P { margin-bottom: 0.21cm; }

Разположената в град Китакюшу, Япония цветна градина Кавати Фудзи е дом на невероятните 150 глицинии. Това са прекрасни цъфтящи растения. В градината растат 20 различни вида от тях.

Основната атракция на градината е тунелът от глицинии. В него посетителят може да направи очарователна разходка между избуялите цветове.

В тунела от глицинии е около шест часа път. Най-доброто време за посещението му е края на април до средата на май.

Глицинията е род цъфтящо растение от семейство бобови. Десет от видовете й растат на изток в САЩ, Корея и Япония.

Цветовете на глицинията се спускат надолу като гроздове. Те усукват стеблата си по посока на часовниковата стрелка или обратно на нея върху достъпна опора. Могат да се издигна на цели 20 метра над земята и да се разстелят на 10 метра в страни.

Най-голямата в света лоза на глицинии се намира в Сара Мадре, Калифорния, покриваща площ повече от 1 акър и тежи 250 тона.. Китайската лавандулова глициния е била посадена през 1894 г.

Беше едва средата на април, а слънцето жареше тъй немилостиво, като че наближаваше края на света.
Дърветата от двете страни на пътя се бяха окичили в своите бели и розови премени и от цъфналите им корони се носеше песента на пчелите.
Край пътя надничаха жълти иглики, синчец и  зелен кукуряк. Тук-там се мярваха и отрупани с цвят люлякови храсти.
Хиляди птички се надпреварваха да възпяват пролетта. Наоколо се носеше мирис на цветя, на влажна пръст и млада трева. Това е вечно младият аромат на пробуждащия се живот, който изтича от набъбналите кълнове в земята и от разпуканите пъпки на дърветата.

Изглежда април е доста напрегнат. Често срещам хора, които се оплакват, разочаровани са от всичко и нищо не може да ги успокои. Много са станали раздразнителни в къщи и на работа. Всички мислят, че така не може да продължава, но не могат да се спрат.
Където и да сте кажете няколко добри думи от рода на: „От трудностите не можеш да се скриеш!“ или „Не всичко приемайте на сериозно“. На хората им става по-леко. Душевните рани впримчват човека, понякога една дума може да донесе известно облекчение. Обикновено заетите хора са обкръжени от хора също толкова много заангажирани, така че няма кой да спре и да поговори.
Представете си жена, която се връща от работа. Денят й е бил много напрегнат. Тя бърза да приготви вечерята. Малко по-късно се връща мъжа й и ядосано мърмори:
– Пак зеленчуци. Не можеш ли да сготвиш нещо по-хубаво?
– А ти сутринта защо не изхвърли боклука, колко пъти те молих, – изригва като вулкан жената.
Може би по-добре щеше да прозвучи така:
– Навярно е така. Ти си много уморен след работа. Бих искал  да ме разбереш, аз също съм уморена….
Но нищо такова не излиза от устата им и те започват да се критикуват за грешките си.
Когато сме уморени, вместо да благодарим се оплакваме: „Защо не си направила това….?“ или „Направи и това и това….“. Мисля, че всеки трябва да се спре и да се запита, дали тези думи иска да чуе твоя събеседник.
Ако сега сте се срещнали не е нужно веднага да се оплаквате и да критикувате. По-добре се усмихнете и кажете нещо приятно. Може някой от вас да каже: „Аз не мога да говоря това, което не чувствам“.“ Когато казваме добри думи, ние започваме истински да изпитваме благодарност. Ако има нещо, от което искате да се оплачете, оставете го за по-късно, тогава вашият събеседник непременно ще ви изслуша.
Като начало застанете пред огледалото и кажете: „Благодаря.“ Няма нищо страшно, ако отначало това бъде за вас като преструвка.

Древно руското име на април е „снегогон“.  През пролетта, природата се освобождава от снега.
Само едно нежно докосване на по-топлия въздух до хладната земя и….топене на снега излива изобилна влагата.
Затова април е тъжен месец, месец на мъгли и дъждове.
В големият град през април понякога е мрачно и подтискащо. Но скоро слънцето ще надникне и там.
В природата всичко става ново.
Мъгливия април е вратата към  обновление, надежда, мечта….. Това е едно от най-поетичните времена на годината.

През април британския интернет магазин бил включил в „Споразумението с потребителя“ клауза за това, че купувачът се съгласява да даде душата си на магазин за неограничено време.
Този магазин продавал конзоли за видео игри и компютърни игри. Собствениците му решили да проверят доколко клиентите четат „Условията“. С условията в договора трябвало да се съгласи всеки, който извършвал покупката.
Магазинът давал възможност на купувачът да премахне точката от договора, с която не бил съгласен, като натисне бутона „Отказ за прехвърляне на душата“.
Според изследването 7500 души са се съгласили да продадат душата си, което представлявало 88 % от общия брой купувачи. Това говори, че много хора не дочитат договорите, които подписват или изобщо не ги четат.