юношата бил забелязан от Едит Пиаф. Ето как станало това.

Постъпвайки в централното училище на радиото, той не бил твърде зает и затова често отивал в клуба на песента. Там се запознал с младия музикант Пиер Рош.  Създавайки дуета „Рош и Азнавур” двамата приятели обиколили кабаретата на Франция и Белгия. Песните им не само се слушали, но се изпълнявали и от други певци.

Когато Жорж Улмер изпял «J’ai bu» по стихове на Шарл Азнавур, песента попаднала на „диска на годината”. След което Едит Пиаф се обърнала към тях с молба, да направят репертоар за нея.

Освен това тя взела младите творци на турне със себе си в Франция и Америка. Турнето станало триумф. Успехът бил главозамайващ. Във вестниците имало слаби оценки от типа „незвучен глас”, „стил на изпълнение, твърде комерсиално”.

Няма нужда да ровя из биографичните данни по-нататък, свързани със женитба, раждане на деца до получаване на награди и звания. Ще спомена само, че Шарл Азнавур е създал повече от 1000 песни, играл е в 60 филма, а тиража на продадените му дискове е надхвърлил сто милиона.

Гласът на Шарл Азнавур е изпълнен с удивително нежност, достигаща право до душата на слушателя. Няма нужда повече да говорим, по-добре послушайте песните му.