Района бе горещ, а почвите бяха бедни. Откак се засели на това място Марко все се питаше:
– Какво да засадя тук? Кое плодно дърво ще вирее на такава земя?
Неговия комшия Хасан, когато разбра за притесненията му го посъветва:
– Засей смокиня. Тя не е взискателна. Издържа на горещина и няма претенции относно почвата. Отглежда се съвсем лесно.
– Знам, че плодовете ѝ са много сладки и съдържат калий, – прибави Марко. – Някои ги използват при сърдечно съдови заболявания, повишено кръвно налягане, отоци и анемия.
– Тука я използваме против запек, – сподели Хасан. – Накиснем сушени плодове от нея в дървено масло и сутрин ги ядем на гладно.
Марко послуша съседа си и насади няколко смокини в двора си.
Повечето от дръвчетата дадоха плод, но едно от тях макар и да се разлистваше, нищо нямаше по него.
Бяха изминали две години, откак Марко ги бе насадил. Една сутрин той излезе погледна разлистилата се смокиня пред себе си и потърси плод по нея.
– О, пак случих на безплодната, – въздъхна тежко Марко. – Ще взема да я махна …
Хасан го дочу и му извика:
– Постой, не я унищожавай. Окопай я и я натори и ако тогава не даде плод, отсечи я.
– Твоите думи ме върнаха към историята за безплодната смоковница и Христос, – засмя се Марко.
– Ти за нея не мисли, – махна с ръка Хасан. – По добре си припомни за плодоносното дърво в Рая, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец, а листата му служеха за изцеление.
Марко се замисли. Постоя така вперил безизразен поглед напред, а после се размърда като събуден от сън и каза:
– Две дървета с две различни съдби. Те са като два противоположни образа, които олицетворяват хората. Едни които не дават плод и други, които са готови да предложат най-доброто от себе си, дадено им от Господа.