Научният сътрудник от Института по екологичните проблеми и измененията на климата Джеси Ковалски възнамерява да прехвърли пингвини от Антарктида в Арктика през есента на 2015 г.

През последните няколко години броят на пингвини на Южния полюс рязко се е съкратил. Това се дължи на по-ниските средни температури.

Суровата Антарктика заплашва съществуването на тези животни.

Служители от института смятат, че е възможно да започне заселването на пингвини в Арктика, където поради глобалното затопляне средната температура расте.

Арктика може да осигури по-добра база за храна на пингвините, отколкото Антарктида.

За транспортиране на птиците ще бъдат закупени специални хладилни камери. За заселването ще бъдат избрани най-здравите и издръжливи индивиди от императорските пингвин, пет женски и пет мъжки.

Според учените, най-доброто място за аклиматизация на пингвините е архипелагът Земята на Франц Йосиф.

Американски учени са установили, че арктическите термокарстови езера, зоните на вечния мраз, образувани в резултат на размразяването на леда, регулират климата чрез абсорбиране на парниковите газове.
До сега се смяташе, че тези езера допринасят само за глобалното затопляне. Вярно е, че те водят до увеличаване на температурат на емисиите на метан в момента, когаато става тяхното формиране. Но през по-голямата част от времето те стават „охладители“ на климата и поглъщат много повече въглерод, отколкото произвеждат.
Според учените, няколко хиляди години термокарстовите езера са усвоили 1.6 пъти повече въглерод, отколкото са излъчили при тяхното формиране. Преди пет хиляди години Арктика е преминала на преходен режим от отделяне на въглевод до режима на поглъщането му.
Учените предполагат, че високият темп на натрупване на въглерод в езерата са били стимулирани от няколко фактора, термокарстовата ерозия и земните свлачища.
В момента арктическите езера поглъща въглеродните съединения, като по този начин намаляват отрицателното въздействие на емисиите на въглероден диоксид в атмосферата, които водят до парниковия ефект.

Арктическите ледници са почнали да се топят в края на 1990 г. и в началото на 2010 г. ще намалеят наполовина.
Членът на Изследователския институт за Арктика и Антарктика Хенри Алексеев твърди, че Арктика ще умре през 2030 г. През 15-те години, според учения, топенето на ледовете на Северния полюс, ще достигне такава скорост, че ледниците в Арктика ще изчезне напълно.
Заявлението за пълното изчезване на Арктика през 2030 г. Хенри Алексеев е направил на конференция на тема „Състоянието на моретата и територии в Арктика при изменението на климата“, който се е провел наскоро в Архангелск.
„Сега площта на арктическите ледници е 3370 хиляди кв. км,“ – казва Хенри Алексеев, коментирайки изчезването на Арктика през 2030 година.

Човек бележи своето присъствие даже в Арктика. Освен празни варели от петролни продукти, на полярните острови можете да видите купчина от битови и промишлени отпадъци, строителни материали, счупени коли и самолети.
Според пресслужбата на Националния парк „Руска Арктика“ през 2014 г. за общото почистване на островите на Франц Йосиф са отпуснати 600 милиона рубли.
Тази година започва почистването и на остров Хейс, в близост до изоставената обсерватория на име Кренхел, където площта на боклука е 2 на 2 километра.
След това работата по почистването ще продължи на островите Греам – Бел и Хофман, както и на Земята на Александър.

Японски учени са успели по оригинален начин да измерят  височината на Северното сияние в небето над Арктика, като са използвали две конвенционални огледално-рефлекторни фотоапарата снабдени с GPS – модул.
Първоначално те успели да използват изображенията от цифрова камера по време на създаване на триизмерния „портрет“ на Северното сияние за планетариума им. Те били много красиви и станало ясно, че те могат да се използват за изчисляване на височината, на която се заражда излъчването.
В Националният институт за полярни изследвания в Токио Катаока и неговите колеги са се опитвали да създадат триизмерен модел на Северното сияние, което смятали да демонстрират в планетариума на института. За това те взели две цифрови огледално рефлекторни камери и направили експедиция в Аляска, за да наблюдават „полярните фойерверки“.
Както учените обясняват,  човешкото око образува триизмерен образ и изчислява разстоянието до обекти чрез сравняване на изображения , взети от дясното и лявото око. Японските астрономи използват тази техника за 3D записа на полярното сияние, като разполагат камери на 8 км една от друга.
Получените снимки се оказали с неочаквано високо качество, което позволило на Катаока и колегите му да измерят височината на Северното сияние и да изучат отделни части на „светещия стълб“. Това не е първото проучване от този вид, но авторите са били първите астрономи, които са успели да постигнат резултати с битови оптични устройства .
“ Предлаганите на пазара GPS- модули за камери са станали доста по-евтини и популярни през последните години, което позволява на фотографиите да се записва точното време и място на всяко изображение . Смятам да разработя уеб сайт, който ще позволи на фотографите да публикува нощни снимки за любители и учени от всички краища на света , “ – заключава Катаока.