Глухарчето е многогодишно тревисто растение с ярки  жълти цветове. То принадлежи към салатните растение. В някои страни се отглежда като зеленчук.
Няма зеленчуци, които могат да се сравняват с глухарчето по съдържание на солите на желязото, фосфора и калция. В корените на глухарчето има много инулин, захари, белтъчини, около 10% горчивото вещество тарксацин, има и спирт, органични киселини и микроелементи. В корените през ранна пролет преобладава горчивия вкус, от средата на август до края на октомври – инулин, а само  през октомври – тарксацин и левулин.
В прашеца от глухарче се съдържа бор, манган, мед, никел, молибден и кобалт. В листата има до 50% аскорбинова киселина.
Народната медицина знае глухарчето като средство за възбуждане на апетита, леко слабително, помагащо при заболявания на черния дроб и жлъчния мехур. Глухарчето стимулира отделянето на мляко при кърмещите, има тонизиращо въздействие върху тялото, подобрява кравоснабдяването, намалява холестерола в кръвта, има противоглистно действие, действа като успокоително и сънотворно.
Глухарчето може да прочисти токсините от организма, затова го препоръчват при различни кожни заболявания, включително при охлузвания и абсцеси.
Не е желателно да се събира глухарче в градовете и край пътищата, защото усвоява оловото от автомобилните газове.
За храна се използва всяка част на растението. Корените се изкопават рано на пролет преди цъфтежа или късно през есента, когато окапват листата. От младите листа се приготвят подправки към месни и рибни ястия, супи. От тях се правят и салати. Цветовете се мариноват и се поднасят с дивеч. От корените се приготвя заместител на кафето.
За да се премахне горчивината на листата, за 30 минути се потапят в посолена вода, а корените се варят в подсолена вода за 6-8 минути.

Бахар-всеки е запознат с тази чудесна подправка. Тя се използва при консервиране и мариноване на риба, гъби, плодове и зеленчуци.

Бахар се слага в супи с агнешко, свинско и птиче месо, също и с гъби, плодове и зеленчуци. Тази подправка подобрява аромата на говеждото, телешкото, агнешкото и пилешко месо.

Бахара е от семейството на миртовите дървета. Това е вечно зелено дърво високо 20 метра  с гладък ствол. На дървото се появяват розови пъпки в края и началото на дъждовния сезон. Те постепенно придобиват лилав цвят. Събраните цветове се изсушават. Това са плодовете на бахара.

В малки дози бахара може да предаде пикантен вкус на напитки, като кафе, какао, греяно вино, пунш. При приготвяне на захарни изделия също се добява по-малко от нея.

Никога не слагайте бахар на ястия, за които е необходима по-дълга топлина обработка. например като пилаф, защото яденето ще придобие горчив вкус, а съответния аромат ще изчезне.

Антибактриалните свойства на бахара го правят добра подправка за направа на домашни месни продукти, като колбаси, сланина и други.

Тази подправка има и лечебни свойства. Полезна е при атеросклероза, нарушенения на паметта, която се наблюдава при увеличаване на възрастта, прединсултни и слединсултни състояния.

В древната китайска медицина бахарът се използва за премахване на стомашно-чревни болки, стимулира апетита. Използва се при отстраняване на лош дъх. Лекува херния и бронхити.

В индийската медицина пъпките на бахара се използват за подобряване на потентността и за повдигане на настроението. Лекува простуда, кашлица, зъбобол, хълцане, повръщане, хипотония и импотентност.

Използвайте подправката правилно и се хранете вкусно и здравословно.

Оказва се, че миризмата на някои хранителни продукти потискат глада. Така те могат да се използват за отслабване.

Зависимостта на мириса на продукта и потискането на апетита е била изяснена от американски учени по време на експеримент..

Било установено, че един от продуктите, които действат на организма така е ябълката.

Нима само аромата на ябълката може да ни накара да се откажем от храната? Ами ако уханието, което се надига от чинията е по-силно от това на ябълката?

В края на крайщата надделява тази миризма, на която се подаде волята ни.

Необичайното пиленце се появило в северната част на Австралия. Отличителните особености на новороденото се явяват четирите му крака.
Собственика на чудното птиче Кевин Хорнер, дълги години се е занимавал с отглеждане на кокошки, но такъв случай като този, му е за първи път. Той споделя, че не е чувал за птици с четири крака и ако не го е видял с очите си никога не би повярвал, че такова нещо съществува. Когато за първи път видял „мутанта“ си помислил, че пиленцето седи върху мъртвия си събрат, но когато то побегнало, осъзнал, че има работа със особен екземпляр.
Новото пиленце нарекъл „Драмстик“. Петдесет и пет годишният фермер се привързал към малкото същество с цялото си сърце. Създал специални условия и се грижел постоянно за него.
Пилето имало добър апетит и съвсем не се чувствало непълноценно, даже отговарял на името си.
При това пиленцето ще избегне съдбата на бройлерите и ще стане „визитна картичка“ на птицефермата.