Изследвания в Мичигански университет показват, че един от най-големите рискови фактори за автоимунни заболявания сред жените в детеродна възраст е свързан с въздействието на живак, включен в морски дарове.
Резултатите показват, че дори ниски нива на живак, считани за безопасни, са свързани с автоимунни реакции. Изследователите са анализирали данните от жени на възраст 16-49 години.
Голямото въздействие на живака е свързана с по-високата скорост на автоантитела, предшественици на автоимунно заболяване. Повечето автоимунни заболявания се характеризират с автоантитела, протеини на имунната система, когато не могат да правят разлика между собствените си тъкани и потенциално вредни клетки.
Ползите от морски дарове са доказани, но жените в детеродна възраст трябва да помнят какви риби ядат. Наличието на антитела не означава непременно, че те ще доведат до автоимунни заболявания.
Независимо от това, ние знаем, че автоантитела са важни предиктори за бъдещето на автоимунно заболяване, и могат да бъдат предшествани от симптоми и диагностика на автоимунни заболявания.
За жените в детеродна възраст, които са изложени на особен риск от развитие на този вид заболяване, много е важно да се следи за консумацията им на морски дарове.

Целата за създаване на такива видове е самите растения да могат да обработват токсичните вещества след сондажи и пробивания в земята. В растението учени поставят ген от мишка, който произвежда антитела към бензопирена. Това е постоянно химическо съединение с висока токсичност. То идва като страничен продукт във водите на сондажни машини и рудниците, която се изпомпва на повърхността.
В момента учените, за да се борят с токсините, в закрити зони правят изкуствено езеро, което изпълват с пръст и засаждат растителност.
Това означава, че замърсената почва се отстранява от обращение, и се очаква създадените растение да ултилизират бензопирен и да я изчистят.
За имплантиране на генните учените ще използват тефрозерис и редица водни растения.
Според експертите, растението с мишия ген ще абсорбира токсични химикали, разтворени във вода, което е от особено значение при очистване на наводнени каменовъглени мини.